От екипа на Художествената галерия – Казанлък съобщават за унищожена арт инсталация, част от проекта “Сънят”, който бе представен наскоро, реализиран съвместно с представителствата на Съюза на българските художници в Сливен, Ямбол, Казанлък и Стара Загора. На 16 локации в града на розите тематични изложби и инсталации разкриват проблемите от ежедневието, с които нашето общество живее в условията на „сладка дрямка“. Проектът е част от платформата “Навсякъде с изкуството” за преминаване на екипа на галерията на един следващ етап, в който творбите да бъдат показвани извън музейните пространства. И тъй като художествените музеи страдат от липса на публика, която да посещава пространствата им и да общува с изобразителното изкуство, както казва директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров, не хората, а творбите „отиват“ при тях. И то по начин, по който ще можем да виждаме изкуството и реагираме на неговите послания.
Арт инсталацията, която е била унищожена, е в рушащата се къща, частна собственост, на ул. „Ген. Гурко“ 3. Дело е на казанлъшкия художник Любен Малчев и озаглавена „Къща за птици“. „Инсталацията вече не може да бъде видяна, но със сигурност мястото носи спомена за онова, което се приютяваше в нея – тих протест за съня ни пред безчинствата на човека върху човека. Разходете се до локация № 5 от проекта „Сънят“ и отдайте своята минута мълчание пред нашите изгубени сънища“, оповестиха от Галерията.
Темата на „Къща за птици“ е домашното насилие или както сам художникът описва преживяното: „Символът за победа в този случай губи своята етимология, защото победителят не е победител. Трофеят, който е символ на власт и надмощие, никога не краси, защото е извоюван през страха, а страхът няма крила. Точно тогава къщата за птици се превръща в клетка, а осъзнаването е с цената на разруха.
Проектът бе представен в необитаемата къща, която неотдавна горя, а в момента продължава да се руши. В съседното помещение имаше инсталация с кожа от диво прасе. „Кожа, с която живях в ателието си, вдишвах от миризмата ѝ и я свързвах с ненавистта и отвращението си към всички онези насилници“, написа Любен Малчев. Кой е унищожил творбата му, все още не знаем. Но посегателството над изкуството означава едно – агресията е навсякъде.
От Художествената галерия в Казанлък публикуваха и личната позиция на художника ЛЮБЕН МАЛЧЕВ за „унищожената“ КЪЩА ЗА ПТИЦИ:
„Къща за птици“ остана празна, такава каквато беше преди моята намеса, и в това има свобода, но и се запитах защо…? Защо една картина и свинска кожа могат да пречат в една необитаема къща, в която всяко влизане е риск да не се срути нещо върху теб?
Егото ми започна да шушука: Сега някой, някъде там си е взел нещо от теб, стои на стената и мисли за своята свобода, сега на него му мирише на необработена кожа и преживява същото, пръска я за молци, лежи на нея или си бърше краката. Да, как ми се иска да е така. И бих го посъветвал да не прекарва много време с нея, защото е обземаща, мисловно и насилствено обземаща. Но истината е, че може би този, който ги е взел, едва ли е прочел текста към работата и едва ли се интересува от темата за домашното насилие.
Тръгнах по кофите и не ги намерих! Бях бездомен, не исках и да ги намирам, защото егото го беше страх. Срещнах стара жена да рови в контейнера, но не я попитах, сякаш търсеше и тя изкуство. Помислих си… живо е! И тази мисъл много ми хареса!
В тази къща живее едно цяло общество. Храни се с изкуство, ах, колко е идеалистично… Птиците не идват, храната, която насипах, стои непокътната. И точно тук разбрах, че творбата е завършена! Не става въпрос за картината или свинската четина. И дори да разлепя обяви с „Търси се!!!“, както се търсят домашни любимци (апропо това е толкова свързано с домашното насилие), няма да намеря смисъла.
Къщата е отворена и покрив няма, и всички ние живеем там, гори, руши се, но винаги можем да избягаме… Страх, свобода, всичко е храна за птици! Това е истинската къща за птици – ул. „Ген. Гурко“ номер 3.
Последвайте ни и в Телеграм
