Светлозар Стоянов:
Зададеше ли се кризисен момент във в-к „Искра” – смяна или напускане на управител, кадрови рокади, смяна на общинска власт или парламент, – в редакцията на вестника току кацваше Камен Вълчев, бивш военен, подвизавал се в изкопаването на Царичинската дупка, да мъдрува, „аджиба, ко ши гу прайм тоз весник сига?”
От позицията на какъв се явяваше в „Искра” Вълчев през годините и задаваше въпросите си, придружени от ярък мечещ диалект, нямам представа. От позицията на „колега” журналист ли, на потенциален купувач на общинското дружество ли, какъвто той не веднъж е искал да става, заявявайки го на всеослушание в редакцията, макар че едва ли му стигаха силиците за това, лично аз дълго се опитвах да гадая.
Факт е, че при всяко сътресение във вестника през последните 15-20 години Вълчев започваше да се усуква като единак без глутница около редакцията, точейки лиги на „Искра”.
Междувременно, семейство Вълчеви (Камен и Кристалина) се подвизаваха в собственото си фамилно издание „Бизнес Панорама”, често напечетано на черно бял ксерокс, което току наводняваше пощенските кутии на града ни безплатно, ту се пръкваше на цената от 10 стотинки.
После Вълчеви изведнъж обявиха, че от тоя град нищо не става и тръгнаха да правят увеселителни детски партита в Стара Загора. После изведнъж инициативата им безславно заглъхна и те се завърнаха ту в ролята на роднини на семейство Баневи, които държат ТЕЦ-а в града чрез АКБ „Форес”, ту като списвачи на същото недоразумение, наречено „Бизнес Панорама”. Само че в електронен вариант.
А междувременно почнаха да организират кетъринги с две бутилки марково вино над масата. И цял бидон кисляк под масата. Общински кетъринги, с които да хранят коктейлите на Общината, щото там вълк влачи, диря няма, ей!
Тая работа се почна още от времето на Дамянов, няма лошо, нека всеки се храни с каквито огризки може, но разцъфна тая работа най-вече по времето на Галина Стоянова. И като се почна още от предизборната й кампания, където семейство Вълчеви уж „услуГвало безплатно” на бъдещата кметица по предизборната й кампания – я с тонколонките си за площадно озвучаване, я с някой и друг коктейл.
А междувременно „Бизнес Панорама” се изгуби от пощенските кутии, досущ като нередовен цикъл, болен от перманетна откъм кухи идеи бременност, както много пъти през годините.
И изведнъж, щом минаха изборите, след една кметска пресконференция иначе кротката съпруга на Вълчев Клисталина, срещу която нямам нищо против (просто съм против неможещите в бранша), ме настигна на светофара на центъра, за да ме пита какво смятам да правя с „Искра”.
По онова време през 2011-2012 бях временно изпълняващ длъжността редактор на в-к „Искра”, т.е. по времето, когато управител на общинското дружество „Казанлъшка Искра” беше Иван Лапчев. Далеч преди Лапчев да заеме временно поста, аз отказах на Васил Самарски, тогава председател на общинския съвет, да стана ВрИД управител на „Искра”. Казах му просто, че не искам името ми да се свързва с БСП, защото по премупция съм десен, че не се чувствам подготвен да боравя с цифри и сметки, че работата на журналиста е чисто вестникарска, че ако иска (Самарски) нека раздели длъжностите главен редактор от управител – нещо, което още на времето бе сторил Парнаров, за да държи кинтите на вестника под собствен контрол. Дали, с безкористни цели, сигурен съм, питайте самия Парнаров.
И Кристалина в онзи предобед на площада ме попита дали смятам да се явя на конкурса за управител на „Искра”. Щото, видите ли, тя ме била предложила на едни хора, които били казали, „ама първо Светльо трябва да го укротим малко.”
Стана ми смешно, щото мене нито аз, нито майка ми, нито баща ми могат да ме укротят, когато тръгна да пиша, ама нейсе, замълчах си. И отначало се почувствах поласкан от висшето внимание, което ми се оказва от страна на Вълчева, и то насред площада, внимание, каквото преди това никога не бях заслужил.
После, когато се разделихме, размислих. Мислих цели 50 крачки, колкото ме деляха от редакцията на в-к „Искра”, какво беше това, което получих преди малко. Апетитно предложение, капан за наивници, мрежа за балъци? Цели 50 крачки мислих, крачка по крачка, и накрая прозрях истината. Явно ме смятаха за по-прост, отколкото съм, и това им беше грешката.
Влязох в редакцията, събрах оределия ни колектив и им казах: „Колеги, имаме си нов управител!”
„Ама как така?” – питаха колегите.
„Еми, така. И той всъщност няма да е „той”, а ще бъде тя.”
„И коя е?”
И аз назовах името на сегашния управител. Кристалина Вълчева, която се яви сама на конкурса за управител на „Искра”, защото никой от другите потенциални кандидати (примерно Данаил Парнаров или Веселин Стоянов, лека му пръст) не посмя да се пусне, за да стане за срам в това състезание с един кон, въпреки че и двамата имаха десетилетия опит в медиите, който щеше да изгуби целия си смисъл пред една безработна учителка.
Просто никой не повярва в прозрачността на конкурса. Който, сигурен съм, бе абсолютно прозрачен. Просто улеснихме общината. Показахме им, че крайният резултат на всички е ясен и няма защо изобщо да излизаме на терена.
Беше ни ясно, че Кристалина Вълчева е превъзходен журналист, който не допуска правописни грешки, защото така или иначе никой никога преди това не беше чел и една статия от нея.
До момента, в който истината лъсна с цялата си „красота”.
(Следва продължение)
Последвайте ни и в Телеграм
