Един китайски учен, ключова фигура в създаването на междуконтинентални балистични ракети, е помогнал на американската космическа програма и е основател на китайската космическа програма, в документите на НАСА той обикновено присъства с името Х.С. Циен. В Шанхай има цял музей, съдържащ 70 000 артефакта, посветени на един човек, „народният учен“ Циян Цюесен, пише БиБиСи.
Циян е бащата на китайската ракетно-космическа програма. Неговите изследвания помогнаха за разработването на ракетите, изстреляли първия космически сателит на Китай в космоса и ракетите, които станаха част от китайския ядрен арсенал, почитан е като национален герой.
Но в една друга суперсила, където той учи и работи повече от десетилетие, неговият значителен принос рядко се помни и споменава.
Циян е роден през 1911 г., когато последната императорска династия на Китай е на път да бъде заменена от република. Родителите му са добре образовани, а баща му, след като работи в Япония, създава националната образователна система в Китай. Очевидно е от ранна възраст, че Циян е надарено дете и в крайна сметка завършва първи в класа си в Шанхайския университет Jiao Tong, печелейки рядка стипендия за Масачузетския технологичен институт в САЩ.
През 1935 г. в Бостън пристига добре облечен млад мъж. Циян може да е преживял известна ксенофобия и расизъм, казва Крис Йесперсен, професор по история в Университета на Северна Джорджия, „но имаше и чувство на надежда, и вяра, че Китай се променя по съществен начин“.
Циян се премества в Калифорнийския технологичен институт за да учи при един от най-влиятелните авиационни инженери по това време, унгарският емигрант, Теодор фон Карман. Там Циян споделя офис с друг изтъкнат учен Франк Малина, който е ключов член на малка група новатори, известна като „Отряд самоубийци“.
Групата е спечелила този прякор заради опитите си да построят ракета в кампуса и защото някои от експериментите им с летливи химикали са се объркали, казва Фрейзър Макдоналд, автор на „Бягство от Земята: Тайната история на космическата ракета“. Въпреки че добавя, че никой не е починал.
Един ден Циян се включва в дискусия за сложен математически проблем с Малина и други членове на групата и скоро след това той е неразделна част от тях, създавайки основни изследвания в областта на ракетното задвижване.
По това време ракетната наука е от „нещата на маниаците и фантастите“, казва Макдоналд. „Никой не го приема сериозно – никой математически склонен инженер не би рискувал репутацията си, казвайки, че това е бъдещето.“ Но това бързо се променя с началото на Втората световна война.
„Отряд самоубийци“ привлича вниманието на американската армия, която плаща за изследвания и тестове на реактивни двигатели, където двигатели са прикрепени към крилата на самолетите, за да им позволят да излетят от къси писти. Военното финансиране също помага за създаването на лабораторията за реактивно задвижване – JPL през 1943 г. под ръководството на Теодор фон Карман. Циян, заедно с Франк Малина са в основата на проекта.
Циян е китайски гражданин, но Република Китай е съюзник на САЩ, така че „няма подозрения за китайския учен в основата на американското космическо начинание“, казва Фрейзър Макдоналд. На Циян е дадено разрешение и достъп, за да работи по проучвания на класифицирани оръжия и дори е член на Научния консултативен съвет на правителството на САЩ.
В края на войната той е един от най-големите експерти в света по реактивно задвижване и е изпратен заедно с Теодор фон Карман на извънредна мисия в Германия и е с чин подполковник. Целта им е да интервюират нацистки инженери, включително Вернер фон Браун, водещият германски ракетен инженер; Америка искаше да разбере какво точно знаят германците.
Но в края на десетилетието блестящата кариера на Циян в САЩ внезапно спира и животът му там е извънредно затруднен.
В Китай председателят Мао обяви създаването на комунистическата народна република през 1949 г. и бързо китайците започнаха да бъдат възприемани в САЩ като „зли“, казва Крис Йесперсен. „Така че ние преминаваме през тези периоди в САЩ, където сме увлечени от Китай, след това нещо се случва и ние хулим Китай,“ казва той.
Междувременно нов директор в JPL започва да вярва, че в лабораторията има шпионски пръстен и споделя подозренията си за някои членове на персонала с ФБР – „Отбелязвам, че всички те са или китайци, или евреи“.
Студената война е в разгара си и антикомунистическеият лов на вещици от ерата на Маккарти е точно зад ъгъла. В тази атмосфера ФБР обвини Циян, Франк Малина и други, че са комунисти и представляват заплаха за националната сигурност.
Обвиненията срещу Циян се основават на документ от 1938 г. на Комунистическата партия на САЩ, който показва, че е присъствал на социално събиране, за което ФБР подозира, че е заседание на комунистическата партия в Пасадена. Въпреки че Циян отрича да е член на партията, новите изследвания показват, че той се е присъединил едновременно с Франк Малина през 1938 г.
Но това не го прави непременно марксист. Да бъдеш комунист по това време е изявление на антирасизма, казва Фрейзър Макдоналд. Групата иска да подчертае заплахата от фашизъм, казва той, както и ужаса от расизма в САЩ. Те проведоха кампания например срещу сегрегацията на местния басейн в Пасадена и използваха своите комунистически срещи, за да го обсъдят.
Зоуи Уанг, професор по история в Калифорнийския държавен университет, казва, че няма доказателства, че Циян някога е шпионирал за Китай или е бил разузнавач, когато е бил в САЩ. Той обаче е лишен от разрешения и е поставен под домашен арест. Колегите от Caltech, включително Теодор фон Карман, пишат до правителството с молба за невинност на Циян, но напразно.
През 1955 г., когато Циян прекарва пет години под домашен арест, президентът Айзенхауер взима решение да го депортира в Китай. Ученият заминава със съпругата си и двете им деца, родени в САЩ, казвайки разочарован на чакащи репортери, че никога повече няма да стъпи в Америка. Той спази обещанието си. „Той беше един от най-видните учени на Америка. Той допринесе толкова много и можеше да допринесе много повече. Така че това е не само унижение, но и чувство за предателство“.
Циян пристигна в Китай, но не е приет в Китайската комунистическа партия. Досието му не е безупречно. Съпругата му е аристократ и дъщеря на националистически лидер и до обвиненията срещу него, той живее щастливо в Америка – дори е направил първи стъпки към кандидатстване за гражданство.
Когато най-накрая става член на партията през 1958 г., той решава винаги да се опитва да остане от правилната страна на режима. Той оцелява след чистките и Културната революция и по този начин успява да продължи изключителната си кариера.
Когато пристига в Китай, в страна няма особено разбиране за ракетната наука, но 15 години по-късно той ръководи изстрелването на първия китайски спътник в космоса. През десетилетията той обучава ново поколение учени и работата му поставя основите, Китай да изпрати свои хора на Луната.
По ирония на съдбата, ракетната програма, която Циян разработва в Китай, дава основата за оръжия, които след това бяха изстреляни обратно по Америка. Ракетите бяха използвани срещу американците през войната в Персийския залив от 1991 г., казва Фрейзър Макдоналд, а през 2016 г. срещу USS Mason от бунтовниците Хути в Йемен.
„Така че съществува тази странна циркулярност. САЩ изгониха този експерт и неговата ескпертиза се върна, за да ги ухапе.“ Заемайки твърда позиция срещу вътрешния комунизъм, страната депортира „средствата, чрез които един от техните основни комунистически съперници може да разработи свои собствени ракети и космическа програма – изключителна геополитическа глупост и гаф“.
Бившият министър на флота на САЩ Дан Кимбъл веднъж каза, че това е „най-глупавото нещо, което някога е правила тази държава (САЩ)“. (През Първата световна война Кимбъл е пилот и поддържа интензивен интерес към авиацията след това. Започвайки през 1920 г., той е нает в General Tire and Rubber Company, издигайки се до вицепрезидент на тази фирма през 1942 г. Впоследствие еизпълнителен директор на производителя на ракетни двигатели Aerojet Engineering Company. Той е помощник-секретар на ВМС от февруари 1949 г. и става заместник-секретар на ВМС през май следващата година. Кимбъл заема поста на министър на флота през юли 1951 г. и заема тази позиция до края на администрацията на Труман през януари 1953 г. Неговият мандат е белязан от Корейската война и значителен технологичен напредък в авиацията, морското инженерство и други области, свързани с отбраната. Връщайки се към бизнеса след напускане на длъжността, той е президент и по-късно председател на борда на Aerojet General Corporation до 1969 г. Умира на 30 юли 1970 г.)
Днес отново има засилено напрежение между Китай и САЩ. Този път не става дума за идеология, а за търговия, загриженост за технологичната сигурност и Китай, който според президента Доналд Тръмп, не направи повече, за да задържи Covid-19.
Докато повечето американци нямат представа кой е Циян и ролята му в космическата програма на САЩ, Тиан Фанг коментира, че много китайски американци и китайски студенти в САЩ знаят за него и защо е трябвало да напусне и виждат паралелите с днешния ден . „Отношенията между САЩ и Китай се влошиха толкова много, че те знаят, че могат да бъдат подложени на същите подозрения като поколението на Циян“.
Според Фрейзър Макдоналд историята на Циян е предупреждение за това какво се случва, когато прогоните знанието. „Цялата история на американската наука е, че тя се задвижва от хора, идващи отвън … но в тези консервативни времена това е история, която все по-трудно може да се отпразнува.“
Приносът на JPL за американската космическа програма е пренебрегван в сравнение с този на Вернер фон Браун и други германски учени, които бяха отведени тайно в САЩ скоро след посещението, извършено от фон Карман и Циян.
Браун беше нацист и въпреки това постиженията му се признават по начин, по който тези на Циян и други от JPL не са, казва Макдоналд. „Идеята, че първата жизнеспособна космическа програма на САЩ е стартирана от американски социалисти – независимо дали са евреи или китайци – всъщност не е история, която САЩ искат да чуят за себе си“.
Животът на Циян обхваща почти един век. През това време Китай израсна икономически и до суперсила на Земята и в космоса. Циян беше част от тази трансформация. Но историята му можеше да бъде и една велика американска история – където талантът може да процъфтява, ако няма параноя.
Миналата година, когато Китай влезе в историята и се приземи от другата страна на Луната, това се случи в кратера „Фон Карман“, кръстен на авиоинженера, ментор на Циян. Едно намигване към факта, че грубия американски антикомунизъм помогна за изстрелването на Китай в космоса.
Нюз бг
Последвайте ни и в Телеграм
