Събирането на псевдолеви и десни формации върху платформата на десницата оставя надеждите на много българи излъгани
Когато става въпрос за проблема със застаряващото население в България, пък и в Европа, най-често даваното решение е за увеличаване на пенсионната възраст. Според мен обаче най-сигурният резултат от подобно решение е засилване на неравенството между богати и бедни. Представителите на по-бедните прослойки от обществото по ред причини не учат в колежи и университети, респективно работят повече време в сравнение с по-богатите. И живеят по-кратко (според данни от редица световни проучвания), което означава по-малко време живот като пенсионери. А ние, по всички социални и здравни показатели, сме твърдо на последно място в Европейския съюз. А в тежки времена, като последните 25 години, много теми потъват в политическото говорене, въпреки че са необходими решителни действия. Една такава тема е пенсионната реформа. Припомнете си пенсионната реформа на десните, която стартира преди почти 15 години. Тя преследва стабилизиране на системата за сметка на правата на осигурените и всички действия са подчинени единствено на фискалната й стабилност, а не на
адекватността на обезщетенията и пенсиите
въпреки, че и тази цел не бе изпълнена. От 2000 до 2009 г. възрастта на мъжете се увеличи с 3 години, осигурителният стаж с 12 години, а при жените – възрастта с 5 години, а осигурителният стаж с 9 години. Толкова стръмно увеличение за период от 9 години няма никъде в Европа.
Въпреки създадената работна група и заявените намерения до края на март 2015 г. да има ясна и цялостна визия как ще се развива пенсионната система, стана ясно, че управляващите от четворната коалиция нямат такава. Отново на парче се дискутират отделни елементи на системата без ясни концепция, логика и цели разположени във времето. Свидетели сме на частични и в по-голямата си част хаотични действия, зад които отново прозира философията на Дянков за абсолютизирането на фискалната и макроикономическата стабилност за сметка на най-уязвимите групи от населението.
Само бегло ще спомена предколедния скандал – изненадващите предложения за промени между първо и второ четене на бюджета на ДОО. Визирам промените в КСО, с които управляващите целяха да сложат ръка върху втория стълб на пенсионната система и да национализират натрупаните в Универсалните пенсионни фондове 7-8 милиарда лева. След
сериозен опозиционен и обществен натиск
възрастта за пенсиониране бе замразена на 60 години и 8 месеца за жените и на 63 години и 8 месеца за мъжете. Но само за една година (и поради другите скандални предложения), някак си встрани от общественото внимание остана увеличаването на изискуемия за пенсиониране трудов стаж на работещите при трета категория труд. А за всички е видно, че от края на 2011 г. чрез едновременното увеличаване на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване правото на пенсия се ограничи значително достъпът до пенсионната система. Това не доведе до стабилизация на системата, а само до увеличаване на реалната възраст за придобиване на право на пенсия.
Като резултат работещите в България реално се пенсионират по-късно в сравнение с преобладаващата част от страните в Европейския съюз, като тази разлика започна да става все по-осезаема от началото на 2012 г., когато тогавашните управляващи от ГЕРБ по дянковски се юрнаха с бързи темпове да увеличават изискуемия осигурителен стаж. И сега замразявайки възрастта, но увеличавайки изискуемия за пенсиониране стаж управляващите отново покачват РЕАЛНАТА СРЕДНА ВЪЗРАСТ, на която се пенсионират българите. Това са фактите.
Ние, от Парламентарната група на Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, се опитахме с една законодателна инициатива (Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване) да спрем всички необмислени, немотивирани и неприемливи мерки в системата, които водят до допълнително напрежение в обществото. Внесохме законопроекта на 14 ноември 2014 година.
Ние сме убедени, че е наложително наред със спиране увеличаването на пенсионната възраст да спрем и изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж. Ние сме за преустановяване в средносрочен план на увеличаването на пенсионната възраст за жените и мъжете. За хората, влезли на пазара на труда след 2000 г., пенсионната възраст може плавно да нараства, но до не повече от 65 години за жените и мъжете. Трябва да изградим модел на пенсионна система, която да гарантира осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита, и то така, че пенсионното осигуряване да не генерира
бедност и социално изключване
а да осигурява достоен живот на хората в пенсионна възраст вместо мизерно съществуване.
Другата част от нашето предложение е за гъвкаво пенсиониране. Предвиждаме да се даде възможност на хора, на които не достига осигурителен стаж и са на по-ниската възраст, в комбинация (сбора им) е до 24 месеца спрямо изискуемите условия за пенсиониране по чл. 68 от КСО, да се пенсионират при по-ниска пенсия. По този начин ще се предостави възможност за избор на лица, в т.ч. и дълготрайно безработни, или по друга причина, останали без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно. Затрудненият достъп до пенсионната система и неблагоприятните процеси на пазара на труда допринасят за значителен контингент от работната сила в предпенсионна възраст, който няма никаква алтернатива. Наред с младежите тези хора са едни от най-рисковите групи.
Темата „безработица“ е особено чувствителна за тях, тъй като останат ли без работа, трудно намират нова. Трудно стигат и до пенсия. Тези хора не са търсени на пазара на труда и никой не би инвестирал в преквалификацията им, а са извървели достойно трудовия си път. Затова е необходимо да им се даде възможност да започнат да получават пенсията си по-рано и да водят нормален начин на живот. Точните първоначални разходи, без да са драматично големи, са трудно прогнозируеми, но като цяло, предвид увеличаването на продължителността на живота, тази мярка би имала в средносрочен план практически нулев бюджетен ефект, а допълнителната социална полза от нея е и в по-бързото освобождаване на работни места за младите.
Подпомага се косвено младежката заетост
и в бъдеще се предотвратява натискът върху пенсионната, социалната и другите публични системи, когато тези (сега млади) хора ще разчитат на социалното подпомагане.
Задавайки си въпроса възможно ли е да направим поне една реформа, която да не е жестока за хората, и ползвайки възможностите, които ни дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, въпреки прилаганите процедурни хватки от управляващото мнозинство и най вече от председателя на Народното събрание, на два пъти успяхме да вкараме законопроекта в програмата на Народното събрание за първо гласуване.
Защитавахме го, убедени в необходимостта от предлаганите промени. Не се обърнахме за подкрепа към ГЕРБ и РБ, защото те са десни, такава им е политиката и не очаквахме да ни чуят. Обърнахме се към останалите парламентарни групи – АБВ, АТАКА, БДЦ и ПФ, да подкрепят законопроекта, за да свалим тежестта на прехода от раменете на това поколение, което с лишения през годините на социализма гради България, а сега отново с лишения плаща „успешността“ на прехода. И получихме подкрепа от АТАКА, от БДЦ и от ПФ, дори от ДПС. И когато очаквахме, че промените ще бъдат приети, дойде изненадата. Народните представители от парламентарната група на АБВ обявиха, че ще се въздържат да подкрепят законопроекта със смешни мотиви – тези въпроси трябвало да се решават в контекста на цялостната визия за пенсионната система. Като, че ли има такава.
И така Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, предложен от парламентарната група на Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ
не бе приет на първо гласуване
като не достигнаха 2 гласа. При първото гласуване промените в КСО бяха приети с 94 „за“, 76 „против“ и 15 „въздържал се“, но Данаил Кирилов от ГЕРБ поиска прегласуване. Тогава „за“ бяха 93, 82 гласуваха „против“ и 12 – „въздържал се“. Въздържаха се от групата на АБВ. С това икономическите и финансовите тежести и затруднения отново се стоварват върху най-уязвимата и бедна част от обществото – хората в предпенсионна възраст и пенсионерите.
И става ясно, че АБВ не е лява коалиция, за тях принципите в политиката могат да се пренебрегнат в името на участието във властта. Поредицата от гласувания заедно с/и в интерес на ГЕРБ и РБ потвърждава онова, което е ясно още от създаването й. Не е възможно една партия или коалиция, която претендира да е лява, да има принципно съответствие и съгласие с една подчертано дясна управленска програма, каквато е тази на ГЕРБ и коалицията, в която участват и с техните действия.
Събирането на псевдолеви (като АБВ) и десни формации върху платформата на десницата оставя надеждите на много български граждани излъгани. Имаме си АБВ, което се отметна от почти всичко, за което говореше. Не може да отречеш всичко, за което си говорил, а те (АБВ) влязоха в парламента с анти-ГЕРБ говорене, а сега искат да закрепят статуквото, да няма предсрочни избори. Може би защото знаят, че при следващи избори (когато и да са те) те няма да присъстват в Народното събрание.
Не сте забравили, но да припомня още нещо. Със сериозната подкрепа на АБВ почти всички параметри на социалните плащания в бюджета за 2015 година бяха замразени.
Замразени бяха 14 социални плащания
в полза на майките, децата, хората с увреждания, освен през 2015г. и за следващите три години. Премахнати бяха данъчните облекчения за хората с най-ниски доходи, отне се правото за получаване на една четвърт социална пенсия, не се актуализира обезщетението за безработица, което вече е 57% от границата на бедността. На този фон звучат странно и не особено логично претенциите на АБВ да са социален коректив в това управление.
Да припомня и още нещо – парламентът ратифицира договора на правителството за дилърство с четири банки – Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Plc., Societe Generale и Unicredit Bank AG., за взимането на заем в размер на 8 милиарда евро до 2017 година с подкрепата на 82 от ГЕРБ, 32 от ДПС, 22 от РБ, 12 от БДЦ и 10 от АБВ. Против бяха 36 от БСП, 1 от ПФ, както и 11 от „Атака“, а 12 народни представители от ПФ се въздържаха. И театърът с оставката на Първанов. Хората трябва ясно да знаят, че условията по дълга от 16 млрд. лв. за нас са заробващи и тепърва българите ще го научават.
Ясно е, че ГЕРБ и Бойко Борисов намериха в лицето на АБВ най-верния и последователен съюзник за управление на страната, а АБВ загуби моралната претенция да е лява партия.
На бъдещите пенсионери с любов…от групата на Калфин и Първанов!/в.Дума
Георги Гьоков е народен представител от Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ , избран от 27 МИР-Стара Загора, той е зам.-председател на ПК по труда, социалната и демографската политика и член на ПК по здравеопазване в 43 НС.
Последвайте ни и в Телеграм
