На избори се ходи с разум, не с емоция
За нея:
Независимо от делниците й, препълнени със задачи, на шкафчето й винаги има по 3 книги.
При това многолики. Така, както е многолика и самата тя.
В тези интересни дни препрочита за пореден път книгата „Политиката отвътре“ на бившия премиер и финансист Иван Костов.
За себе си казва, че има свой нравствен императив и се старае да не му изневерява.
Фин и леко приглушен човек е. Крехкият й външен вид не предполага силата, упорството и целеустремеността, които притежава.
Според приятелите й, „има три етажа мозък“.
За себе си казва, че е амбициозен човек. И работлив.
Последните две ги доказва в живота:
Още на 28 години купува сама своята първа кола и свое собствено жилище.
Има престижно висше образование от Варненския икономически университет, поредица от следдипломни квалификации, магистратура и множество други курсове за усъвършенстване. Лицензиран съдебен експерт по финансово- счетоводни експертизи към Варненския окръжен съд е.
Има успешен бизнес, счетоводни кантори в Казанлък и Варна, търговски бизнес, ресторант и соларни паркове за производство на електроенергия.
Има две деца- син на 17 и дъщеря на 8.
Единият е в Математическата гимназия, момичето в училище „Георги Кирков“.
Здраво стъпил на земята човек е.
Независимо, че е представител на най- политическата зодия- Козирог, тя е романтичен човек. В свободното си време, ако си открадне такова, пише. Свои си работи.
В тях намира „помирението“ между някогашната й момичешка мечта – да учи философия и зрелият й житейски избор- финансите.
За политиката я открива д-р Ваньо Цонов. И тя самата. Когато решава да участва в първия кастинг на Слави Трифонов за млади политици.
Да намали скоростта, я съветва съпругът. Тя чува, но за кратко. После Съдбата взела нещата в свои ръце.
Събира дружина тук, благодарение на отишъл си без време от живота приятел- Михаил Михайлов, бивш заместник-кмет на Община Казанлък. Той е и човекът, „преместил“ варненката Живка Железова в Казанлък.
Тук пуснала здрави, жилави корени. И много държи на тях.
Нещо повече- пука й за тях. Затова и след два къси мандата в Народното събрание, тази есен се впусна в две паралелни състезания: като кандидат за кмет на община Казанлък и водач на листата с кандидати за общински съветници от ПП „Има такъв народ“.
За да докаже и покаже, че ДА, има такъв народ, с такива хора. Които са тук, искат да останат тук, и най- важното- да живеят достойно.
Жребият на изборите й отреди гранично и кармично число- 21.
Тя го прегърна с 21 на брой основни приоритета в предизборната си програма.
Която логично получи и името си: „Живей достойно. Важният си Ти!“
Две прости изречения, които събират цялата философия на едно успешно управление.
В което Центърът е човекът, а периферията всичко онова, което му създава и укрепва достойнството.
Много държи новите поколения казанлъчани да са хора, възпитани, с дух и здрава ценностна система.
В кандидатската надпревара се състезава дръзко, изрече и назова на глас, смело при това поредица от местни диагнози и проблеми и най- важното- посочи решения.
Става за кмет.
На 47 е.
И един изключително активен и мотивиран, интелигентен, смел и справедлив, с голяма експертиза общински съветник.
Нейна е тезата, че „само един интелигентен човек може да управлява финансов ресурс“.
Искрено се надява посланията й, визията й за Казанлък и района да са стигнали до възможно най- много хора.
Убедена е, знае, че промяната е дело само на смелите.
Живка Железова- кандидат за кмет на община Казанлък и водач на листа с кандидати за общински съветници на ПП „Има такъв народ“.
–Госпожо Железова, какви уроци ви даде тази предизборна кампания? Какво научихте още за хората тук?
Харесвам хората тук. За това време се докоснах до много и различни човешки съдби. Това, което установявам, е че са изключително добронамерени, душевно съхранени хора и все още имат вярата да живеят в едно по-добро място. Да имат по-добър живот, от гледна точка на околната среда и на сигурността. Повечето хора, с които разговарям напоследък имат необходимост от повече сигурност. Това категорично води, изисква контролен орган. Защото сигурността е само с външна намеса. Важен е и факторът „човек“, разбира се. Но за да бъде гарантирана сигурността на хората, е нужен и контролен орган. За да почувстват хората, че някой мисли за тях, че се грижи за тяхната персонална сигурност.
Другото, което научих от хората тук е, че вече има един пребогат културен календар и не е необходимо още нови и нови културни събития, те дори нямат възможност да посещават всичко. Нужен е и баланс, между представата, според хората, които се отпускат за центъра и за периферията на града.
Научих, че по отношение на инфраструктурата има толкова много работа още: и за достъпни тротоари, и за хубави пътища, и за обгрижвани зелени площи. Много работа има още за Казанлък и населените места.
Хората са с надежда, че ще дойдат по-добри времена. И сякаш вече узряват за необходимостта от смяна на местното самоуправление.
Започнаха да виждат нещата, след като са пречупени вече през нашия поглед, през идеите и приоритетите ни. Ние също искаме да получим техните предложения, идеи, защото в крайна сметка нашата програма е отражение на тяхното битие. Всичко, свързано с визията на едно населено място, идва директно от човека и неговите нужди.
Това, което видяхте през 4 седмици тук повече амбицира ли ви или обезсърчава?
При всички случаи повече ме амбицира. Няма място за обезсърчаване. Когато си двигател, нямаш право да се обезсърчиш. Длъжен си да продължаваш и да вървиш напред. Когато един лидер се отказва лесно, не дава добър сигнал на хората, които го следват. Нямам никакво право и никога няма да се откажа да продължавам да следвам целите, приоритетите, които следваме. Защото в центъра на всичко, което правим с колегите ми, са хората от общината. Това е наше кредо. Всичко останало, каквито и средства да бъдат вложени, публични ресурси, те трябва да следват интересите и комфорта на гражданите. Трябва да вървим напред и да надграждаме. Рушенето го виждаме ежедневно, виждаме го в кварталите, в междублоковите пространства. Но без контролен орган няма как да се опази. Хората искат сигурност и някой, който да приложи необходимият законов механизъм, за да попречи на вандалските прояви.
С обич за Казанлък ли следва да се управлява общината оттук нататък или с по- различен стил. С емоции, или с повече практичност?
Хората, които живеят тук достатъчно обичат този град. Имат спомените си, минало, настояще, виждат и бъдещето си тук. Но за да останат тук им трябва нещо повече: редът, сигурността, грижата, която да се полага от местната власт към тях. Създаването само на красиви пространства не е достатъчно. Когато живееш в среда, която носи риск на децата, това води в повечето случаи до едно трудно решение да напуснат това място. Макар и да не го искат. Затова и демографската криза тук, районът да бъде напускан от 1000 човека на година, е трайна. И тенденцията продължава. Това вече се наблюдава близо 20 години. И това е тревожно. Този тренд трябва да се обърне. Да, ще мине един дълъг период на тази трайна тенденция, но трябва да вървим към нейното обръщане с ясни мерки, с визия, с план, с действия и работа. Превенцията е именно в това- в сигурността, контролните органи, с образованието, категорично. Здравеопазването също. По отношение на образованието, нужна е повече просвета в тази посока по отношение на гражданското образование, но същинското такова на учениците, както и по отношение на техните граждански и социални умения, нужни за реалния живот. Същото важи и за дуалното обучение.
Тук хората имат прилични сравнително доходи, могат да изградят живота си на това място. Но когато нямаш нужната сигурност, ти би предпочел да потърсиш друго, по- сигурно и по- комфортно във всякакъв аспект място за теб и твоето семейство. В това отношение местната власт е длъжник на хората тук.
Затова считам, че е дошло времето на повече практичност в действията на местната власт, отколкото емоция. Емоцията е хубаво нещо, но е украшение, придатък. За здрава къща са нужни здрави, добре пресметнати основи. Иначе всичко в един момент се срутва.
Кой е най- неотложният проблем, който не търпи отлагане, за града и общината, видян в тази кампания?
Много са, тези неотложни за решаване проблеми. Но ще кажа кой според мен е най.
Това е проблемът с прозрачността и диалога с гражданите. Няма информация, нещо, което хората да могат да видят директно от местното самоуправление: това важи с особена важност за сферата на бизнеса. Няма информация за обществените поръчки, кои фирми ги изпълняват, защо те са избрани, на каква стойност. Защо например няма директно кандидатстващи местни фирми в тези обществени поръчки, а са под изпълнители? Минава просто, щрихира се някаква привидно публична информация от по ред-два и толкова. Същинската информация липсва. Хората трябва да приемат това, което им се казва. Но дали е така?
Ефективността. Това е другото нещо, което според мен досега липсва и е необходимо да се търси в действията на местната власт. Трябва да се правят ефективни неща, да се вземат ЕФЕКТИВНИ решения, не ефектни. Никой досега не е използвал анализа „разходи-ползи“. Затова и реформите ни са само работа на парче.
Да, правим едни красив градинки в кв. Изток“, влагаме огромен ресурс, после изпускаме контрола или съвсем няма такъв, накрая картината е вандализъм, разрушени пространства, недоволни хора.
Демографският проблем, застаряващото население, сегрегираното население- това са други важни проблеми, които не търпят отлагане. Не може Казанлък да си позволи повече да го напускат по 1 000 здрави и работещи, умни хора на година. При това при нулева безработица.
Не може. Тези хора трябва да имат стимул, подходящата работа, за да останат тук. Профилът на пазара на труда тук изисква също сериозен анализ. Тук няма високотехнологични работни места, няма работа за висококвалифицирани и високо платени кадри. Няма високотехнологични фирми. И пак стигаме до прозрачността.
Не може един управляващ да не вижда проблемите. Грубо звучи, но проблемите просто са заметени. Не се дава гласност. Потиска се, потиска се. Хората го виждат, а те трябва да се решават.
Тези проблеми не са от днес, нито са само за днес. Но когато станат дългосрочни проблеми, стават и съществени проблеми. Затова трябва да се решават. Нужна е работа, при ясно осъзнаване, че този район не трябва да бъде обезлюден. На фона на богатата казанлъшка история, дала толкова национални личности със световно значение, ние нямаме право да погребем това място. Това е престъпление.
Все повече като проблем се очертава и нравственият облик, ценностната ни система. Защото ние изгубихме своя образ като хора. Липсва самоуважението, диалога между хората. Когато ти си чут, а проблемите се разискват, е друго. Не може да гледаш на едни хора само като гласоподаватели.
Кой от всичките си 21 приоритета искате да бъдат чути най- много преди изборите от хората?
Трудно ми е да отделя един. Всички са важни. Но сигурността, според мен. Контролът. Той е превенция. Фундамент над всички останали.
Какво трябва да знае, да не забравя избирателят, гласоподавателят от общината, три дни преди изборите?
Искам да кажа на хората да не се страхуват. Защото страхът, който се насажда от страна на управляващите, че ще си загубят работните места, ако дойде друг да управлява, то това са химери, хора. Това е неистина. Човекът с качества за дадена работа, винаги ще има работа. И трябва да е абсолютно убеден в това. Не може да се делят хората на удобни и неудобни за властта. В нашата програма, за нас, човекът със способности си тежи достатъчно на мястото и никога няма да определим човек по неговата политическа принадлежност. Всеки има право на мнение. И всяко мнение следва да бъде уважавано. Да, има обезверени хора. Има и такива, убедени че нищо няма да промени системата, че изборите нищо не променят. Но хората трябва да си дадат сметка, че ако искат промяна, ако искат нещо друго, различно от досега, то трябва да гласуват. Да използват това си гражданско право. Хората трябва да са смели. Дори най- малкото заради това, че през своите избори дават право и път на един по- различен свят и живот за своите деца. Звучи навярно банално, но е точно така. Затова на избори се ходи с разум, не с емоция. Изборите с емоция никога не носят нещо дългосрочно като добро. И всички наши избори дотук, без значение какви, са го показали. Затова бъдете смели и разумни. Достойните хора са силни хора. Те гласуват с достойнство. И никога не забравят, че именно те са в центъра на политиката на един добър управленец. Промяната не се случва от само себе си. Тя е дело на много смели хора.
Живей достойно. Важният си ти!
Живка Железова– кандидат за кмет на община Казанлък и водач на листата с кандидати за общински съветници на ПП „Има такъв народ“
С номер 21 в Бюлетината
*Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Последвайте ни и в Телеграм
