Казанлъчанката напуска този свят на 11 януари като остава фотопрототипа на героинята от „Под игото“
Първото българско издание на “Под игото” носи марката на издателя Тодор Ф. Чипев. Авторът му Иван Вазов се заема да осигури илюстрациите. Цялостният роман е отпечатан през 1894 г. и издаден в София. Подзаглавието на книгата е „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението”.
„Под игото” е най-ранната българска литературна творба, в която са поставени оригинални илюстрации. Особено интригуващи в първото самостоятелно издание са 25-те илюстрации, изработени от видните художници Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов.
Идеята на Вазов за илюстрирането изглежда фантастична от днешна гледна точка – да се възпроизведат с живи лица и подходящи костюми най-характерните сцени от романа, след което да бъдат фотографирани и фотографиите да послужат на художниците да нарисуват съответните илюстрации.
Вазов бил приятел на нашите български артисти. За него не било проблем да намери подходящи хора – Иван Попов, Д. Антонов, Хр. Ганчев, Никола Н. Попов, Екатерина Златарева. Режисьорът е Радул Канели от народната трупа “Сълза и смях”.
Всеки актьор влизал в костюмите на няколко героя. За Боримечката Вазов избира любимия си актьор Иван Попов. Освен за Боримечката, Иван Попов е позирал за снимките на Бея, отец Йеротей и Мичо Бейзадето.
Снимките са на Иван Карастоянов, един от най-добрите първи наши фотографи, който имал правото да сложи върху снимките си надпис “придворен фотограф”. Сеансите минавали в бурни разправии, уточнения, дублиране на всяка сцена… В тях дейно участие вземали както режисьорът, така и писателят, така и художниците.
Екатерина Златарева била избрана от Вазов да позира за образа на Рада Госпожина.
Родената е в Казанлък Екатерина Златарева е един от основателите на Народния театър. Идва на белия свят през 1868 г. През 1887 г. завършва гимназия във Варна. Дебютира през 1890 г. с ролята на Тодорка в „Иванко“ отВасил Друмев в театър „Основа“. През 1890-1892 г. участва в „Столична драматична оперна трупа“, a от 1892 до 1904 г. в „Сълза и смях“. През 1904-1923 г. играе на сцената на Народния театър, сред чиито основоположници е заедно с казанлъчаните Антон Попов и Стефан Попов, с които преди това основава и участва в Румелийската театрална група. През 1923-1924 г. играе в „Пътуващ софийски драматичен театър“.
Екатерина Златарева играе множество роли, по-значимите й са Ана Андреевна – „Ревизор“ на Николай Гогол, Андрофоба – „Мъжемразка“ на Стефан Костов, г-жа Дулска – „Моралът на г-жа Дулска“ на Габриела Заполска, Костанда – „Свекърва“ на Антон Страшимиров, Малама – „Вампир“ на Антон Страшимиров, Матрьона – „Силата на мрака“ на Лев Толстой, баба Фрошар – „Двете старчета“, Тодорка – „Иванко“ на Васил Друмев.
Екатерина Златарева умира в София на 11 януари 1927 г.
Последвайте ни и в Телеграм
