БНБ е продала възпоменателни монети на обща стойност около 30 млн. лв. през последната година. Тук се включват и металните пари, които са се пласирали и през търговските банки.
Половината от тази сума – 15 милиона лева, купувачите са броили за единствената златна монета, пусната през годината с образа на Паисий по случай 300-годишнината от рождението на автора на „История славянобългарска“. Причината за внушителната сума е, че единичната цена на монетата беше доста висока – 3755 лева. Това каза пред „Телеграф“ нумизматът Калоян Борисов.
Парата с номинал 2 лева, която представлява всъщност вариант от злато на двулевката в обращение, бе емитирана в тираж 4000 бройки. Въпреки високата цена и не малкия тираж тази монета бе разграбена.
Заради засиления интерес всички новоемитирани монети се изкупуваха буквално в рамките на само няколко дни, а пред сградата на БНБ и Касовия й център се извиваха огромни опашки. Изчерпани са и залежали количества от по-стари монети, пускани в продажба през предходни години.
На касите на БНБ монетите се разграбват като топъл хляб. При това не само новоемитираните, но и по-старите. Възпоменателните пари се изчерпват една след друга. Последната, която е свършила на касите, е пусната през 1988 г. „25 години кремиковски метал“.
Към момента са останали налични само осем вида монети, става ясно от сайта на БНБ. Това са пуснатата през 2008 г. сребърна пара по повод 130 години от Освобождението на България, която се продава за 93,60 лева; емитираната през 1996 г. монета “100 години Национална художествена академия”, също от сребро, която може да се закупи за 38,40 лева; жълтицата “Храм-паметник „Св. Александър Невски“, която струва 995 лева; две монети от сребро на тема “XVII зимни олимпийски игри Лилехамер” по 61,20 и 38,40 лева; сребърната пара с кораба „Радецки“ на цена 61,20 лева, медно-никеловата „Световно изложение на изобретателите Пловдив“ за 6 лева и най-скъпата – платинена по случай асоцииране на Републик България към Европейската общност с лика на Десислава на стойност 1526,40 лева.
На вторичния пазар цената на златния Паисий не се е покачила – колкото можеше да си го вземеш от банката, за толкова можеш да го купиш и сега. Даже има сделки под банковата цена с 50 лева на загуба. Към тази монета няма голям интерес заради комбинацията от не малък тираж и висока цена, обясниха нумизмати.
От излезлите в последната година монети най-поскъпнала е тази по случай 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. „В един момент цената й на вторичния пазар беше стигнала до 500-600 лева, сега се търгува за 450 лева заради малкия тираж от 3000 броя“, обясни Калоян Борисов. За сравнение, БНБ продаваше тази сребърна пара за 108 лева. Друга много поскъпнала възпоменателна монета, емитирана през 2014 г., е сребърната с частично позлатяване „Цар Симеон Велики“. Допреди година тя е можело да се намери за стотина лева, сега е трудно да се открие за под 1500 лв. Златната монета „Майка и дете“ от 1981 г. също е поскъпнала много. Допреди година е можело да бъде закупена за 1800 лева, сега цените варират между 4 и 6 хиляди лева, като всичко зависи от това дали е запазена добре.
Най-скъпата възпоменателна монета обаче си остава “Боримечката” с надпис на гурта. Тя е изключително рядка и отдавна не се е появявала на пазара. Емитирана е през 1976 г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание. Има я в два варианта – с набъзен гурт и с надпис на гурта. Ценен е вторият вариант. От него са продадени само няколко бройки, тъй като заради грешка в изписването на селищата, центрове на въстанието – пропусната била Бяла Черква, тиражът е спрян. Цената на такава монета може да стигне и 20 000 лева, ако е правилно съхранявана, но това е относително, тъй като сделки на пазара реално няма.
Монетите „Свети Георги“ и „Златен лев“ също са сред най-ценните и търсени – цената им е надминала 10 000 лева.
Последната година да купиш монета от БНБ е много трудно, коментира Калоян Борисов. Огромният интерес към възпоменателните пари на БНБ вече идва основно от дребни спекуланти, които ги препродават на вторичния пазар със стотина-двеста лева печалба. Именно такива хора основно се редят и на опашките пред Централната банка заедно с роднини и приятели с идеята да докарат неколкостотин лева към семейния бюджет. „Възпоменателните монети вече не са достъпни за колекционерите и търговците. Няма нормален колекционер, който да пътува от провинцията с кола, цяла нощ да мръзне, за да си вземе монета от банката. Той ще се наспи и на следващия ден ще даде стотина лева отгоре, за да си я купи от вторичния пазар. Няма и нормален търговец, който ще се нареди, за да си купи само една бройка. Така че по тези опашки, които гледате, нумизматите са малцинство. Получава се така, че монетите, които са предназначени за колекционери и нумизмати, са вече труднодостъпни за тях. БНБ иска да избегне спекулата, но несъзнателно заема страна.
Сега спекулата я правят дребните спекуланти, а не големите търговци. Това е крайният резултат“, каза още Калоян Борисов.
Колекционери чакат парата с Христо Ботев
Първата възпоменателна монета за новата година ще бъде сребърна по повод 175-годишнината от рождението на Христо Ботев. Тя ще бъде пусната в продажба още през януари, става ясно от графика на БНБ. През февруари ще бъде пласирана сребърна монета по случай 200-годишнината от рождението на Найден Геров, а през март идва парата по повод 100 г. от основаването на Българския олимпийски комитет. През август ще дойде ред на медната „125 години от рождението на Димитър Талев“. Единствената златна пара в графика ще бъде пусната през септември и ще бъде на тема “100 години Богословски факултет”. Последната пара за годината ще бъде с образа на цар Михаил III Шишман. Тя ще бъде сребърна с частично позлатяване.
1 час бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
