Голямо разграбване паднало в Казанлък през първата седмица на януари 1878 г. След Шейновския бой завърналите се „казанлъчани-голтаци” плячкосвали наред от началото на годината до Богоявление. Това разказва в спомените си Константин Бозвелиев. Част от тях са публикувани във вестник „Искра” през 1940 г.
Бозвелиев споделя впечатленията си от среща с някой си габровец, с когото се видели случайно в Петровото кафене в Казанлък. Габровецът разправял, че пристигнал тук на 30 декември 1877 г. и останал до Богоявление на 1878 г., а Бозвелиев предал споменът му за тази седмица на плячкосване на поразия:
„С голяма мъка габровецът можал да мине Балкана, защото пътят от връх Свети Никола надолу бил тесен и проринат в снегове, повече от човешки бой дълбоки. А в тоя ден тоз тесен път бил задръстен от войници и обози, между които много трудно се проврял. Долу от Шипка имало няколко санитарни команди, на които било възложено да събират и погребват убитите в Шейновския бой. Обаче поради замръзналата земя труповете още не били заровени. Вкоченените тела на убитите руски войници били наредени край пътя като дърва. От тук ги вдигали с каруци и ги пренасяли към Казанлък, където в големите български гробища, на север от града, копаяли големи трапове, за да ги заравят по 80-100 души. А убитите турци оставали на купища в самите окопи, дето са били убити.
Казанлък бил цял запазен. Само голямата стара чаршия била опожарена още през месец август и сега на нейно място един гол мегдан се простирал от големия хамам до Караферлиевия конак. В тоя мегдан само две обгорели сгради стърчели: двете каменни магазии, едната на Иван Клатната, а другата на Емин Ефенди. Градският часовник на житния пазар също изгорял. Само каменната му кула останала цяла. От всички църкви в града само Куленската била изгоряла, а другите запазени и обърнати в складове. Къренската черква била склад за жито.
Някои от бежанците българи, които първи се върнали в Казанлък, подушили този склад и докато руските власти се сетят да турят ръка на него, тези българи успели голямо количество жито да заграбят.
Изобщо първите дни след Шейновския бой в Казанлък е настанал истински грабеж. Между първите завърнали се казанлъчани имало голямо число голтаци, които по-рано не са притежавали нищо и сега ударили на плячкосване каквото и където им падне под ръка.
Турското население изцяло избягало и както се вижда, избягало без да може да изнесе нищо, защото е било изненадано от неочакваното нахлуване на русите посред такава люта зима и при такъв дълбок сняг.”
На снимката: Зимен казанлък в началото на ХХ век, снимка архив
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
