В 20:30 ч. утре, на 24 май, ще започне празничният концерт на рок група „Остава“, които през 2022-ра отбелязват юбилейните 30 години на сцена.
Посрещаме рождения ден на „Остава“ подобаващо с нов албум и юбилеен концерт на 7 октомври в зала 1 на НДК. Подгряваме за срещата ни утре с бандата с едно специално интервю, вдъхновено от творчеството й.
Какво се крие в полята от слънчогледи?
Свилен: “Закъсал” турист.
Даниел: Нощем или денем?
Жоро: Нещо, което необяснимо ни привлича, но никога няма да намерим.
Боби: Красиви хора, вплетени в любовна игра.
Говориш с мама за…..
Свилен: Невена и Гуни, времето, брат ми, лешникът в Плачковци, учениците, които ѝ крадат червилата и парфюмите.
Даниел: Градината и света сега, и по малко за изкуството.
Жоро: Правя ѝ се на велик.
Боби: Балкана.
Кого/какво обичаш, въпреки че си бесен?
Свилен: Обичам хората, бесен съм на войната.
Даниел: Обичам да обичам, бесен или не…
Жоро: Животът е хубаво да се живее по най-качествения начин. Кратък е, затова прекрасен.
Боби: Зъболекаря.
А кога си бесен?
Свилен: Когато прости хора се правят на умни, мразя конспиративните им теории.
Даниел: Когато греша глупаво.
Жоро: Все по-рядко. Поради отговора на горния въпрос.
Боби: Когато някой си изхвърля фаса през прозореца на колата.
Добрин Кашавелов
Лондон, Париж или Берлин?
Свилен: Пънкарията на Берлин, музиката на Лондон и виното в Париж.
Даниел: Берлин през юни. (Прага – винаги).
Жоро: Берлин.
Боби: Лондон, Гринуич парк.
Празен кадър или Фалшиво кино?
Свилен: Празен кадър, преди си пишех текстовете на празни кадри. Дължа им много.
Даниел: И двете.
Жоро: [смее се] и двете са добри, но нито една от двете в реалността.
Боби: Пълно кино.
Кое е любимото ти мъничко човече?
Свилен: Синът ми, като цяло обичам децата и предпочитам да си говоря с тях, пред дървени философи.
Даниел: Племенничката ми.
Жоро: Дъщеря ми, естествено. Искам да прекарам по-дълго време с усещането, че сме едно цяло.
Боби: Малкия принц.
Твоята борба е?
Свилен: Срещу простотията и невъзпитаните хора.
Даниел: Ежедневие.
Жоро: Със себе си и пречките, които ме спират да бъда част от хармоничен свят.
Боби: Стрелба с лък.
Слушаш радио без?
Свилен: Елвис и Чарли Чаплин.
Даниел: Радиоводещи.
Жоро: Почти не слушам вече, особено в момента след албума, даже не слушам нищо, но и това ще мине.
Боби: Слушалки.
В Понеделник искаш да си с?
Свилен: Велики поети като Майкъл Стайп и Мориси.
Даниел: Със себе си.
Жоро: Приятел, без да се наговаряме.
Боби: Елвис.
На коя своя най-велика идея се смееш?
Свилен: Най-великата идея е последната, често е просто идея. Смея се на мислълта, че съм много важен.
Даниел: Да избирам несигурното.
Жоро: Сигурно е нещо свързано с несбъдната мечта, но категорично съм ЗА да се мечтае.
Боби: Да свиря на бас.
Какво искаш да знаем, когато дойдем в твоя ум?
Свилен: Подарявам всички глупости в главата си.
Даниел: Че ми се спи и да не ме будите без причина.
Жоро: Няма нужда, почти всички мисли са на масата по всяко време.
Боби: Правилата за хигиена.
Кой е капитан в твоя Океан?
Свилен: Музиката и Невена, и Свилката (синът ми).
Даниел: Любопитството ми.
Жоро: Детето и приятелите.
Боби: Калоян.
Какво ОСТАВА, след СТОП?
Свилен: Усмивки и парти – буквално.
Даниел: Благодаря, лека нощ!
Жоро: Ще видим, но не е КРАЙ.
Боби: Край!
Артакция
Последвайте ни и в Телеграм
