Българският изследовател Васил Аврамов в началото на XX в. проучва всички проходи в Централна Стара планина и всички римски пътища и установява, че най-важният измежду многобройните проходи е проходът Крън – Бедек – Поликрайще, който той нарича Крънски проход на името на крепостта Крън, която е входът му откъм южната страна.
Северният вход се е пазел от крепостта Поликрайще, която не е така известна като Крънската крепост, просто защото е срината до ниво под земята от османците при завоеванието на България за отмъщение, понеже защитниците й не са се подчинили и са се сражавали до последния човек.
Днешният град Крън, Казанлъшко, не е средновековният. Това е селото Хасът, понеже е било османски хас (владение на висш османски сановник), на което е дадено името на средновековната българска крепост.
За прохода Крън – връх Бедек – Трявна – Поликрайще говори и Чудомир в своите разкази. През Крънския проход според Васил Аврамов са минавали десетки племена и милиони хора на път от Близкия Изток и Мала Азия към Средна Европа, които пресичали Дунава при Свищов или Гиген и след това продължавали през проходите Червена кула и Предел в Карпатите и обратно в течение на хиляди години.
Римляните са построили пътища, следвайки съществуващите вече и прокарани от траките. Този римски път и неговите отклонения водят в посока към Никополис ад Иструм.
Последвайте ни и в Телеграм
Прочетете отново В. Аврамов, но този път внимателно! Верейският път, пременавайки Стара планина, не е слизал долу в дерето! Снимката заблуждава.Древните пътни строители не са били глупаци.Куриозното е, че и друг много виден съвременен наш историк допуска същата грешка.