През време на робството турците наричали шипчанския проход „Едийолджаадеси“ — място, откъдето се разклоняват седем пътя, — а на самото село казвали Курускеля, или сухо пристанище. На този проход и на това движение през него се дължи до голяма степен и духовният растеж на селото; на прохода и на бедната почва, която е принуждавала жителите му да учат занаяти, да вършат търговия, да скитат и търсят прехрана из страната ни и вън от нея.
Та будни са били те, любознателни, свободолюбиви още в старо време.
Частно килийно училище е имало в Шипка още в началото на XVIII в., а обществено се открива през 1835 год. Към 1870 год. там има и девическо училище.
През Шипка минавал често видният деец за народна пробуда Захари Княжески и се отбивал у приятеля си Христо Дянков Караджов, който тогава бил учител там. Караджов го помолил да подари на селото част от събраните в Русия книги и той му изпратил няколкостотин тома. Понеже в тогавашното училище нямало подходящо помещение, подредили ги в голямата стая до клепалнята при новата църква. Книгите, естествено, били на руски език, но мнозина можели да си служат с него и всяка неделя след отпуск на църква се събирали в тази стая и четели на тия, които не знаели езика. Станало нужда и от човек, който да се грижи и раздава книгите, та назначили за такъв Шиньо Т. Чомаков.
На 31 януари 1861 год. на едно такова събрание учителят Христо Караджов поканил присъствуващите да основат „ученолюбиво сдружение с цел самообразование“. Предложението било прието с радост и още тогава се записали 30 души. Сдружението било кръстено „Читалище «Братско дружество» в с. Шипка“.
В началото работата тръгнала добре, но както навред у нас почти, местните чорбаджии не гледали с добро око на читалището и пречели на работата му. Отношенията между чорбаджиите и читалищните членове се изострили още повече, когато те, без да ги питат, поели инициативата за постройка на училище.
Читалището поради тия причини линяло няколко години, но след като през 1870 год. се построява новата двуетажна сграда, то почва наново да живее и се развива и през 1871 г. в една от големите стаи на училището с шумен успех изнесли първото представление — „Геновева“. Така то просъществува до 1877 година.
След Освобождението голямото село Шипка е обърнато на пепелище и жителите му се пръскат из околните турски села, които били запазени. Румелийското правителство отпуснало заем от 1000 жълтици за постройка на жилища и част от изселените се завърнали. През 1880 год. читалището било възобновено под името „Ученолюбиво дружество «Съгласие»“, но по липса на помещение работата вървяла трудно. През следните години се обявява Съединението, започва Сръбско-българската война и за 2–3 години дейността му пак замира.
През 1888 г. читалището отново се пробужда и започва своята редовна дейност, като между другото са били изнесени пиесите: „Иванко“, „Стефан Караджа“, „Светослав и Невенка“, „Стоян войвода“, и няколко комедии. През 1893 год. управата на читалището предава на училищното настоятелство целия си фонд от 4000 златни гроша за довършване на 4 стаи за училищната сграда.
Сградата е построена през 1934 година. 10 години Шипченци събират средства за построяването й, като началото на събирателната кампания е поставена от Шипченските учители, които даряват заплатите си. В крайна сметка Министерството на Финансите додава оставащата сума, благодарение на Дянко Караджов. Шипченски строители сами построяват тази уникална сграда, като цялото население е помагало, кой с каквото може. Вътрешността предсталява умалено копие на Народния театър.
Днес сградата обаче е символ на разрухата, която се опитва да обземе българската култура, дух и традиции.
Последвайте ни и в Телеграм
