Правителствата на Полша, Естония, Словакия и други страни от Централна и Източна Европа са сред най-верните съюзници на Киев от първия ден на войната. Освен че изпратиха оръжия и приеха милиони украински бежанци, те бяха най-гръмогласните защитници на Украйна на Запад, настоявайки за твърда линия срещу Москва в лицето на нежеланието за такава от страна на Франция и Германия, пише авторитетното издания Politico.
Но тъй като лидерите на някои от тези съюзници са изправени пред битка за преизбиране или други вътрешни предизвикателства, а правителствата се притесняват от въздействието на присъединяването на Украйна към Европейския съюз, тази подкрепа започва да се разколебава.
Най-яркият пример е Полша, чийто министър-председател Матеуш Моравецки обяви миналата сряда, че ще спре доставките на нови оръжия за Украйна. Изявлението отбеляза зашеметяваща ескалация в спора между Киев и най-близкия му съсед от Европейския съюз относно доставките на зърно, за които Варшава твърди, че подбиват производството на полските фермери.
„Гласовете на 100 хиляди полски фермери са по-важни за правителството, отколкото каква ще бъде цената за Украйна. И ще видим, че това се случва на много места„, казва Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София, България.
Моравецки е изправен пред тежко предизвикателство от страна на Доналд Туск, бивш министър-председател, който е бил и председател на Европейския съвет. Като част от предизборната си стратегия министър-председателят ухажва поддръжниците на дясната партия „Конфедерация“, която се противопоставя на даването на помощ за Украйна.
„Вече не прехвърляме никакви оръжия на Украйна въз основа на факта, че в момента самите ние се въоръжаваме с най-модерните оръжия. Ако искаш да се защитиш, трябва да имаш нещо, с което да се защитиш. Ние признаваме и следваме този принцип“, заяви Моравецки в интервю за полския телевизионен канал Polsat.
Изкушаващо е да отпишем напрежението във вид на предизборни фойерверки, но има причини да смятаме, че то може да продължи и след края на кампанията. Както изтъкна западен дипломат, който пожела анонимност, спорът за зърното между Варшава и Киев разкрива по-дълбоките опасения относно присъединяването на Украйна към ЕС. „В продължение на година и половина Полша се мъмреше всяка държава членка, която проявяваше и най-малкото колебание по отношение на Украйна. Сега показват истинското си лице“, каза дипломатът.
Проблемът за Киев е, че не само в Полша подкрепата изглежда намалява. От началото на войната балтийските държави водят проукраинска кампания в Брюксел и Вашингтон, но може би никой не е толкова силен и ефективен, колкото либералният премиер на Естония Кая Калас.
Дъщерята на бившеия министър-председател на страната (2002-2003 г.) и европейски комисар (2004-2014 г.) Сиим Калас, Кая Калас е смятана за емблема на една нова, окуражена Източна Европа, която ще се възползва от украинската криза, за да получи по-големи правомощия в Брюксел. Но авторитетът на Калас пострада заради скандал със съпруга ѝ, за когото бе разкрито, че притежава дял в компания, която продължава да развива бизнес в Руската федерация след началото на специалната военна операция през февруари 2022 г., въпреки че съпругата му се застъпва за прекратяване на търговията с Москва.
Запитан за проблемите на Калас, външният министър на Естония Маргус Цакна заяви, че никакви политически сътресения няма да променят курса на страната: „Непрекъснато имаме избори и вътрешни проблеми, но това не променя политиката ни. Единственото нещо, което Естония е имала през всичките тези 32 години, това е последователната, непроменена и непрекъсната външна политика“, каза Цакна.
Въпреки това Калас е много по-малко словоохотлива след избухването на скандала в края на август, което лиши Киев от един от най-силните му защитници в западните столици.
Но освен Полша и Естония, имаме и Словакия. Тази централноевропейска страна е сред най-големите европейски поддръжници на Украйна, но изборите на 30 септември могат да я превърнат в скептик за една нощ.
„Ако имаш общество, в което само 40% подкрепят доставките на оръжие за Украйна, а правителството ти предлага подкрепа почти на нивото на прибалтийските страни, това създава обратна реакция“, казва Милан Нич, сътрудник в Германския съвет за външни отношения.
Роберт Фицо, бившият министър-председател на страната, води предизборна кампания с риторика, в която се противопоставя на санкциите срещу руски лица и на по-нататъшните доставки на оръжие за Киев. Той е на път да спечели изборите, според проучването на Politico – Poll of Polls, според което партията му води с 21%, докато втората събира 17%.
Победата на Фицо би дала на унгарския министър-председател Виктор Орбан – един от най-големите европейски скептици на Киев – съюзник на сцената на ЕС. Ако партията му получи достатъчна подкрепа, за да бъде част от правителството, Фицо заяви пред Асошиейтед прес по-рано този месец, че „повече няма да изпращаме никакви оръжия или боеприпаси на Украйна“.
Със сигурност Украйна все още има много силни поддръжници в Европа. Литва, Латвия, Румъния, Швеция, Финландия и други страни продължават да са ангажирани, а френският президент Еманюел Макрон наскоро застана твърдо зад Киев. Някои анализатори също така омаловажават значението на ролята на Полша и Словакия в момента, като посочват, че в арсеналите на страните не са останали много оръжия за доставка.
Засега Киев изглежда спокоен. На пресконференция след събитие в Брюксел миналия петък заместник министър-председателят на Украйна по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина омаловажи отношенията между Киев и някои от някогашните му приятели: „Имаме твърд ангажимент и политическо потвърждение, че нито един от политическите процеси няма да повлияе на продължаващата подкрепа“, каза тя.
Трудно е да си представим обаче, че някъде Владимир Путин не потрива ръце гледайки случващото се на европейската сцена, завършва коментара си Politico.
Превод за КритичтоБГ, Десислав Григоров
Източник: Politico
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram