Колко и какви избиратели ще привлекат Кирил Петков и Асен Василев

0
307
Парламентарни избори 2021#

svobodnaevropa.bg

Дългосрочен политически проект или еднодневка? Ще успее ли да влезе в следващия парламент? Ще мобилизира ли традиционно негласуващи да упражнят правото си на вот или по-скоро ще привлече симпатизанти на други партии? Кои формации ще пострадат най-много? Президентска партия ли се задава?

Това са част от основните въпроси, които досегашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев провокираха с решението си да създадат свой политически проект, с който да участват в предстоящите парламентарни избори на 14 ноември.

„Работата оттук нататък няма да бъде на база идеологически линии, идеология, ляво-дясно, а ще искаме да съберем всички почтени хора, които искат тази промяна да продължи, и това ще ни е единственото мото, с което ще продължаваме да вървим напред“, каза в четвъртък Петков при предаването на служебния си пост в икономическото министерство на Даниела Везиева.

От думите му стана ясно още, че с Василев няма да правят компромиси със своите ценности, „но от друга страна няма да има идеологии“, защото двамата вярват „в десни инструменти, които да постигат леви цели“.

Свободна Европа потърси социолога Добромир Живков и политолозите Димитър Аврамов и Страхил Делийски, за да ги попита какви са очакванията им към бъдещия нов субект на българската политическа сцена и как възприемат първите послания на неговите създатели.

Тримата се обединиха около позицията, че е твърде рано да се правят особено точни прогнози, тъй като Петков и Василев все още нямат нито програма, нито публично представен екип. Въпреки това Живков изрази мнение, че формацията им би могла да привлече симпатизанти от всички досега парламентарно представени партии, но в най-малка степен – от „Демократична България“ (ДБ).

Аврамов и Делийски пък посочиха, че подходът за влизане в политиката на двамата доскорошни служебни министри е много добре познат в България и едва ли ще доведе до дългосрочен проект. И двамата обаче допускат, че е възможно Петков и Василев да успеят да влязат в парламента.

Румен Радев и „широк социален потенциал“

„Аз оставам с впечатлението, че този субект би се позиционирал в център, център-ляво. Мисля, че двете водещи фигури в него си дават ясна сметка, че имат много широк социален потенциал както в ляво, така и в дясно“, коментира Добромир Живков, управител на социологическата агенция „Маркет Линкс“.

По тази причина той очаква, че „всички [останали партии] ще претърпят известни загуби [на изборите] в различна степен, но това е трудно да се прогнозира в момента“.

Според него немалка част от потенциалните привърженици на новия проект биха дошли от електоралните среди, симпатизиращи на държавния глава. Живков подчерта, че въпреки уверението на Петков, че това няма да бъде президентска партия, хората, решили да гласуват за Румен Радев, „намират тясна връзка между него и този нов политически проект“.

„Немалко от симпатизантите биха дошли именно оттам – по-ляво ориентирани избиратели, симпатизиращи на президента, разочаровани от БСП и нейната роля в политическия живот в последните 5-6 години. Хора, разпознаващи ролята на служебния кабинет в реализирането на политики и стъпки в управлението на страната, изразяващи общите очаквания за смяна на управленския модел на ГЕРБ.“

На въпрос дали появата на този проект може да отклони гласове от „Демократична България“, чиито лидери заявяват сходни позиции за борба с корупцията, Живков отговаря, че „категорично ще има десни градски избиратели“, които ще бъдат изправени пред такава дилема.

Социологът обаче подчертава, че коалицията на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ се ползва от „един от най-лоялните и мобилизирани електорати“ и в представянето ѝ се наблюдава ясна възходяща тенденция.

„Имаме нарастване на периферията [от избиратели] и превръщане на част от тази периферия в ядро. От друга страна се появява този нов субект и моите очаквания са, че той ще привлече част от тази периферия, която започна да се сплотява около ДБ, но всъщност самото му позициониране ще привлече значително повече ресурс от останалите политически сили. Говоря в брой избиратели“, прогнозира Живков.

„Политиката се превръща в индивидуален спорт“

Димитър Аврамов е далеч по-скептичен в очакванията си за изборните резултати на проекта на Петков и Василев. Причината той посочва в начина, по който двамата доскорошни служебни министри решиха да влязат в политиката.

„Целият подход към политиката у нас е обърнат. От колективна сфера на дейност, която има широка основа, била тя определени ценности или интереси, политиката се превръща в индивидуален спорт – поле за индивидуална реализация“, казва политологът, допълвайки, че „всеки, който стане много популярен в България, веднага отива да прави партия“.

Въпреки това той подчертава, че това не означава, че двамата бивши министри ще се провалят, а че подходът им е сбъркан и затова няма да успеят да реализират пълния си потенциал на предстоящия на 14 ноември вот 2 в 1.

„Много по-правилно би било да създадат политическа партия, която не участва на тези избори. Това би доказало, че имат сериозни намерения по отношение на политиката, а не са просто хора, които са се вторачили в момента. Струва ми се, че това, което правят, е рисково и има голям шанс реалността да се размине с очакванията им.“

По повод първите послания, отправени от Кирил Петков в четвъртък, Аврамов коментира, че ако той „се опитва да направи миш-маш от идеи, шансът да спечели от това, е много малък“.

„Има значение какви политически виждания имаш, защото въз основа на тези виждания се работи. Не можеш да измисляш неща, които не съществуват. Най-успешните политически системи са базирани на много ясни политически подходи и те са свързани с определени идеи. […] Чух, че искали да постигат леви цели с десни средства – красива и напълно изпразнена от съдържание фраза“, добавя политологът.

Според него Петков и Василев едва ли ще успеят да привлекат традиционно негласуващи, а по-скоро хора, които гласуват понякога и лесно сменят предпочитанията си, но те няма да им стигнат, за да бъдат сред първите три формации в следващото Народно събрание.

„Единственото нещо, което [Петков и Василев] биха могли да донесат, което е по-позитивно, е да успеят да вкарат в парламента една малка депутатска група, която да се окаже решаваща за сформирането на правителство. Това е възможно.“

„Това нещо се прави от 30 години насам“

Страхил Делийски споделя мнението на своя колега, че начинът, по който се появява този нов политически проект е добре познат, но отбелязва, че основната причина за това е кризата, в която се намира българската политическа система.

„Това нещо се прави от 30 години насам, така че не е нещо ново. Всички използват десни инструменти в управлението в името на мнозинството българи, които обедняват все повече и повече. Не е много оригинално“, казва Делийски.

По думите му използването на посланието, че „няма ляво, няма дясно“ е характерно за ситуации като настоящата – „появяват се или ултрапопулисти, тип [Слави] Трифонов, за които добрият народ трябва да се разправи с лошите елити, или такива ултратехнологици, при които няма политика, всичко е въпрос на технология и на почтени хора“.

„Това също е определена форма на популизъм, която е малко по-различна като естетика. Политическата ни система е в такова състояние, че може би това са единствените възможни начини, по които да се мобилизира електорат в този момент. При това ниско доверие към наличните политически оферти, една нова популистка оферта винаги има потенциал“, обобщава политологът.

Той обаче очаква, че основната цел на Кирил Петков и Асен Василев ще бъде да спечелят симпатиите на хора, които досега не са гласували. Като профил на потенциалния им избирател, Делийски посочва „прозападната, по-млада и либерална общност в България“.

На въпрос дали свързването на двамата бивши служебни министри с президента Радев може да се окаже опасно за резултатите на БСП на бъдещите избори, той реагира скептично.

„Най-големият проблем за БСП е ръководството ѝ. Убеден съм от анализите, които правим, че огромна част от българските избиратели имат нужда от смислен социалдемократически, проевропейски проект, реформистки. И БСП не може да го даде и все по-трудно ще може. Новата партия не мисля, че ще върви в тази посока, така че не виждам особен проблем за социалистическата партия. Още повече, че на този етап изглежда, че тя се е отказала да търси периферии в младите, прозападно настроени електорални групи.“

Подобно на Живков, Делийски също не смята, че проектът на Петков и Василев може да се окаже проблемен за „Демократична България“. Вместо това той допуска, че двете формации биха си сътрудничили.

реклама