На 15 май се отбелязва Световният ден за борба с климатичните промени. Основният призив е: Да спасим Земята!
Това е ден, в който да се замислим какво въздействие оказват хората върху Земята; ден, който насочва вниманието към усилията за справяне с настъпилите промени и за намаляване на въздействието в резултат на човешката дейност.
Денят на климата е обявен от страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е ратифициран през март 1995 г.
Изменението на климата е една от най-големите заплахи за живота на нашата планета. Използването на въглища, петрол, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и много други човешки дейности увеличават количеството на парниковите газове във въздуха. Това повишава температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване равнището на океаните, наводняване на многолюдни ниски земи, както и до изчезването на стотици хиляди биологични видове.
Глобалното затопляне е повишаването на средната температурата на атмосферата и на световния океан. През 20-ти век средната температура се е повишила средно с 0.6 градуса, което води до така наречен парников ефект – затопляне на долната част на атмосферата.
Последиците за човечеството и за климата са крайно неблагоприятни: ще се повиши температурата на Земята от 4.5 градуса до 7.7 градуса; ще се повиши нивото на световния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; драстично ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се увеличи честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви; половината от човечеството ще страда от недостиг на вода. За да не се случи всичко това, са необходими мерки на правителствата, свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличаване използването на възобновяеми източници на енергия като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Усилията на международната общност бяха увенчани с успех на 21-та Конференция в Париж през декември 2015 г., когато 175 страни, вкл. и България, подписаха глобално Споразумение за климата. Това бе историческо събитие – крачка напред в борбата с климатичните промени.
Целта, залегнала в Споразумението от Париж, е всички страни да намалят емисиите си на парникови газове до нива, които ще помогнат за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Споразумението ще влезе в сила, когато поне 55 страни, отговорни за поне 55 на сто от глобалните емисии на парникови газове, приключат успешно тази процедура на национално равнище.
България изпълнява успешно целите си в рамките на европейската политика: от МОСВ посочват, че са намалени глобалните емисии на парникови газове на страната с 53,7% в сравнение с базовата 1988 г. Страната ни успешно участва и в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове със 127 инсталации на територията на страната. Приходите се използват за стабилизиране на възобновяемите източници на енергия. Националната стратегия за адаптация обхваща периода до 2030 г. и включва мерки за адаптация във всеки сектор на българската икономика с цел България да реагира адекватно на настъпващите климатични промени.
Какво може да направи всеки от нас за подобряване на климата? За подобряване на климата ефекти биха дали: изключването на зарядното от контакта, намаляване на карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, смяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, икономисване на парно и ток, ако продуктите във фризера не го изпълват да се напълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със смяната на една обикновена крушка с енергоспестяваща ще се намали със 70 кг. въглеродният двуокис в атмосферата, а всяко дърво абсорбира 1 тон въглероден двуокис.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram