Изложбата цели да създаде коледно настроение и да припомни славни страници от културния живот на Казанлък, както и да покаже богатството на библиотечните фондове.
Изложени са вълнуващи и пощадени от времето страници на един издателски феномен- детското списание „Младина“.
Съставителите на изложбата са поставили акцент върху детски молитви, приказки, песни, разкази, стихотворения и илюстрации, с които са израстнали нашите предци в далечните времена на края на 19 век и началото на 20 век.
Кратка история на списание „Младина“
Казанлък в края на 19 век се очертава като културен и образователен център в следосвобожденска България. Един от белезите на този възход е бурният издаделски подем, в повечето случаи свързан с Ученолюбива дружина „Искра“ и Казанлъшкото педагогическо училище.
Издават се множество преводни творби, съставят се подходящи сборници от художествени и поучителни четива. Списват се вестници и списания. Не са забравени и децата. За тях през далечната 1891 година започва да излиза списание „Младина“. По някои сведения това е първото детско списание у нас след Освобождението.
Детското списание „Младина” започва за излиза през 1891 г., като идеята за издаването му се поражда у образцовите учители от Казанлъшкото педагогическо училище Димитър Игнатов, Димитър Андреев, Д. Абаджиев и Стефан Киров още през 1890 г. Насърчава ги директорът на училището д-р Кръстю Кръстев. Списанието си поставя за цел „да подбуди желание на младежите за четене на добри и полезни книги и да ги подкани към труд…”.
За сътрудници на изданието, освен учредителите, са привлечени и други учители, поети и писатели: Цани Ганчев, Цанко Церковски, Чичо Стоян, Йордан Ступел, Дора Габе, Екатерина Манчева и др. Сътрудничат с рисунки и ребуси Александър Божинов, Иван Енчев-Видю и др. Тук за първи път публикува и своите песни композиторът Емануил Манолов.
Наред с народни приказки, песни, басни, малки разказчета за случки от живота на децата и животните с поучителен характер, списанието дава популярни научни знания по география, астрономия, зоология, ботаника, история и други. Отделено е и място за физически опити, гатанки, задачи, игри с обяснителни текстове и рисунки. В раздела „Разни“ се поместват научни факти, интересни сведения, здравни и полезни съвети.
Изданието е богато илюстрирано. Клишетата на разнообразните цветни илюстрации се изработват в Германия. Малко известен факт е, че списание „Младина“ съдържа и първите български комикси.
Списание „Младина” нерядко среща трудности по отпечатването, защото в Казанлък няма печатница по онова време. Ползва се печатната база на градовете Шумен, Русе, Габрово, Велико Търново, Пловдив. За един период от три години то излиза и в Казанлък . Издава се през цялото време от казанлъшкото Научно дружество „Отец Паисий”, една организация на интелектуалци, която също заслужава своето изследване.
Детското издание подпомага началните учители във възпитателната и образователната им работата с децата. И така до 1915 година, когато то спира да излиза поради затруднения, свързани с Първата световна война.
С „Младина“ израства цяло едно поколение от учители и ученици, деца и родители, които ще сеят впоследствие просвета по цялата страна и по нов, европейски образец, образец наложен като еталон от списанието.
Във фондовете на Библиотека „ Искра“ в Казанлък се пазят първите броеве и целите течения на списание „ Младина“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
