Миналият четвъртък по това време ревях без глас.
И не, не беше поводът поредната дяволски добра песен на Тони Димитрова-
„Октомври“. Която беше нещо като „кърпичка за още рев“.
Поводът беше една заръка, клетва, която обещах да спазвам, без да съм сигурна в себе си, че ще мога. Знаете как е в живота – в един момент се скършваш. Колкото и да си жилав. Сега обаче съм длъжна да мога. Да спазя клетвата, в която ме закле тя. Лидка. Заради всичкото, което беше и с което ще я нося завинаги в сърцето си. Не бяхме се чували близо две години. Мислех, че е в Германия. Като се смълчеше, обикновено я намирах там. Този път се „срещнахме“ в Пловдивска болница. Сега в живота е така. Всеки дърпа някъде, нещо си. Обаждането й ме извади от делничния унес. И нещо в мен се скърши, като ми каза, че решила да прозвъни на всички нейни по сърце.
Прекрасно знам кода на тези думи. Невероятна Морзова азбука за Другия са.
Говорихме дълго. За Бариерите и Камшиците на живота.
Говореше тя. Аз стисках устни и ревях без глас. Река от погълнати сълзи.
Заръча ми куп неща. Даде ми куп съвети и напътствия .. за ПОСЛЕ.
Накрая ми подари стих. С молба добре да го чуя. И запомня. Започваше така: „Погребах сетивата си“ .. Закле ме. Никога да не погребвам сетивата си! Ама никога. Каквото и колкото да струва това. Обещах. докато се давех в сълзи.
И тя обеща: Да ми се обади след две седмици. Беше непреклонна. Не аз, тя ще ми се обади.
Днес, седмица след оня полят дълъг разговор с нея, ми се обадиха.
Долетя хабер.
ЗА Лидка.
Тръгнала си е .
За да ме чака първа, както винаги ставаше , ТАМ: с широко отворена врата, неизменната цигара в ръка и онази закачлива усмивка, с която ме караше всичко да си разкажа от вратата: “ Кажи Хулиганке, какво направи пак, че си тук?“ . После ми превържеше раните и ме изпращаше с нейното невероятно обичливо: „Изчезни!“
Благодаря за преживяното, Лидия Попова- една от големите школи в моя живот. Завинаги в сърцето!
Съболезнования на всички, които имаха щастието да се докоснат до Лидия Попова – човек Протокол на Общинския съвет в Казанлък и един невероятен Човек!
Светла й памет!
Ще липсваш, Маймуно, много. : (((( Отвъд Октомври.
Деляна Бобева
Последвайте ни и в Телеграм
