Едва пет са познатите монети на одриския владетел Аматок. Нумизматите считат, че тези монети са едни от най-редките , като някой са готови да дадат над половин милион лева за подобна антика. Още по-интересното е, че тази монета от Долината на Траките, съдържа изображение на роза.
Одриският цар Аматок, слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, България е сред малкото държави в света, която може да се похвали със символ с такава древност.
Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.
Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).
Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.
Самият Херодот обръща внимание върху това, че „тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.
Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр. При другите ,близо 250, от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант – кон от едната страна и лабрис от другата, вероятно не повече от 26 броя, .
Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка“, обяснява нумизматът Ставри Топалов.
Едва пет са познатите монети на одриския владетел Аматок. Нумизматите считат, че тези монети са едни от най-редките , като някой са готови да дадат над половин милион лева за подобна антика. Още по-интересното е, че тази монета от Долината на Траките, съдържа изображение на роза.
Одриският цар Аматок, слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, България е сред малкото държави в света, която може да се похвали със символ с такава древност.
Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.
Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).
Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.
Самият Херодот обръща внимание върху това, че „тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.
Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр. При другите ,близо 250, от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант – кон от едната страна и лабрис от другата, вероятно не повече от 26 броя, .
Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка“, обяснява нумизматът Ставри Топалов.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност