Прегледано от: 0
От месеци България е разтърсвана от протести. Участниците в тях настояват за оставката на правителството на премиера Бойко Борисов. Отново и отново по време на протестите се стига до сериозни сблъсъци, при които има пострадали хора и арести, включително при протестите по случай Деня на българската независимост тази седмица. Управляващата от 2017 г. коалиция на Борисов иска да остане на власт с оглед на кризата с COVID, съобщава австрийската национална телевизия ORF.
Наскоро Борисов отново отказа да подаде оставката на правителството си, аргументирайки се отново с коронавирусната криза. Той при всякакви случаи използва и инструментализира кризата като средство за политически натиск, подобно на „джокер”, твърдят опонентите му. Следващите редовни парламентарни избори са през март 2021 г. Протестиращите обвиняват Борисов в корупция и близост с олигарси. България е смятана за държавата в ЕС, в която корупцията е най-широко разпространена. Страната е сравнително бедна. Малко на брой олигарси контролират големи части от икономиката.
Борисов се опитва също да дискредитира протестиращите, като ги свързва с престъпници. „Мафията сега иска да свали правителството (…). Това ме кара да мисля, че не трябва да се подава оставка “, каза премиерът в средата на септември.
„Хазартният бизнес, контрабандистите – всички те сега са на улицата срещу нас”, заяви той, имайки предвид хазартен бос, който се намира в Дубай и в София е обвинен в убийство и ръководене на престъпна група. Прокуратурата го обвинява, че ръководи и финансира протестите.
Тежка критика към главния прокурор
Протестиращите, от своя страна, описват Борисов и неговото правителство като мафия. Протестите се подхранват от правителствените планове за изменение на конституцията. Критиците твърдят, че реформата не предвижда по-голяма отчетност на главния прокурор. Настоящият главен прокурор Иван Гешев също се сблъсква с призиви за оставка заради предполагаеми връзки с могъщи олигарси.
Реформата следва да ограничи и правата на президента. Настоящият държавен глава Румен Радев е много критичен към правителството на Борисов. Той подкрепя исканията на протестиращите. Неотдавна президентът призова правителството да подаде оставка: „Промяната е неизбежна. Инатенето на управляващите само задълбочава кризата “, написа той във Фейсбук.
Директни проучвания
Борисов управлява почти непрекъснато от десет години. Той подаде оставка през 2013 и 2016 г., но няколко месеца по-късно се връщаше начело на правителството. Сега обаче отказва да се оттегли преди края на третия си мандат през март. Според социологически проучвания от средата на септември, ако изборите се проведат сега, управляващата партия ГЕРБ ще получи 23,8 % от гласовете, а социалистите 23,4 %. 47 % от анкетираните смятат, че са необходими нови избори.
Вълнение в началото на учебната година
Държава-членка на ЕС е по-малко засегната от пандемията на коронавирус, отколкото през юли и август, но в страната с почти седем милиона жители все още съществуват опасения, че броят на случаите може отново бързо да се нарасне. Например, миналата седмица имаше силна критика по отношение на мерките, предприети по повод възобновяването на училищните занятия след шестмесечната пауза, предизвикана от COVID.
Според тези първи правила, не трябва да се носят защитни маски в клас, а само в коридорите и в други затворени училищни помещения. Разгневени родители протестираха срещу тази умерена мярка пред Министерството на образованието в София с настояване да могат да решат самостоятелно дали децата им да носят маски в училище. Недоволство предизвика и решението за създаването на изолатори, в които трябва да бъдат поставени ученици с температура или симптоми на COVID-19, докато родителите им не ги приберат. Протестиращите се оплакаха, че българската дума „изолатор“ за това съоръжение може да накара учениците в него да се чувстват виновни.
Загриженост за свободата на медиите
Брюксел обаче наблюдава с тревога протестите и ситуацията със свободата на медиите и върховенството на закона в България. Тя следи демонстрациите „с голяма загриженост”, заяви наскоро заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова по време на изслушване в Европейския парламент в Брюксел.
„Действията на силите за сигурност винаги трябва да бъдат пропорционални.“ Положението на свободата на медиите и печата също е тревожно, каза Йоурова пред членовете на парламентарната комисия по граждански свободи. Според последните проучвания, „негативното развитие в България е много очевидно“.
В същото време действащият механизъм за контрол на ЕС на България и Румъния засега няма да бъде прекратен, каза Йоурова. Откакто се присъединиха към ЕС през 2007 г., двете държави са подложени на специален контрол: по това време, с оглед на недостатъци в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, беше договорен механизъм за сътрудничество и проверка. В същото време страните трябва да изпълняват изисквания, което подлежи на регулярна проверка.
„Има много работа за вършене“
Правителствата в София и Букурещ настояват от години тази процедура да бъде прекратена. Механизмът трябваше да бъде прекратен през 2017 г., „но имаше и все още има много работа”, каза Йоурова. Тя също иска процедурите да бъдат прекратени, но Румъния и България ще трябва да изпълнят ангажиментите си.
