Въпреки че размерите му не позволяват Делян Пеевски да мине незабелязано, никой не знае къде точно се намира. Името му се чува по улиците на София всяка вечер от месец юли насам. Но този 40-годишен бизнесмен остава невидим. Едно нещо е сигурно – той не се намира в парламента, където не е стъпвал след избирането си за депутат през 2009 г. Има още нещо сигурно – само за едно десетилетие той се е превърнал в най-влиятелния и мразен олигарх в държавата. Поне в очите на протестиращите срещу корупцията.
“Хората се страхуват от него”, уверява адвокат Николай Хаджигенов от “Отровното трио” – организатори на протестите в столицата.
В новата си история България е населена от олигарси. Съдбата на Делян Пеевски е доста интригуваща. Роден през 1980 г. в София мъжът с прякор “Шиши” (дебел) е толкова влиятелен, че може да се смята за съ-премиер на държавата, твърди Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд.
“Той е символ на нефункциониращите ни институции, които са в хватката на олигарси и обслужват техните интереси”, отсича магистратът. Панов обвинява Пеевски в сметкаджийство с премиера Бойко Борисов и ползването на протекции от страна на главния прокурор Иван Гешев, който все отказва да започне разследване за “тъмните ъгълчета” в кариерата на Пеевски.
Обект на публичен линч
Главата на правителството винаги е отричал подобни обвинения.
“Освен че прави дарения (за борба с COVID-19), не съм чувал за Делян Пеевски през последните месеци и не съм чул да е намесен в нещо”, обяснява премиерът Бойко Борисов през май. Тогава той използва същият никнейм “Шиши” и заяви, че същият човек стои зад основния му политически враг – президентът Румен Радев. Прокуратурата също е намесена, но институцията ясно показва, че никога не е имала за какво да упреква олигарха.
Предстои да стане ясно кой всъщност е Делян Пеевски. Самият той поддържа мистерията жива. Потърсихме го от “Le Monde”, но той не откликна. Според официалната му биография, той е най-обикновен член на опозиционната партия на турското малцинство в България – ДПС. Той е член на формацията без да принадлежи към малцинството. През 2013 г. в една от малкото си публични появи, Пеевски се описа като “успешен” и обект на “публичен линч и демонизация на най-високо равнище”.
По онова време десетки хиляди негови сънародници излязоха по улиците, за да се обявят против назначаването му за шеф на Държавната агенция за национална сигурност едва на 32-годишна възраст. Пеевски бе принуден да си тръгне от поста само за ден. Тогава той заяви на опонентите си: Обещавам ви, че правната система ще се погрижи за вас.
Тъмната история на парите
Кариерата на господин Пеевски започва през 2001 г. във Варна. На тези години той е обикновен студент, но успява да стане администратор на пристанището при доста съмнителни условия. Малко след това майка му, Ирена Кръстева, която управлява свой собствен бизнес, беше назначена за директор на националната лотария – решаваща позиция в тази страна, където хазартът е едновременно национална страст и източник на мръсни пари.
Връзката на младия Делян с баща му е доста бурна. Той е подавал оплаквания срещу собствения си син и то няколкократно.
Много бързо Пеевски става част от политиката. Оглавява младежката организация на партията на цар Симеон II, който е премиер в периода 2001-2005 г., след като се връща в страната от изгнание. През 2005 г. Пеевски получава първата си правителствена работа, едва завършил университет. Работи няколко месеца като прокурор – специфична функция за българската съдебна система, където главният прокурор има своя собствена полиция. По това време вече Пеевски действа като „органът, който може да уреди всички проблеми с държавата“, посочва Николай Стайков, съосновател на Антикорупционния фонд – неправителствена организация, започнала разследване срещу Пеевски.
Обвиненията за изнудване
2007 година се оказва преломна за Пеевски. България се присъединява към Европейския съюз. Мнозина се надяват, че ще се сложи край на корупцията. Младежът е на път да подаде оставка от поста си зам.-министър по управление на бедствията и авариите от квотата на ДПС. Тогава се разиграва голям корупционен скандал. По твърдения на директора на “Булгартабак” Христо Лачев, Пеевски му оказвал натиск и го изнудвал. Започнато е дело, което приключва няколко месеца по-късно. Въпреки всичко, сянката на Пеевски обаче ще продължи да надвисва над страната в годините и след това.
По същото време, през юли 2007 г. Ирена Кръстева купува няколко медии, включително вестниците “Телеграф” и “Монитор” – стълбовете на нейната медийна империя. За да го направи, майката на Пеевски взима заем от няколко милиона евро от КТБ – банка, която няколко години по-късно фалира, след като е просперирала при зората на “Шиши”. Собственикът Цветан Василев е обвинен, че е искал да убие господин Пеевски. Василев бяга от съдебното производство в Сърбия, където продължава да твърди, че зад падението му стои именно олигархът.
Банкерът не е единственият опонент на Пеевски, който е избрал изгнанието. Най-скорошният пример е Васил Божков, познат като “Черепа” – безмерно богат зъл хазартен магнат, който живее в Дубай от началото на 2020. Божков бяга след повдигнатите му обвинения за данъчни измами и организирана престъпност.
“Господин пеевски винаги е искал да стане част от бизнеса ми и използва главния прокурор срещу мен”, уверява той от златната си изгнаническа клетка, докато цялата му антична колекция се изземва в София.
Междувременно, медиите на Пеевски се надпреварват в обвиненията си срещу двамата олигарси и твърдят, че те финансират протестите.
ДПС от своя страна се държи едновременно студено, но и топло с правителството. Партията отказва да подкрепя премиера Бойко Борисов, но застава зад него по време на решаващи гласувания. Това е доста особена политическа формация, която рядко обикаля страната в предизборни кампании, но винаги печели около 10% от гласовете, благодарение на верния си електорат. Според опоненти той дори е платен. Това обаче е достатъчно за ДПС, която играе важна роля в сблъсъка между проевропейци и русофили в парламента.
И точно както партията, в която членува, господин Пеевски има една единствена публична среща в цялата си кариера. Гласува при засилена охрана, която да не допуска камери. Това не му пречи по никакъв начин да бъде избран цели два пъти за евродепутат – пост, от който се отказва всеки път.
По време на 11-годишния си мандат в парламента, Пеевски успява да забогатее значително. През 2013 г. декларацията за състоянието му се състои от два апартамента в София, къща, опел и 17 000 лева в банката. През 2015 г. декларира 1.1 милиона лева в дивиденти, дялове и серия от сенчести чуждестранни компании. През следващите няколко години се появяват 4 милиона в банковите му сметки и дълг от 30 милиона евро.
Как успява да стане толкова богат, след фамилната фирма няма дори собствен уебсайт?
На журналист който успя да му зададе този въпрос, възползвайки се от една от редките му изяви, Пеевски просто отговори „Стига“ и прекрати интервюто.
„Такова забогатяване в рамките на една година би било достатъчно да се започне разследване, но главният прокурор никога не е посмявал“, заявява депутатът от социалистите Антон Кутев.
Компаниите в Дубай
Поколения разследващи журналисти се специализират в това да проследят активите му. В замяна получават десетки смъртни заплахи.
„Използва компании в Дубай“, посочва Атанас Чобанов от разследващия сайт „Биволъ“, който успява да се докосне до презентация на PowerPoint, в която са изброени няколко активи, включително компания за разпространение на вестници, печатница или „Булгартабак“, приватизирана през 2011 г. Компанията е купена от каскада непрозрачни офшорни компании, преди да бъде замесена в трафик на цигари от Турция.
„Длъжни сме да проследяваме неговите близки или свързаните с него адвокати или да гледаме фирмите, които рекламират във вестниците му“, обяснява Николай Стайков.
Повечето от тези компании имат едно общо нещо – или вегетират, или обявяват фалит.
Влиянието на Пеевски е основно в медиите.
“Всеки магистрат, който посегне на интересите му, трябва да се подготви за медийна атака”, отбелязва Лозан Панов.
“Колегите ми се страхуват, че ако някой напише името им в търсачката на Google, ще попадне на статия за тях във вестник “Монитор”, допълва Антон Кутев.
Това случайно ли е?
„Господин Пеевски не пречи на редакционната ни линия. Правим истинска журналистика. Никой съдия не трябва да играе политика – каза тя, – затова нарекохме Лозан Панов национален позор“, заявява Любомира Будакова, главен редактор на всекидневник „Монитор“.
Огледалните техники
Сайтовете на олигарха насочват вниманието си и към неправителствената организация „Репортери без граници“ (RSF). Тя е ненавиждана заради това, че се осмели да постави България на най-лошото място в ЕС в класацията си за свободата на словото. Пеевски бе определен като „символ на корупцията и тайното споразумение между медиите, политиците и олигарсите“.
„Те ме мразят и постоянно ме атакуват, казвайки, че сме манипулирани от този и онзи“, посочва Полин Адес-Мевел от RSF, която отдавна отговаря за Централна Европа.
“Скандалните медийни съобщения на г-н Пеевски може да изглеждат безобидни за рационалните умове. Но плашат много българи. Използват огледална техника. Щом публикуваме нещо за тях, те използват същата форма и заявяват, че сме манипулирани от олигарси”, посочва разследващият журналист от в. „Капитал“ Росен Босев.
Целта? Да се създаде объркване. България да се възприема като страна, която е “игрална площадка” на олигарси. И тук идва неподправената истина: Докато всички негови противници или бягат, или са преследвани от правосъдието, господин Пеевски остава единственият оцелял от клането. Основната жертва е българската демокрация.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
Последвайте ни и в Телеграм
