Поводът да се срещнем с г-н Вацев е прогнозата, която той направи в „Труд“ за развитието на кризата Русия-Украйна на 28 януари 2022 г. и която се сбъдна сто процента. Ето какво каза тогава той: „Предстои Русия да признае Донецк и Луганск като независими държавни образувания. След което може да се окаже, че е сключен договор за военнополитическо съдействие. Напълно е възможно руските войски, които сега са на руско-украинската граница, да влязат по силата на междудържавния договор за военнополитическа подкрепа на територията на новопризнатите независими републики Донецк и Луганск“. Тези дни всичко това се потвърди. На 21 февруари президентът Путин подписа укази за признаването на Донецката и Луканската народни републики, подписан бе договор за приятелство и взаимопомощ и руски войски влязоха в Донецк.
– Сега накъде, г-н Вацев? Какво сочи вашият анализ? – Нека първо да кажа, че в понеделник вечерта Путин прочете една историческа реч, в която не всичко мога да приема, там има неща, с които не съм съгласен. Но признавам, че това е голямата реч на живота му. Той бавно, методично и подробно разказа защо Украйна няма нито физически, нито фактически, нито исторически основания да съществува. Това бе всъщност обявяването на неговия индивидуален джихад. Обикновено Путин говори прикрито, но този път стана ясно, че става дума за негова лична задача. Цялото изложение беше посветено на това защо не Украйна изобщо, а тази Украйна, която се появи през 2014 година, повече не бива да съществува. Путин обясни как Украйна от 2014 година е резултат на американски преврат, защо тази държава е пронацистка, криминализирана, корумпирана, антируска, злонамерена сила, която няма да спре да пречи на Русия да се развива. Той говореше така, сякаш това е негова лична историческа задача да демонтира тази Украйна.
– Как ще стане това? С военна сила ли? – Неговите намерения, съдейки по един цялостен анализ на това, което той прави и говори, съвсем не са изцяло военни. По-скоро той има намерение да демонтира днешна Украйна с политически и с финансови средства, а не с военни. Интересно е, разбира се, да се говори за танкове и артилерия. Но в случая ключът към ситуацията „Украйна“ не се намира в броя на танковете. Военни действия би могло да има, Путин не се бои от военни действия. Решението на Думата за определяне границите на двете републики в рамките на тяхната юрисдикция означава, че те могат да разширят границите си и тогава получават още юрисдикции. Т. е. казано им е – както го направите. Тъй като тенденцията ще бъде суверенитетът да се разпростира върху областите Донецка и Луганска, където има украйнски войски, допускам, че там може да има военни конфликти и сблъсъци. Предполагам, че руските войски ще стоят в територията на тези републики като миротворци с особен статут, а самите войски на Донецк и Луганск ще чистят териториите на областите, за да могат да се разгърнат като признати в рамките на своите административни граници. Но идеята на Путин за демонтаж да Украйна е не толкова военна, колкото финансово-организационна. Чуха се много интересни детайли. Един от ръководителите на бюджетната комисия в Думата каза, че в бюджета има пари за Донецк и Луганск и „ще трябва да налеем там един трилион и половина рубли, но ще действаме по пътя на държавно-частното партньорство“. Което означава, че Путин е успял да се договори с украинските олигарси – те са не повече от 20-30, които ще признаят двете републики и ще започнат да ги финансират заедно с руската държава. Т. е. Путин е предложил на украинските олигарси, а със сигурност и на някои руски олигарси, да участват във финансирането на новите две републики. Така че ако не стане нещо друго, може би ни очаква една спокойна половин година с много мощно финансиране в новите републики.
– И след това? – Към края на годината по метода на доминото ще дойде редът и на Харковска и Одеска област и тази Украйна от 2014 г. ще бъде демонтирана. Не е ясно какво ще стане с Галичина (Галиция или още Галичина е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство). През Първата световна война (1914 – 1917) в Галиция се водят много боеве между руската и австро-германската армия. От 1918 г. e част от Полша. През 1936 г. населението u е около 8,2 млн. жители. Главни градове са Лвов и Краков. През 1939 г. източната част на Галиция е присъединена към Съветска Украйна, бел. ред.) Най-простото, разбира се е, Галиция да бъде върната на Полша, някои румънски територии да бъдат върнати на Румъния, а унгарски – на Унгария.
– Допускате, че Путин може да връща територии? Досега той само е заграбвал… – В Русия има консенсус, че Галиция не им е нужна. Присъединяването u към територията на СССР беше може би най-голямата грешка на Сталин.
– Путин го каза… – Той каза изключително важни неща. За съжаление българските анализатори не се интересуват, може би защото вече не разбират руски. Путин каза така, обръщайки се към Украйна: Вие искате декомунизация, значи ще получите декомунизация. Което на неговия език означава: Русия ще ви отнеме всичките подаръци, които сте получили от комунистическо време. Целта е да се получи един рехав конфедеративен съюз на области, които ще съществуват като нова Украйна, която няма да има нищо общо с днес съществуващата. С участието на украинските и някои руски олигарси.
– И с някоя марионетка за президент… – Защо марионетка? Те спокойно могат да направят избори и когото изберат, той да стане президент. Във всеки случай няма да бъде по марионетка от днешната марионетка Зеленски, който в някои отношения е по-долу дори от Порошенко. В понеделник Зеленски се опитал да организира Съвет по национална сигурност и избягал! Журналистите го чакаха часове наред, оказа се, че Съветът не работи. С други думи, започва нова геополитическа епоха. Ако трябва, Русия ще воюва, но фокусът на вниманието u не е към воюването, а към политическата технология с финансово-организационни средства. Това очаквам да стане – днешната Украйна да бъде дестабилизирана, разбита на парчета и превърната в нов конфедеративен съюз от няколко различни Украйни. Ако това не стане, има вариант републиките от Новорусия, като почнеш от Харков и свършиш с Одеса, да станат субекти на Руската федерация.
– Да се присъединят, както стана с Крим? – Очаквам да не се бърза с присъединяването на тези републики. Все още е възможно различни субекти, които се появяват на територията на днешна Украйна, да се договарят за създаването на нова украинска федерация, която да не бъде антируска и да не бъде финансирана и управлявана от Вашингтон. Да бъде една добронамерена съседка на Руската федерация. И разбира се, без участие в блокове.
– Бившият украински президент Порошенко обяви, че една от бъдещите цели на Путин може да бъде България… – Това са глупости, но аз ги оправдавам. Порошенко е смъртно изплашен. И сега може би дойде момента да кажа това, което го мисля отдавна, но го тая – всичко това, което ставаше вчера, става и днес и има да става, можеше и да не стане, ако Путин не беше допуснал една ужасна грешка през 2014 година. Когато тогава американците направиха преврата в Киев и основаха новата държава, Путин имаше пълното право да каже извинявайте, господа, ние не ви признаваме. Напротив, Путин ги призна, после призна и Порошенко, защото бил избран на избори. От понеделник следобед и в следващите месеци Путин ще компенсира и ще заглажда онази геополитическа грешка, която тогава направи руското правителство. Те не биваше да признават суверенитета на тогавашна Украйна, която се бе появила след американски преврат и това не се криеше. Призна го и президентът Обама. Аз не разбирам откъде Порошенко ги вади тези данни за нападение срещу България. За да стане това, Русия би трябвало да мине през Украйна и Румъния. Освен това виси фаталният въпрос – а защо да го прави? Светът вече не е еднополюсен, съществуват три глобални сили, които ще трябва да уредят отношенията си отсега нататък, без да се ръководят от нищо наследено досега.
– Имате предвид САЩ, Русия и Китай? А къде Европейският съюз? – Разбира се, на ЕС му предстои да стане велика сила, но там трябва да се реши и въпросът за сигурността на Русия. Планът на Кремъл днес е САЩ да бъдат изтласкани от Източна Европа и тя да се върне към зоната на влияние на Русия, а Западна Европа да стане зона на влияние на САЩ. Ако ЕС успее да намери в себе си енергия за самостоятелна геополитическа игра, това, разбира се, би било най-добре. Но на този етап ЕС е разпокъсан от противоречиви становища, мнения и искания.
– Това не ни ли връща в епохата на Студената война? – Да, на този етап е на път, малко привидно, но много сериозно, да се върне не само Студената война, но и Желязната завеса. Точно затова твърде много неща зависят от интелекта и от политическата воля и разбиране на Джо Байдън. Ужасно много неща зависят за архитектурата на Европейския съюз от Вашингтон, от идеите на Белия дом и на Държавния департамент. Те имат шанс да се отнесат трезво и с разбиране към несъгласието на Путин да съществува такава Украйна. Дълбоко съжалявам, че САЩ решиха да инвестират своя много голям авторитет в тази държава. Никой не би се радвал на нова Студена война и на нова Желязна завеса.
– Защо според вас Джо Байдън упорито твърдеше, че Русия ще нахлуе в Украйна на 16 февруари? – Това не беше игра на Байдън. Просто американските тайни служби бяха решили да държат света на нокти. Те го правят не за първи път и никой сериозен анализатор не се ръководеше от това, ако не броим българските политически лакеи, но те винаги са на последно място в списъка на факторите. Забавно е, но си струва да се каже, че в броя на „Вашингтон пост“ от вторник има една много странна и интересна статия. В нея се казва, че в понеделник вечерта Съветът за сигурност на САЩ заедно с президента Байдън са заседавали до късно през нощта и са се карали по въпроса дали когато Русия признава Донецк и Луганск и вкарва там войски като мироопазващи сили това инвазия ли е или не е точно инвазия. И не са могли да се разберат. За разлика от Байдън обаче българските политически лакеи са сигурни, че Путин е направил инвазия. Кристиян Вигенин заклейми руската инвазия. Много е лошо да си лакей в политиката. Подритват те, не ти обръщат внимание и ти се присмиват.
– Народното събрание така и не прие декларация… – Най-удобно е да не приема, защото моментът е дълбоко неясен. Още утре може да започнат да се реализират различни паралелни сценарии. Ситуацията е турболентна и ако наистина българският парламент трябва да приеме декларация, най-разумното би било да се изчака 3-4 дни.
– Щяха ли нещата да се стигнат дотук, ако президент на САЩ беше не Джо Байдън, а Доналд Тръмп? – Аз също мисля така. Ако Тръмп беше президент, отношенията между Украйна и Русия щяха да бъдат съвсем други. Тръмп не беше заинтересуван от усложняването на отношенията между Русия и САЩ. За него трябва да говорим не само в минало, но и в бъдеще време. Републиканците ще спечелят междинните избори през ноември тази година. Тръмп продължава да бъде на политическата сцена. Той винаги е смятал, че главната заплаха за САЩ не е Русия, а Китай. И се интересуваше не от процесите на Балканите и Източна Европа, а от процесите около Китай. Америка на Тръмп е друга Америка, тя формулира своите цели по друга логика.
– Появиха се съмнения, че френският президент Еманюел Макрон е бил предупреден предварително от Путин за признаването на Донецк и Луганск, може ли това да е вярно? – Да. Путин му е казал предварително. Макрон като че ли успя, грубо казано, да влезе под кожата на Путин. Макрон се обаждаше непрекъснато, изскачаше в най-неочаквани моменти, водеше телефонни разговори, тичаше до Москва непрекъснато, говореха си с Путин абсолютно доверително на дългата маса. Той дори успя да накара Путин да каже: „Господин Макрон предлага идеи, които в момента са безполезни, но върху които в бъдеще ще трябва да работим“. Т. е. Макрон е казал нещо, което се е харесало на Путин в стратегически, а не в тактически смисъл. И което го доближава до победата на президентските избори във Франция през април.
Нашият гост Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ “Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
Политологът доц. Валентин Вацев: Путин обяви личен джихад на Украйна
Поводът да се срещнем с г-н Вацев е прогнозата, която той направи в „Труд“ за развитието на кризата Русия-Украйна на 28 януари 2022 г. и която се сбъдна сто процента. Ето какво каза тогава той: „Предстои Русия да признае Донецк и Луганск като независими държавни образувания. След което може да се окаже, че е сключен договор за военнополитическо съдействие. Напълно е възможно руските войски, които сега са на руско-украинската граница, да влязат по силата на междудържавния договор за военнополитическа подкрепа на територията на новопризнатите независими републики Донецк и Луганск“. Тези дни всичко това се потвърди. На 21 февруари президентът Путин подписа укази за признаването на Донецката и Луканската народни републики, подписан бе договор за приятелство и взаимопомощ и руски войски влязоха в Донецк.
– Сега накъде, г-н Вацев? Какво сочи вашият анализ?
– Нека първо да кажа, че в понеделник вечерта Путин прочете една историческа реч, в която не всичко мога да приема, там има неща, с които не съм съгласен. Но признавам, че това е голямата реч на живота му. Той бавно, методично и подробно разказа защо Украйна няма нито физически, нито фактически, нито исторически основания да съществува. Това бе всъщност обявяването на неговия индивидуален джихад. Обикновено Путин говори прикрито, но този път стана ясно, че става дума за негова лична задача. Цялото изложение беше посветено на това защо не Украйна изобщо, а тази Украйна, която се появи през 2014 година, повече не бива да съществува. Путин обясни как Украйна от 2014 година е резултат на американски преврат, защо тази държава е пронацистка, криминализирана, корумпирана, антируска, злонамерена сила, която няма да спре да пречи на Русия да се развива. Той говореше така, сякаш това е негова лична историческа задача да демонтира тази Украйна.
– Как ще стане това? С военна сила ли?
– Неговите намерения, съдейки по един цялостен анализ на това, което той прави и говори, съвсем не са изцяло военни. По-скоро той има намерение да демонтира днешна Украйна с политически и с финансови средства, а не с военни. Интересно е, разбира се, да се говори за танкове и артилерия. Но в случая ключът към ситуацията „Украйна“ не се намира в броя на танковете. Военни действия би могло да има, Путин не се бои от военни действия. Решението на Думата за определяне границите на двете републики в рамките на тяхната юрисдикция означава, че те могат да разширят границите си и тогава получават още юрисдикции. Т. е. казано им е – както го направите. Тъй като тенденцията ще бъде суверенитетът да се разпростира върху областите Донецка и Луганска, където има украйнски войски, допускам, че там може да има военни конфликти и сблъсъци. Предполагам, че руските войски ще стоят в територията на тези републики като миротворци с особен статут, а самите войски на Донецк и Луганск ще чистят териториите на областите, за да могат да се разгърнат като признати в рамките на своите административни граници. Но идеята на Путин за демонтаж да Украйна е не толкова военна, колкото финансово-организационна. Чуха се много интересни детайли. Един от ръководителите на бюджетната комисия в Думата каза, че в бюджета има пари за Донецк и Луганск и „ще трябва да налеем там един трилион и половина рубли, но ще действаме по пътя на държавно-частното партньорство“. Което означава, че Путин е успял да се договори с украинските олигарси – те са не повече от 20-30, които ще признаят двете републики и ще започнат да ги финансират заедно с руската държава. Т. е. Путин е предложил на украинските олигарси, а със сигурност и на някои руски олигарси, да участват във финансирането на новите две републики. Така че ако не стане нещо друго, може би ни очаква една спокойна половин година с много мощно финансиране в новите републики.
– И след това?
– Към края на годината по метода на доминото ще дойде редът и на Харковска и Одеска област и тази Украйна от 2014 г. ще бъде демонтирана. Не е ясно какво ще стане с Галичина (Галиция или още Галичина е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство). През Първата световна война (1914 – 1917) в Галиция се водят много боеве между руската и австро-германската армия. От 1918 г. e част от Полша. През 1936 г. населението u е около 8,2 млн. жители. Главни градове са Лвов и Краков. През 1939 г. източната част на Галиция е присъединена към Съветска Украйна, бел. ред.) Най-простото, разбира се е, Галиция да бъде върната на Полша, някои румънски територии да бъдат върнати на Румъния, а унгарски – на Унгария.
– Допускате, че Путин може да връща територии? Досега той само е заграбвал…
– В Русия има консенсус, че Галиция не им е нужна. Присъединяването u към територията на СССР беше може би най-голямата грешка на Сталин.
– Путин го каза…
– Той каза изключително важни неща. За съжаление българските анализатори не се интересуват, може би защото вече не разбират руски. Путин каза така, обръщайки се към Украйна: Вие искате декомунизация, значи ще получите декомунизация. Което на неговия език означава: Русия ще ви отнеме всичките подаръци, които сте получили от комунистическо време. Целта е да се получи един рехав конфедеративен съюз на области, които ще съществуват като нова Украйна, която няма да има нищо общо с днес съществуващата. С участието на украинските и някои руски олигарси.
– И с някоя марионетка за президент…
– Защо марионетка? Те спокойно могат да направят избори и когото изберат, той да стане президент. Във всеки случай няма да бъде по марионетка от днешната марионетка Зеленски, който в някои отношения е по-долу дори от Порошенко. В понеделник Зеленски се опитал да организира Съвет по национална сигурност и избягал! Журналистите го чакаха часове наред, оказа се, че Съветът не работи. С други думи, започва нова геополитическа епоха. Ако трябва, Русия ще воюва, но фокусът на вниманието u не е към воюването, а към политическата технология с финансово-организационни средства. Това очаквам да стане – днешната Украйна да бъде дестабилизирана, разбита на парчета и превърната в нов конфедеративен съюз от няколко различни Украйни. Ако това не стане, има вариант републиките от Новорусия, като почнеш от Харков и свършиш с Одеса, да станат субекти на Руската федерация.
– Да се присъединят, както стана с Крим?
– Очаквам да не се бърза с присъединяването на тези републики. Все още е възможно различни субекти, които се появяват на територията на днешна Украйна, да се договарят за създаването на нова украинска федерация, която да не бъде антируска и да не бъде финансирана и управлявана от Вашингтон. Да бъде една добронамерена съседка на Руската федерация. И разбира се, без участие в блокове.
– Бившият украински президент Порошенко обяви, че една от бъдещите цели на Путин може да бъде България…
– Това са глупости, но аз ги оправдавам. Порошенко е смъртно изплашен. И сега може би дойде момента да кажа това, което го мисля отдавна, но го тая – всичко това, което ставаше вчера, става и днес и има да става, можеше и да не стане, ако Путин не беше допуснал една ужасна грешка през 2014 година. Когато тогава американците направиха преврата в Киев и основаха новата държава, Путин имаше пълното право да каже извинявайте, господа, ние не ви признаваме. Напротив, Путин ги призна, после призна и Порошенко, защото бил избран на избори. От понеделник следобед и в следващите месеци Путин ще компенсира и ще заглажда онази геополитическа грешка, която тогава направи руското правителство. Те не биваше да признават суверенитета на тогавашна Украйна, която се бе появила след американски преврат и това не се криеше. Призна го и президентът Обама. Аз не разбирам откъде Порошенко ги вади тези данни за нападение срещу България. За да стане това, Русия би трябвало да мине през Украйна и Румъния. Освен това виси фаталният въпрос – а защо да го прави? Светът вече не е еднополюсен, съществуват три глобални сили, които ще трябва да уредят отношенията си отсега нататък, без да се ръководят от нищо наследено досега.
– Имате предвид САЩ, Русия и Китай? А къде Европейският съюз?
– Разбира се, на ЕС му предстои да стане велика сила, но там трябва да се реши и въпросът за сигурността на Русия. Планът на Кремъл днес е САЩ да бъдат изтласкани от Източна Европа и тя да се върне към зоната на влияние на Русия, а Западна Европа да стане зона на влияние на САЩ. Ако ЕС успее да намери в себе си енергия за самостоятелна геополитическа игра, това, разбира се, би било най-добре. Но на този етап ЕС е разпокъсан от противоречиви становища, мнения и искания.
– Това не ни ли връща в епохата на Студената война?
– Да, на този етап е на път, малко привидно, но много сериозно, да се върне не само Студената война, но и Желязната завеса. Точно затова твърде много неща зависят от интелекта и от политическата воля и разбиране на Джо Байдън. Ужасно много неща зависят за архитектурата на Европейския съюз от Вашингтон, от идеите на Белия дом и на Държавния департамент. Те имат шанс да се отнесат трезво и с разбиране към несъгласието на Путин да съществува такава Украйна. Дълбоко съжалявам, че САЩ решиха да инвестират своя много голям авторитет в тази държава. Никой не би се радвал на нова Студена война и на нова Желязна завеса.
– Защо според вас Джо Байдън упорито твърдеше, че Русия ще нахлуе в Украйна на 16 февруари?
– Това не беше игра на Байдън. Просто американските тайни служби бяха решили да държат света на нокти. Те го правят не за първи път и никой сериозен анализатор не се ръководеше от това, ако не броим българските политически лакеи, но те винаги са на последно място в списъка на факторите. Забавно е, но си струва да се каже, че в броя на „Вашингтон пост“ от вторник има една много странна и интересна статия. В нея се казва, че в понеделник вечерта Съветът за сигурност на САЩ заедно с президента Байдън са заседавали до късно през нощта и са се карали по въпроса дали когато Русия признава Донецк и Луганск и вкарва там войски като мироопазващи сили това инвазия ли е или не е точно инвазия. И не са могли да се разберат. За разлика от Байдън обаче българските политически лакеи са сигурни, че Путин е направил инвазия. Кристиян Вигенин заклейми руската инвазия. Много е лошо да си лакей в политиката. Подритват те, не ти обръщат внимание и ти се присмиват.
– Народното събрание така и не прие декларация…
– Най-удобно е да не приема, защото моментът е дълбоко неясен. Още утре може да започнат да се реализират различни паралелни сценарии. Ситуацията е турболентна и ако наистина българският парламент трябва да приеме декларация, най-разумното би било да се изчака 3-4 дни.
– Щяха ли нещата да се стигнат дотук, ако президент на САЩ беше не Джо Байдън, а Доналд Тръмп?
– Аз също мисля така. Ако Тръмп беше президент, отношенията между Украйна и Русия щяха да бъдат съвсем други. Тръмп не беше заинтересуван от усложняването на отношенията между Русия и САЩ. За него трябва да говорим не само в минало, но и в бъдеще време. Републиканците ще спечелят междинните избори през ноември тази година. Тръмп продължава да бъде на политическата сцена. Той винаги е смятал, че главната заплаха за САЩ не е Русия, а Китай. И се интересуваше не от процесите на Балканите и Източна Европа, а от процесите около Китай. Америка на Тръмп е друга Америка, тя формулира своите цели по друга логика.
– Появиха се съмнения, че френският президент Еманюел Макрон е бил предупреден предварително от Путин за признаването на Донецк и Луганск, може ли това да е вярно?
– Да. Путин му е казал предварително. Макрон като че ли успя, грубо казано, да влезе под кожата на Путин. Макрон се обаждаше непрекъснато, изскачаше в най-неочаквани моменти, водеше телефонни разговори, тичаше до Москва непрекъснато, говореха си с Путин абсолютно доверително на дългата маса. Той дори успя да накара Путин да каже: „Господин Макрон предлага идеи, които в момента са безполезни, но върху които в бъдеще ще трябва да работим“. Т. е. Макрон е казал нещо, което се е харесало на Путин в стратегически, а не в тактически смисъл. И което го доближава до победата на президентските избори във Франция през април.
Нашият гост
Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ “Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.
„Труд“
Последвайте ни и в Телеграм