Йоурова отхвърли твърденията на някои евродепутати, че Комисията е оставила твърде дълго необезпокоявани България и Борисов, който управлява от години. Европейската комисия не е конституционен съдия или прокурор и не носи отговорност за вътрешнополитическата ситуация в държавите-членки./mignews.info
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
ORF: Борисов използва коронакризата за натиск
От месеци България е разтърсвана от протести. Участниците в тях настояват за оставката на правителството на премиера Бойко Борисов. Отново и отново по време на протестите се стига до сериозни сблъсъци, при които има пострадали хора и арести, включително при протестите по случай Деня на българската независимост тази седмица. Управляващата от 2017 г. коалиция на Борисов иска да остане на власт с оглед на кризата с COVID, съобщава австрийската национална телевизия ORF.
Наскоро Борисов отново отказа да подаде оставката на правителството си, аргументирайки се отново с коронавирусната криза. Той при всякакви случаи използва и инструментализира кризата като средство за политически натиск, подобно на „джокер”, твърдят опонентите му. Следващите редовни парламентарни избори са през март 2021 г. Протестиращите обвиняват Борисов в корупция и близост с олигарси. България е смятана за държавата в ЕС, в която корупцията е най-широко разпространена. Страната е сравнително бедна. Малко на брой олигарси контролират големи части от икономиката.
Борисов се опитва също да дискредитира протестиращите, като ги свързва с престъпници. „Мафията сега иска да свали правителството (…). Това ме кара да мисля, че не трябва да се подава оставка “, каза премиерът в средата на септември.
„Хазартният бизнес, контрабандистите – всички те сега са на улицата срещу нас”, заяви той, имайки предвид хазартен бос, който се намира в Дубай и в София е обвинен в убийство и ръководене на престъпна група. Прокуратурата го обвинява, че ръководи и финансира протестите.
Тежка критика към главния прокурор
Протестиращите, от своя страна, описват Борисов и неговото правителство като мафия. Протестите се подхранват от правителствените планове за изменение на конституцията. Критиците твърдят, че реформата не предвижда по-голяма отчетност на главния прокурор. Настоящият главен прокурор Иван Гешев също се сблъсква с призиви за оставка заради предполагаеми връзки с могъщи олигарси.
Реформата следва да ограничи и правата на президента. Настоящият държавен глава Румен Радев е много критичен към правителството на Борисов. Той подкрепя исканията на протестиращите. Неотдавна президентът призова правителството да подаде оставка: „Промяната е неизбежна. Инатенето на управляващите само задълбочава кризата “, написа той във Фейсбук.
Директни проучвания
Борисов управлява почти непрекъснато от десет години. Той подаде оставка през 2013 и 2016 г., но няколко месеца по-късно се връщаше начело на правителството. Сега обаче отказва да се оттегли преди края на третия си мандат през март. Според социологически проучвания от средата на септември, ако изборите се проведат сега, управляващата партия ГЕРБ ще получи 23,8 % от гласовете, а социалистите 23,4 %. 47 % от анкетираните смятат, че са необходими нови избори.
Вълнение в началото на учебната година
Държава-членка на ЕС е по-малко засегната от пандемията на коронавирус, отколкото през юли и август, но в страната с почти седем милиона жители все още съществуват опасения, че броят на случаите може отново бързо да се нарасне. Например, миналата седмица имаше силна критика по отношение на мерките, предприети по повод възобновяването на училищните занятия след шестмесечната пауза, предизвикана от COVID.
Според тези първи правила, не трябва да се носят защитни маски в клас, а само в коридорите и в други затворени училищни помещения. Разгневени родители протестираха срещу тази умерена мярка пред Министерството на образованието в София с настояване да могат да решат самостоятелно дали децата им да носят маски в училище. Недоволство предизвика и решението за създаването на изолатори, в които трябва да бъдат поставени ученици с температура или симптоми на COVID-19, докато родителите им не ги приберат. Протестиращите се оплакаха, че българската дума „изолатор“ за това съоръжение може да накара учениците в него да се чувстват виновни.
Загриженост за свободата на медиите
Брюксел обаче наблюдава с тревога протестите и ситуацията със свободата на медиите и върховенството на закона в България. Тя следи демонстрациите „с голяма загриженост”, заяви наскоро заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова по време на изслушване в Европейския парламент в Брюксел.
„Действията на силите за сигурност винаги трябва да бъдат пропорционални.“ Положението на свободата на медиите и печата също е тревожно, каза Йоурова пред членовете на парламентарната комисия по граждански свободи. Според последните проучвания, „негативното развитие в България е много очевидно“.
В същото време действащият механизъм за контрол на ЕС на България и Румъния засега няма да бъде прекратен, каза Йоурова. Откакто се присъединиха към ЕС през 2007 г., двете държави са подложени на специален контрол: по това време, с оглед на недостатъци в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, беше договорен механизъм за сътрудничество и проверка. В същото време страните трябва да изпълняват изисквания, което подлежи на регулярна проверка.
„Има много работа за вършене“
Правителствата в София и Букурещ настояват от години тази процедура да бъде прекратена. Механизмът трябваше да бъде прекратен през 2017 г., „но имаше и все още има много работа”, каза Йоурова. Тя също иска процедурите да бъдат прекратени, но Румъния и България ще трябва да изпълнят ангажиментите си.
Йоурова отхвърли твърденията на някои евродепутати, че Комисията е оставила твърде дълго необезпокоявани България и Борисов, който управлява от години. Европейската комисия не е конституционен съдия или прокурор и не носи отговорност за вътрешнополитическата ситуация в държавите-членки./mignews.info
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram