В критичната ситуация, в която пандемията COVID-19 постави света, правителствата извадиха арсенал от мерки. Тъй като богатите могат да си позволят да са по-щедри, разликите бяха неминуеми. Как обаче разпределиха по-скромните си запаси страни като България? Вложиха ли разум управляващите и помогнаха ли на „ударените“ от двата (до момента) частични локдауна, спада на потреблението и загубата на работни места?
За отговори на тези и други актуални въпроси Dir.bg потърси четирите най-големи работодателски организации в страната: Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Липса на „скорост“
В кризисни ситуации, като настоящата, от първостепенно значение е бързината, с която помощта стига до тези, които се нуждаят от нея. Според БСК обаче мерките тръгнаха бавно, трудно и с тежки „родилни мъки“.
„Държавата в повечето случаи действаше реактивно, за да тушира даден проблем. Не беше възприето предложението ни от самото начало на извънредното положение за създаване на икономически щаб, който да предлага икономически мерки“, обясниха от Стопанската камара. В този смисъл допълват, че дълги месеци са загубени в изпробване на различни механизми за компенсации.
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация, смятат обаче от АИКБ. И добавят, че като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали.
Защо за едни има, а за други – не?
Подкрепата за микро и малки предприятия от 3000 до 10 000 лв. достигна до 21 хил. компании или 173 млн.лв.; мярката 60/40 или 80/20 са изплатени близо 750 млн.лв.; по кредитирането на физически лица и самоосигуряващите се лица са достигнали 111 млн. до 26 хил. лица; 10 млн. за туроператорите и други.
Факт е обаче, че голяма част от фирмите останаха извън обхвата на мерките поради една или друга причина.
„На първо място бавните процедури – реално поради затварянето от март все още има предприятия, които не са си получили безвъзмездните средства, за които са кандидатствали. На второ място са условията, поради които част от фирмите попадат извън обхвата на конкретните мерки. Не на последно място – не малкият пакет от документи и документация, която може да бъде събирана автоматично по административен ред“, разясниха от БТПП.
От АИКБ неколкократно са посочвали неефективността на прословутото 55-о постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречена мярка „60/40“. Също така обаче са посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.
„В случая с 55-о постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха“, допълват от АИКБ.
Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.
„За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация въз основа, на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка“, обясниха от Асоциацията на индустриалния капитал. Според тях процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.
Едва ли би могло да се говори за универсални мерки, уточняват от БСК. И допълват, че може да се мисли, обаче върху цялостен подход за икономическа подкрепа, който да се прилага по отношение на всички компании, претърпели определен спад в оборота си.
„Отдавна настояваме за по-широкообхватен, предвидим, траен и максимално небюрократизиран процес на компенсации. Независимо от дизайна на мерките, най-важна за бизнеса е скоростта, с която подкрепата достига до засегнатите предприятия. Това е по-важно дори и от размера на предоставените средства“, категорични са от БСК.
Нотификациите едва ли се бавят
Обикновено процесът на получаване на „да“от Европейската комисия за изплащането на средства по различните мерки отнема около 2-3 седмици.
„Бавен е процесът до стигане на искане за нотификация. В повечето случаи разплащането на средства започва след получаване на одобрението на ЕК. Разбира се, това не препятства процеса на кандидатстване и оценка на проектните предложения. При добро планиране от администрацията двата процеса могат да се извършват успоредно и забавянето на разплащанията към бизнеса да е минимално“, смятат от БСК.
От АИКБ допълват, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.
Мерките през призмата на бизнеса
БТПП продължава да настоява за отпадне заплащането на първите три дни болнични от работодателя и да преминат към ДОО, особено в текущата ситуация, защото това допълнително влошава неговото състояние, предвид пандемичната ситуация.
„По мярката 60/40 многократно възразявахме, че няма възможност за обжалване на решенията. Най-доброто решение за икономическите мерки е те да достигат в рамките на седмица- две до респондентите на тези помощи, защото всяко едно забавяне коства икономическия живот на една или друга компания. Това няма как да стане, обаче без да имаме единна електронна свързаност, чрез която да се проверяват автоматично попълнените данни, а да не се изискват документи, за които информация може да бъде взета от други ведомства“, допълват от Палатата. Според организацията трябва да бъдат предоставяни и възможности на предприятията за безлихвено или нисколихвено кредитиране и да бъдат взимани под внимание резултатите им от преди пандемията.
Припомняме, че БТПП настояваше още в началото на пандемията мярката 60/40 да бъде във формат 80/20 или 80/0.
Не е виновна само пандемията
Едни от най-исканите от бизнеса мерки обаче не са свързани пряко с пандемията и не са „детонирани“ от нея.
От КРИБ посочиха, че енергетиката е сред най-тежките проблеми за българския бизнес.
„За съжаление през изминалата година не успяхме до доведем до финализиране така необходимата реформа в сектора и през 2021 г. ще продължаваме да настояваме за нейното реализиране. Енергетиката е сред основните ни приоритети, тъй като играе изключително роля за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика“, заявиха от КРИБ.
От Конфедерацията настояват за изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия на пазара „Ден напред“, което да включва производителите от групата на Българския енергиен холдинг, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и национално представителните синдикални и работодателски организации.
„Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3″ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз“, обясниха още от АИКБ. Според тях трябва да се изготви Национална програма за преобразуване на комплекса Марица Изток.
Сред другите приоритети в сектор „Енергетика“ КРИБ откроиха още приемането на балансиране национална стратегия до 2030 г., нотифициране и провеждане на търг за капацитети и уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и т.нар. американски централи в съответствие с правилата за държавни помощи на ЕС, повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, обединение на българския с европейския пазар на електроенергия. От КРИБ смятат още, че е необходимо насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от възобновяеми източници за собствени нужди, както и за приемането на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия.
ОПИК също е проблем
Би трябвало да отбележим и два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено, обясниха от АИКБ. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). Според тях:
„Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства, няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.
Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.
Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано по-просто – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.“/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
Бизнесът: Мудността, а не размерът, спъва мерките на държавата
В критичната ситуация, в която пандемията COVID-19 постави света, правителствата извадиха арсенал от мерки. Тъй като богатите могат да си позволят да са по-щедри, разликите бяха неминуеми. Как обаче разпределиха по-скромните си запаси страни като България? Вложиха ли разум управляващите и помогнаха ли на „ударените“ от двата (до момента) частични локдауна, спада на потреблението и загубата на работни места?
За отговори на тези и други актуални въпроси Dir.bg потърси четирите най-големи работодателски организации в страната: Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Липса на „скорост“
В кризисни ситуации, като настоящата, от първостепенно значение е бързината, с която помощта стига до тези, които се нуждаят от нея. Според БСК обаче мерките тръгнаха бавно, трудно и с тежки „родилни мъки“.
„Държавата в повечето случаи действаше реактивно, за да тушира даден проблем. Не беше възприето предложението ни от самото начало на извънредното положение за създаване на икономически щаб, който да предлага икономически мерки“, обясниха от Стопанската камара. В този смисъл допълват, че дълги месеци са загубени в изпробване на различни механизми за компенсации.
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация, смятат обаче от АИКБ. И добавят, че като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали.
Защо за едни има, а за други – не?
Подкрепата за микро и малки предприятия от 3000 до 10 000 лв. достигна до 21 хил. компании или 173 млн.лв.; мярката 60/40 или 80/20 са изплатени близо 750 млн.лв.; по кредитирането на физически лица и самоосигуряващите се лица са достигнали 111 млн. до 26 хил. лица; 10 млн. за туроператорите и други.
Факт е обаче, че голяма част от фирмите останаха извън обхвата на мерките поради една или друга причина.
„На първо място бавните процедури – реално поради затварянето от март все още има предприятия, които не са си получили безвъзмездните средства, за които са кандидатствали. На второ място са условията, поради които част от фирмите попадат извън обхвата на конкретните мерки. Не на последно място – не малкият пакет от документи и документация, която може да бъде събирана автоматично по административен ред“, разясниха от БТПП.
От АИКБ неколкократно са посочвали неефективността на прословутото 55-о постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречена мярка „60/40“. Също така обаче са посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.
„В случая с 55-о постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха“, допълват от АИКБ.
Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.
„За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация въз основа, на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка“, обясниха от Асоциацията на индустриалния капитал. Според тях процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.
Едва ли би могло да се говори за универсални мерки, уточняват от БСК. И допълват, че може да се мисли, обаче върху цялостен подход за икономическа подкрепа, който да се прилага по отношение на всички компании, претърпели определен спад в оборота си.
„Отдавна настояваме за по-широкообхватен, предвидим, траен и максимално небюрократизиран процес на компенсации. Независимо от дизайна на мерките, най-важна за бизнеса е скоростта, с която подкрепата достига до засегнатите предприятия. Това е по-важно дори и от размера на предоставените средства“, категорични са от БСК.
Нотификациите едва ли се бавят
Обикновено процесът на получаване на „да“от Европейската комисия за изплащането на средства по различните мерки отнема около 2-3 седмици.
„Бавен е процесът до стигане на искане за нотификация. В повечето случаи разплащането на средства започва след получаване на одобрението на ЕК. Разбира се, това не препятства процеса на кандидатстване и оценка на проектните предложения. При добро планиране от администрацията двата процеса могат да се извършват успоредно и забавянето на разплащанията към бизнеса да е минимално“, смятат от БСК.
От АИКБ допълват, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.
Мерките през призмата на бизнеса
БТПП продължава да настоява за отпадне заплащането на първите три дни болнични от работодателя и да преминат към ДОО, особено в текущата ситуация, защото това допълнително влошава неговото състояние, предвид пандемичната ситуация.
„По мярката 60/40 многократно възразявахме, че няма възможност за обжалване на решенията. Най-доброто решение за икономическите мерки е те да достигат в рамките на седмица- две до респондентите на тези помощи, защото всяко едно забавяне коства икономическия живот на една или друга компания. Това няма как да стане, обаче без да имаме единна електронна свързаност, чрез която да се проверяват автоматично попълнените данни, а да не се изискват документи, за които информация може да бъде взета от други ведомства“, допълват от Палатата. Според организацията трябва да бъдат предоставяни и възможности на предприятията за безлихвено или нисколихвено кредитиране и да бъдат взимани под внимание резултатите им от преди пандемията.
Припомняме, че БТПП настояваше още в началото на пандемията мярката 60/40 да бъде във формат 80/20 или 80/0.
Не е виновна само пандемията
Едни от най-исканите от бизнеса мерки обаче не са свързани пряко с пандемията и не са „детонирани“ от нея.
От КРИБ посочиха, че енергетиката е сред най-тежките проблеми за българския бизнес.
„За съжаление през изминалата година не успяхме до доведем до финализиране така необходимата реформа в сектора и през 2021 г. ще продължаваме да настояваме за нейното реализиране. Енергетиката е сред основните ни приоритети, тъй като играе изключително роля за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика“, заявиха от КРИБ.
От Конфедерацията настояват за изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия на пазара „Ден напред“, което да включва производителите от групата на Българския енергиен холдинг, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и национално представителните синдикални и работодателски организации.
„Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3″ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз“, обясниха още от АИКБ. Според тях трябва да се изготви Национална програма за преобразуване на комплекса Марица Изток.
Сред другите приоритети в сектор „Енергетика“ КРИБ откроиха още приемането на балансиране национална стратегия до 2030 г., нотифициране и провеждане на търг за капацитети и уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и т.нар. американски централи в съответствие с правилата за държавни помощи на ЕС, повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, обединение на българския с европейския пазар на електроенергия. От КРИБ смятат още, че е необходимо насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от възобновяеми източници за собствени нужди, както и за приемането на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия.
ОПИК също е проблем
Би трябвало да отбележим и два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено, обясниха от АИКБ. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). Според тях:
„Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства, няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.
Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.
Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано по-просто – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.“/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм