Празникът на Баба Марта е познат от древни времена.
В древен Рим Март е бил наричан Martius, по името на древноримския бог на войната Марс. Затова и този месец се е смятал за особено благоприятен за военни действия. В древна Елада, Март е бил известен като Anthesterion.
Прабългарите наричали този месец Читем, а старото славянско име на месеца е сухий, тъй като през този месец падат най-малко валежи.
С чевръстата баба Марта и женският месец се свързват много обичаи и поверия, посветени на идващата пролет. Най-известният от всички е закичването на хора и млади животни с мартеници, на 1 март – денят на пристигането на Баба Марта. През целия месец нашите предци са извършвали обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта „на чисто и червено“, че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.
На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци – „мартенички“ или „байници“ (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.
Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно.
Ако някога изработването на мартениците е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на първи март, днес то е сезонна индустрия.
Седмици преди наближаването на 1 март, мартениците излизат на пазара. Сега човек ги купува за да ги подари на тези, които обича.
Мартеницата днес се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. Днес до традиционната мартеница може да се видят най-различни изображения на различни детски анимационни герой, герой от филми, зодиакални знаци, всевъзможни изображения и символи изработени от най-различни материали. Според предание дошло от древността, българите вярвали, че с настъпването на пролетта (според народните вярвания началото на пролетта бележи първи март), се събуждала и някаква зла и лоша сила.
Мартеницата е амулетът на тогавашния българин , която гони злото и привлича доброто, тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот).
Сваля се когато се види първият щъркел и се завързва на плодно дърво. В някой райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.
Последвайте ни и в Телеграм
