Момчил Ненов е от Казанлък. Той е строителен инженер, на 41г. Има професионален опит в областта на енергетиката – изграждане и поддръжка на хидроенергийни съоръжения. С богат опит като технолог и аналитичен специалист с технологиите на японската корпорация SEKISUI Chemical, както и на други водещи европейски производители.
Кандидат е за народен представител от Коалиция »БСП за България» в 27-и МИР с номер 102 в бюлетината.
– Г-н Ненов, районът, от който се кандидатирате за народен представител, се свързва с машиностроенето,осигуряващо поминъка на много казанлъшки семейства. Според Вас каква е връзката на строителството на сгради и съоръжения с машиностроенето?
– Като строител аз съм ползвател на крайния продукт от машиностроенето – насищането с механизация винаги е диктувало условията в моя отрасъл.
Като казанлъчанин аз се вълнувам от проблемите на града ни – славата на текстилното производство остана в миналото по обективни причини, етерично-маслената индустрия е на приливи и отливи по пазарни причини и само машиностроенето ни остави на европейската и световна карта с компании като „Капрони”, „М+С Хидравлик” и най-крупния единичен работодател в страната – „Арсенал” АД.
– Машиностроенето напоследък не е във фокуса на общественото внимание, говори се за развитие на иновативни технологии, стартъп компании?
– В общественото пространство се е създал образ на инженера със сметачна линийка срещу компютърния инженер, а реалността е, че машинният инженер е преди всичко компютърен специалист.
Информационно – технологичните компании от една страна предлагат сравнително високо заплащане, но от друга отрасълът им е изключително волатилен и като цени, и като локации, и като област на работа. Ако сравните бюджета на голяма българска технологична компания със средно предприятие от реалния сектор, ще видите че са почти равни.
– Какви проблеми виждате пред машиностроителите в Казанлък?
– Основният проблем е, че обществото ни приема машиностроителните компании като даденост. Говори се непрекъснато за привличане на нови инвестиции, а се забравя, че всяка технология се развива и също изисква инвестиции.
Новият инвеститор, който би дошъл в Казанлък, ще гледа преди всичко потенциала си за печалба, докато утвърдените компании са поели голяма социална отговорност – Арсенал АД например сам си създава кадри чрез различни програми и форми на обучение към висши учебни заведения. Предприятието е едно от първите в България, което развива дуалното обучение като форма на професионалното образование у нас, осигурявайки база и наставници на учениците по машиностроителни специалности. Тук е редно да добавим, че фирмата се грижи и за детската градина на територията си, което също е подкрепа за семействата на младите специалисти.
Друг проблем е деленето на малки и средни предприятия от една страна, и на големи от друга. Вниманието се фокусира върху развитието на първите, а се забравя, че проблемите на малките са малки, а проблемите на големите са големи.
Азбучна истина за всеки казанлъчанин е, че когато делата на „Арсенал” АД вървят напред и нагоре и Казанлък върви напред и нагоре.
– Какви решения предлагате?
– Първо и най-важно е да се промени отношението на държавата към големите фирми. Доста предприятия стават част от големи наднационални корпорации, за да си спестят затрудненията, които биха имали от турбуленциите в политическия и икономическия живот на страната.
Това е чиста загуба и за предприятията, и за страната. Тази загуба невидимо се предава и към свързаните с производството им малки и средни фирми.
Ако обществото ни намери сили да реши този проблем, ще се намери сравнително лесно решение и на другите съществени проблеми – осигуряване на свежи пари и банкови гаранции и по-добро позициониране на външните пазари.
– И в заключение?
- Ако прочетеното Ви е харесало, гласувайте на 14 ноември с номер 33 – „Коалиция БСП за България“ – и с преференция 102. Аз съм казанлъчанин, един от вас.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram