На 12 май се почита Св. Герман Цариградски.
В народната традиция празникът се нарича Герман или Градушкар. За този ден е характерен обичаят за измолване на дъжд.
Именици: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен.
Герман означава „горещ“.
Св. Герман Константинополски. Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа денят се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.
В този ден никой не работи полска работа, и, ако някой се осмели, хората насила го спират, разпрягат воловете му, а колата потрошават на парчета, за да предпазят селището от поразиите на грешника. Старите хора разправят, че град правят мъртвите на оня свят, и то грешниците, и го трупат на купове, откъдето дядо Господ взема ледени зърна и бие с тях грешниците на земята. Герман-градушкарят изпращал глух старец да води градушката, като му заръчал: „Води я там, дето вчера не си ходил!“, пък той чувал „Води я там, дето вчера си ходил“ — затуй град бие там, където е удрял и по-напред. Облакът с градушката се предвождал от кръстат орел. Хората, като видят такъв облак, гърмят с пушка срещу него, та плашат орела да заведе облака на друго място. А когато започне да вали град, вземат брадва и нож и ги поставят на земята с остриетата нагоре, за да пресекат града на дъжд. За да престане градушката, нареждат на момче и момиче, които са първаци или изтърсаци от две нероднински семейства, да глътнат едновременно по едно ледено зърно. После те стават побратим и посестрима.
В миналото на тоя ден момите правели Германчо — кукла от кал, над която извършвали всички обреди, като над умрял човек. Полагали я на турска керемида, окичена с цветя, а след оплакването я заравяли край реката или на кръстопът – вън от селото, и вярвали, че Герман-градушкарят няма да дойде.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram