Сред жертвите на вчерашния дъжд е розовото знаме на Казанлък, което бе раздадено на жителите на града от общината за празника.
Безславно се отправи в последния си път към шахтите флагът, дарен, за да се гордеем. Каква ще е съдбата на останалите знамена, накичени по первази, огради и простери? Стана ясно, че малцина казанлъчани имат почтително отношение към един от символите на града. Част от това отношение е съхраняването му.
Ако не бъде откачено от щипките и прибрано навреме, може би ще гледаме и други как отпътуват към канавката. Ще видим и може би как се прокъсва от вятъра, а още по-грозно и как се въргаля край контейнера за боклук. За такива случаи на захвърлено знаме в кофите за смет вече сигнализираха няколко съграждани.
Отново се повдига въпросът за уважителното и внимателно отношение към градската светиня. И за смисъла от общинския подарък за 30 000 домакинства.
Какъв е смисълът от раздаването, ако преди това не си изградил у жителите смисълът на почтителността? Аналогиите с подобни акции по света са отхвърлени в казанлъшкия случай априори. Там, откъдето е открадната идеята, концепцията се създава от цял екип специалисти – дизайнери, архитекти, художници, инженери, културолози, историци, а изпълнението и съпортът при поставянето и прибирането на флаговете – от стотици, ангажирани в кампанията. Във фундамента на кампанията, обаче, е именно уважението към емблемата, част от идентичността на града.
Не е ясно какво са очаквали от община Казанлък, но каквото и да е то, ефектът е далеч от представите за гордост и достойнство.
Последвайте ни и в Телеграм
