Прегледи: 300
След проведените дискусии вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони. Ще се справи ли властта с инфлацията и изоставащите доходи, какви компенсаторни механизми ще задвижи държавата и ще има ли консенсус за минималната заплата и осигурителния доход – по тази тема в студиото на „Здравей, България” коментираха изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, вицепрезидентът на КT „Подкрепа“ Йоанис Партениотис и финансистът Любомир Дацов.
Работещите бедни у нас са приблизително някъде около средното за Европа. Навсякъде този проблем съществува. Факторите, които го формират, са много. Процентът на работещите бедни в Италия и Испания е повече, коментира Любомир Дацов. Големият проблем на новия бюджет е, че от гледна точка на фискални правила, т.е. такива, които съществуват в ЕС и що се отнася до т.нар. макроикономичеки баланси, които в крайна сметка са стабилността на икономиката и средата в която се развиваме, този бюджет нарушава всички и то не с малко, а с много, смята той. По принцип винаги финансовите министри се опитват да изпилят нещата и играят в една сива зона – без да нарушават нещата да са близо до тези показатели, посочи Дацов. По думите му за първи път в този бюджет има драстични отклонения. Тотално е сгрешена неговата идея, защото коментираме, че инфлацията е най-голямата заплаха, а всъщност по каквато и теория и икономика да смятате този бюджет ще помпа инфлацията, каза той.
Йоанис Партениотис коментира, че действително цените на основните стоки са повишени с 15-20% от началото на годината. Истината е, че заложените в този бюджет минимална работна заплата и максимални осигурителни доходи според нас, е в правилна посока, посочи той.
От работодателите беше изказана теза, че максималният осигурителния доход не би трябвало да се увеличава така, защото трябва да се пипне и максималната осигурителна пенсия. Само че, ако трябва да приложим закона, то тогава максималният осигурителния доход трябва да стане 3750 лв., а не 3400 лв., за да има пенсия от 1500 лв. В случая максималният осигурителния доход е подценен, коментира Партениотис.
Нашата пенсионна система е солидарна и би трябвало тези, които получават повече да са по-солидарни с тези, които получават по-малко, добави той.
В Бюджет 2022 е заложена инфлация 5,6%, а повишаване на доходите – с над 8%, което означава, че доходите ще растат повече от цените, както се случва в последните 10 години. Не очаквам да се случи нещо по-различно през 2022 година заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов. За нас огромният проблем е големият бюджетен дефицит, който се залага и нивото на разходите, което е рекордно. Оттам идва и другият проблем – стръмното увеличаване на дълга, коментира още той./КРОСС/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
След НСТС: Ще се справи ли властта с инфлацията и изоставащите доходи
След проведените дискусии вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони. Ще се справи ли властта с инфлацията и изоставащите доходи, какви компенсаторни механизми ще задвижи държавата и ще има ли консенсус за минималната заплата и осигурителния доход – по тази тема в студиото на „Здравей, България” коментираха изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, вицепрезидентът на КT „Подкрепа“ Йоанис Партениотис и финансистът Любомир Дацов.
Работещите бедни у нас са приблизително някъде около средното за Европа. Навсякъде този проблем съществува. Факторите, които го формират, са много. Процентът на работещите бедни в Италия и Испания е повече, коментира Любомир Дацов. Големият проблем на новия бюджет е, че от гледна точка на фискални правила, т.е. такива, които съществуват в ЕС и що се отнася до т.нар. макроикономичеки баланси, които в крайна сметка са стабилността на икономиката и средата в която се развиваме, този бюджет нарушава всички и то не с малко, а с много, смята той. По принцип винаги финансовите министри се опитват да изпилят нещата и играят в една сива зона – без да нарушават нещата да са близо до тези показатели, посочи Дацов. По думите му за първи път в този бюджет има драстични отклонения. Тотално е сгрешена неговата идея, защото коментираме, че инфлацията е най-голямата заплаха, а всъщност по каквато и теория и икономика да смятате този бюджет ще помпа инфлацията, каза той.
Йоанис Партениотис коментира, че действително цените на основните стоки са повишени с 15-20% от началото на годината. Истината е, че заложените в този бюджет минимална работна заплата и максимални осигурителни доходи според нас, е в правилна посока, посочи той.
От работодателите беше изказана теза, че максималният осигурителния доход не би трябвало да се увеличава така, защото трябва да се пипне и максималната осигурителна пенсия. Само че, ако трябва да приложим закона, то тогава максималният осигурителния доход трябва да стане 3750 лв., а не 3400 лв., за да има пенсия от 1500 лв. В случая максималният осигурителния доход е подценен, коментира Партениотис.
Нашата пенсионна система е солидарна и би трябвало тези, които получават повече да са по-солидарни с тези, които получават по-малко, добави той.
В Бюджет 2022 е заложена инфлация 5,6%, а повишаване на доходите – с над 8%, което означава, че доходите ще растат повече от цените, както се случва в последните 10 години. Не очаквам да се случи нещо по-различно през 2022 година заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов. За нас огромният проблем е големият бюджетен дефицит, който се залага и нивото на разходите, което е рекордно. Оттам идва и другият проблем – стръмното увеличаване на дълга, коментира още той./КРОСС/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram