Днес се случи нещо, което, ако не ви го разказвах днес, щяхте да разберете утре, вдругиден или след седмица. Сутринта, днес, в петък сутринта, както в десетки, може би стотици вече петъци и недели, седнах и въпреки обичайното си сутрешно неразположение написах поредния си коментар за вестник „Новинар“. Така ги пишех. Винаги сутрин, преди да влязат в броя, за по час, два. И за моя най-голяма изненада, към 12.00 ми звънна дежурният редактор Лили Гюрова, която ми каза горе-долу следното: „Имам една лоша и една още по-лоша новина. Не само коментарът ти няма да излезе, няма да излезе и в. „Новинар“. Вчера беше последният му брой. Току-що ни казаха.“
В България смъртта на един вестник не трогва никого. Вестниците се раждат и умират, както раждали са се и са умирали от вече век и половина постосманска българска история насам. Ако тази подробност ще ви успокои, „Новинар“ умря на 22 години. Безсрамно млад.
За 22 години хората, работили в този вестник, направиха така, че когато споменеш „Новинар“, всеки срещнат да се сеща, че става дума за вестник. В последните три години, шест месеца и 14 дни аз самият също бях част от този екип, в качеството си на външен автор. Благодаря на Калин Терзийски, който ме посочи като пишещ човек на вниманието на Аделина Делийска, тогава редактор на рубриката „Общество“, благодаря на самата Аделина, че ме подкрепяше, когато текстовете ми бяха спирани, че ме съветваше да си потърся друг, по-голям вестник, тъй като текстовете ми били прекалени (в добрия смисъл) за този. Благодаря на Лили Гюрова, която романтичната си женствена типичност ме успокояваше след всеки отрязан текст, благодаря и на редакторите Фани Чоджумова и Алек Томов.
Та така. Днес е хубав ден за българската демокрация. Една тухла в империята на Пеевски по-малко. Скоро иде ред да се катурнат й останалите. Честита ви по-добра България, по-демократична, й по-справедлива, честит ви по-богат и европейски живот.
Протестърчетата от 2014, платените мекерета на демокрацията, могат да празнуват спокойно по софийските скамейки с джойнт и бира. Това е последният ми коментар за „Новинар“, който няма да излезе в него. Просто вече няма как. И къде. Честито!
Колкото до протестърчетата, пожелавам ви да ви е.а майката! И ако я видя, с отвращение ще го направя. Колкото до останалите, Ботев ви го беше казал. Онова – за идиотите.
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram