Броят на жертвите и заболелите от COVID-19 в световен мащаб не спира да расте. И докато учени от цял свят продължават да търсят лекарство за опасната болест, някои обръщат внимание на един не по-маловажен аспект на настоящата криза – психическото здраве на хората.
„Пандемията може да бъде описана като най-големия психологически експеримент, провеждан някога“, отбелязва психологът Елке Ван Хоф от Брюкселския Свободен университет. Това твърдение не е никак преувеличено, тъй като през последните месеци експертите научиха изключително много за човешките реакции в условията на криза.
Психиатърът Джордж Вайлант от Харвардския университет е един от учените, които внимателно следят и анализират поведението на хората, живеещи в най-тежко засегнатите от COVID-19 райони. Той смята, че устойчивият човек напомня на клонка със свежа и зелена сърцевина. „Когато бъде огънат, той не се пречупва, а възвръща първоначалната си форма и продължава да расте“, отбелязва Вайлант.
Изненадващо или не, тази метафора описва отлично голям брой хора. Различни изследвания показват, че в около две трети от случаите възстановяването от трудни преживявания не води до продължителни психологически ефекти – дори когато става въпрос за хора, които са били военнопленници или са станали свидетели на тежки престъпления.
Настоящата криза, обаче, може да промени това. „За пръв път в съвременната история сме принудени да живеем в условията на подобни ограничения. Истината е, че просто не знаем как ще реагират хората“, отбелязва епидемиологът Дейзи Фанкур. Стресът, който пандемията предизвиква у някои хора, е значителен, тъй като тя засяга различни аспекти на нашия живот. Показателни са резултатите от проучване, проведено наскоро в Китай, което показа, че 35 процента от хората проявяват симптоми на дистрес.
Сходна е ситуацията и във Великобритания. Фанкур е част от екипа, който в средата на март стартира изследване на състоянието на около 85 000 души. Целта била да се установи дали се увеличава броят на хората, страдащи от депресивни състояния. Шест седмици след началото на проучването, резултатите били очевидни – броят на тези случаи нараснал главоломно.
„Това далеч не е изненадващо, тъй като пандемията е едно наистина уникално предизвикателство за човешката издръжливост“, отбелязва Фанкур.
Настоящата криза комбинира няколко проблема – заплахата от самата болест, притесненията да не загубим свои близки, самотата на изолацията, страхът да не останем без работа, а и липсата на яснота кога ще приключи пандемията. Затова не е изненадващ фактът, че в глобален мащаб зачестяват случаите на хора, страдащи от депресия, безпокойство и посттравматичен стрес.
Това, че заразата не засяга всички хора по еднакъв начин, също допринася за усещането за паника и безпомощност. Проучване, извършено в САЩ, пък показа нещо крайно любопитно – хората над 65-годишна възраст, които са най-сериозно заплашени от COVID-19, се справят по-добре със стреса и демонстрират значително по-голяма устойчивост от по-младите.
Всеизвестен факт е, че добрият сън, физическите упражнения и здравословната храна могат да изиграят изключително важна роля за справянето с психическото напрежение, породено от настоящата криза. Не бива да забравяме и колко важно е да не спираме да общуваме с други хора.
През последните месеци онлайн комуникацията се превърна в неделима част от ежедневието ни. Учените все още спорят какви ще бъдат дългосрочните ефекти от това и дали интернет сближава или по-скоро разделя хората.
Истината е, че в момента се правят много повече изследвания в тази насока от когато и да е било преди. „Това, което научаваме за дигиталната комуникация за месец, преди е отнемало цяло десетилетие“, отбелязва психологът Ейми Орбън от Кеймбриджкия университет. А когато става въпрос за интернет, няма как да не се запитаме и каква е ролята на социалните мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“?
Отговорът на учените е категоричен. „Прекарването на твърде много време в гледане и четене на публикации, свързани с пандемията, несъмнено повишава нивата на стрес и тревожността“, подчертава психологът Роксан Коен Силвър от Калифорнийския университет, Ървайн.
Извършените изследвания разкриват и още нещо любопитно – хората, демонстриращи по-високи нива на емпатия, са с по-стабилна психика. Те са по-склонни да спазват мерките за социално дистанциране и по-рядко изпадат в депресивни състояния. „Реагирането с емпатия в подобни кризисни ситуации всъщност е нещо, на което хората могат да се научат. Всички ние трябва да осъзнаем колко важно е това“, отбелязва психологът Анита Делонгис от университета в Британска Колумбия.
Тя смята, че именно емпатията е ключът към ограничаването на заразата, тъй като тя кара хората да се замислят за здравето на околните. „Животът ни се променя и това е повече от очевидно. Ние, обаче, сме длъжни да намерим начин да се правим с това изпитание заедно, като общност, а не като отделни единици“, заключава Делонгис.
Източник: www.vesti.bg
Автор: Русалин Венев
Последвайте ни и в Телеграм
Пандемията от COVID-19 – най-мащабният психологически експеримент в историята
Броят на жертвите и заболелите от COVID-19 в световен мащаб не спира да расте. И докато учени от цял свят продължават да търсят лекарство за опасната болест, някои обръщат внимание на един не по-маловажен аспект на настоящата криза – психическото здраве на хората.
„Пандемията може да бъде описана като най-големия психологически експеримент, провеждан някога“, отбелязва психологът Елке Ван Хоф от Брюкселския Свободен университет. Това твърдение не е никак преувеличено, тъй като през последните месеци експертите научиха изключително много за човешките реакции в условията на криза.
Психиатърът Джордж Вайлант от Харвардския университет е един от учените, които внимателно следят и анализират поведението на хората, живеещи в най-тежко засегнатите от COVID-19 райони. Той смята, че устойчивият човек напомня на клонка със свежа и зелена сърцевина. „Когато бъде огънат, той не се пречупва, а възвръща първоначалната си форма и продължава да расте“, отбелязва Вайлант.
Изненадващо или не, тази метафора описва отлично голям брой хора. Различни изследвания показват, че в около две трети от случаите възстановяването от трудни преживявания не води до продължителни психологически ефекти – дори когато става въпрос за хора, които са били военнопленници или са станали свидетели на тежки престъпления.
Настоящата криза, обаче, може да промени това. „За пръв път в съвременната история сме принудени да живеем в условията на подобни ограничения. Истината е, че просто не знаем как ще реагират хората“, отбелязва епидемиологът Дейзи Фанкур. Стресът, който пандемията предизвиква у някои хора, е значителен, тъй като тя засяга различни аспекти на нашия живот. Показателни са резултатите от проучване, проведено наскоро в Китай, което показа, че 35 процента от хората проявяват симптоми на дистрес.
Сходна е ситуацията и във Великобритания. Фанкур е част от екипа, който в средата на март стартира изследване на състоянието на около 85 000 души. Целта била да се установи дали се увеличава броят на хората, страдащи от депресивни състояния. Шест седмици след началото на проучването, резултатите били очевидни – броят на тези случаи нараснал главоломно.
„Това далеч не е изненадващо, тъй като пандемията е едно наистина уникално предизвикателство за човешката издръжливост“, отбелязва Фанкур.
Настоящата криза комбинира няколко проблема – заплахата от самата болест, притесненията да не загубим свои близки, самотата на изолацията, страхът да не останем без работа, а и липсата на яснота кога ще приключи пандемията. Затова не е изненадващ фактът, че в глобален мащаб зачестяват случаите на хора, страдащи от депресия, безпокойство и посттравматичен стрес.
Това, че заразата не засяга всички хора по еднакъв начин, също допринася за усещането за паника и безпомощност. Проучване, извършено в САЩ, пък показа нещо крайно любопитно – хората над 65-годишна възраст, които са най-сериозно заплашени от COVID-19, се справят по-добре със стреса и демонстрират значително по-голяма устойчивост от по-младите.
Всеизвестен факт е, че добрият сън, физическите упражнения и здравословната храна могат да изиграят изключително важна роля за справянето с психическото напрежение, породено от настоящата криза. Не бива да забравяме и колко важно е да не спираме да общуваме с други хора.
През последните месеци онлайн комуникацията се превърна в неделима част от ежедневието ни. Учените все още спорят какви ще бъдат дългосрочните ефекти от това и дали интернет сближава или по-скоро разделя хората.
Истината е, че в момента се правят много повече изследвания в тази насока от когато и да е било преди. „Това, което научаваме за дигиталната комуникация за месец, преди е отнемало цяло десетилетие“, отбелязва психологът Ейми Орбън от Кеймбриджкия университет. А когато става въпрос за интернет, няма как да не се запитаме и каква е ролята на социалните мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“?
Отговорът на учените е категоричен. „Прекарването на твърде много време в гледане и четене на публикации, свързани с пандемията, несъмнено повишава нивата на стрес и тревожността“, подчертава психологът Роксан Коен Силвър от Калифорнийския университет, Ървайн.
Извършените изследвания разкриват и още нещо любопитно – хората, демонстриращи по-високи нива на емпатия, са с по-стабилна психика. Те са по-склонни да спазват мерките за социално дистанциране и по-рядко изпадат в депресивни състояния. „Реагирането с емпатия в подобни кризисни ситуации всъщност е нещо, на което хората могат да се научат. Всички ние трябва да осъзнаем колко важно е това“, отбелязва психологът Анита Делонгис от университета в Британска Колумбия.
Тя смята, че именно емпатията е ключът към ограничаването на заразата, тъй като тя кара хората да се замислят за здравето на околните. „Животът ни се променя и това е повече от очевидно. Ние, обаче, сме длъжни да намерим начин да се правим с това изпитание заедно, като общност, а не като отделни единици“, заключава Делонгис.
Източник: www.vesti.bg
Автор: Русалин Венев
Последвайте ни и в Телеграм