„Може да се каже, че наедно със свободата заживя у нас и проституцията“, пише Иван Вазов. В Казанлък потвърждават думите му, тъй като градът се оказва пионер в опитите да се вкарат проститутките в регистър още през юли 1878 г. В освободения град предоставили къщата на съдията на леките жени, като им назначили надзирателка на общинска заплата и лекар. Дори били отпуснати пари за изхранването на „тезито жени“. Така на практика Казанлък става първия град, където проституцията е контролирана от властта с откриването на първия публичен дом у нас, макар и неофициално.
Веднага след Освободителната война Градският съвет на Казанлък на 15 юли 1878 г. с Протокол №76 взима решение, с което е възложено на двама членове на Съвета – Хр. С. Груев и М. Радев „да изпишат заедно с мухтарите из махалите блудните жени, които вследствие на един рапорт от градския доктор, окръжния началник заповядва да се съберат в една къща, гдето докторът ще ги обихожда”.
Почти година след това, на 30 май 1879 г., въпросът за мерките против жените с леко поведение отново се повдига вследствие на една колективна жалба от мнозина жители на Калпакчийската махала, в която даже поименно са посочени такива жени.
„Този път обаче вместо други мерки Съветът влязъл в ролята на наставник и морализатор, и в протоколите си бележи, че можал да убеди тези жени да напуснат лошия път. Една от тях (блудните жени) дори се омъжила, а другите дали гаранция за честно поведение”, пише в казанлъшките архиви.
Публичните жени на Казанлък отново влезли като въпрос за разискване и на редовната сесия на Градския съвет на 5 февруарий 1881 г., пише в протоколите от заседанието, запазени в аналите:
„…като в съображение следующите: Понеже от ден на ден се умножават в града публичните жени, които с болестта си заразяват своите посетители, между които повечето войници от дружината, както и някои от тези последните са вече на умиране от тази болест и понеже тези жени приемат посетители и тогаз, когато вземат медикаменти по тази си болест и от туй те никога не ще могат да оздравеят и ще следват да натравят привържениците си, Съветът като взе предвид явните вече лоши следствия от тази болест, реши и постанови: Да се определи къщата срещу старата полиция, която преди войната градът е определил за квартира на съдника – за дом на публичните жени като им хване и надзирателка – една бабичка с по 50 гроша на месец.”
През 1881 г. Съветът взел още едно решение: „тъй като се предположи, че ще има всякой ден по една подобна жена в този дом, Съветът отпусна до втора обикновена сесия две хиляди гроша за продоволствие на тезито жени”.
Хронистът разкрива още, че имало предложение от казанлъшкия градски лекар за откриване на публичен дом, но такова решение не било прието официално. „Няколко пъти в следващите години външни лица-сутеньори, са правили официални и формални заявления да искат разрешения за откриване на публичен дом, но градските съвети последователно и с негодувание са отхвърляли тези заявления, макар и да са съзнавали, че тайната проституция в известно отношение е повече пакостна от явната. Никой съвет обаче не е пожелал да свърже името си с откриване на официален дом за разврата в Казанлък”.
Първият устройствен правилник за публичните домове у нас официално е приет през 1885 г. от Берковската община. Софийска община приема такъв правилник 8 години по-късно.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram