Първоначалната идея за на празник на жената се появява в период на забързана индустриализация в началото на 20-и век, когато се зараждат редица протести, породени от лошите условия на труд. За пръв път Денят на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Празникът се ражда след първата мащабна демонстрация на жени работнички от 8 март 1857 г., проведена в Ню Йорк. В този ден шивачки от текстилни предприятия излизат на протест, недоволни от условията на труд и ниското заплащане. По време на демонстрацията жените са разпръснати от полицията. Две години след тези събития работничките създават своя първи синдикат.
Следващите по-големи женски работнически протести са от 1908 г., когато е организирано шествие през Ню Йорк с искане за по-кратък работен ден, по-високо заплащане и получаване на права за гласуване. Две години по-късно на първата Международна конференция на жените се взема решение да се празнува Ден на жената. Само година след това, през 1911 г., празникът е отбелязан от над 1 млн. души, като с течение на времето той успешно се популяризира все повече и повече.
Протестните демонстрации на жените в Русия от пролетта на 1917 г. са смятани за една от предпоставките за Октомврийската революция, състояла се няколко месеца по-късно. На 8 март същата година работнички от Петроград излизат на улицата, за да изразят недоволството си от глада и политиката на цар Николай II.
През 1920 г. на втората Международна конференция на жените 8 март е обявен за Международен ден на жената. През 1965 г. пък датата е призната за официален празник и неработен ден в СССР.
В България първото публично честване на Деня на жената е през 1915 г., а като национален празник започва да се зачита след 9 септември 1944 г./OffNews
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
