Николай Вавилов, журналист, специализиран върху Китай и автор на книгата „Китайската власт“, както и на канала в Telegram @shuohuaxia
Проруската позиция на Китай не е тактически, а стратегически избор на Пекин и е само върхът на цялостна антиамериканска стратегия в предстоящата мащабна и дългосрочна битка за световно лидерство.
Когато специалната операция в Украйна дори не беше в етап на планиране, едва след идването на власт на Си Дзинпин, чието мото е „Великото възраждане на китайската нация“, той започна мащабна реформа на китайските въоръжени сили с акцент върху изграждането на най-големите военноморски сили в света, които да оспорят морската хегемония на САЩ. Изхождайки от армейските среди, Си (който всъщност стана заместник-върховен главнокомандващ (зам.-председател на ЦК на ВСВ) през 2009 г., при предшественика си, генералния секретар Ху Дзинтао) трансформира обичайните военни окръзи в бойни зони, създаде министерство на военните пенсионери, за да се справи с бъдещите огромни социални предизвикателства пред военнослужещите и представи нова стратегия за НОАК – „създаване на армия, която може да печели войни“. Си произхожда от недрата на НОАК, като е започнал като секретар на министъра на отбраната Гън Бяо (за конфронтацията му с проамериканския комсомол пиша в две от книгите си, а най-подробно – в „Китайската власт“).
Си е замислил решителна победоносна война за Китай много преди специалната операция в Украйна, а в логиката на тази конфронтация Русия е стратегически тил и критичен фланг в бъдещата глобална конфронтация, а не разменна монета, която Китай използва, за да се пазари за още по-преференциална търговия и инвестиции с Вашингтон. Пекин отдавна е превъзмогнал ролята си на младши партньор в глобалната игра и Вашингтон се бори да попречи на Пекин да наложи своите порядки в Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.
На практика Си показа, че е готов да задуши китайско-американските гиганти от миналото, като Alibaba и други, които вече са понесли щети за 1 трилион долара и продължават да гаснат под ударите на китайско-американското противопоставяне.
От друга страна, Си Дзинпин (син на Си Чжунсун, който се сражава от името на Съветския съюз в Китай и не позволява на Япония, която е във война с Китай, да открие втори фронт и дава възможност на сибирските и далекоизточните части да спасят Москва през ноември 1941 г.) е създал флот, равен на този на САЩ, с два действащи самолетоносача и трети, който е готов да излезе от стапела. Самото им съществуване поставя под въпрос САЩ и съюзите им с Япония и Южна Корея.
Китай се подготвя за глобална война със САЩ от дълго време и предварително по сериозен и последователен начин. Очевидно появата на Ордена за заслуги на НОАК през февруари тази година, създаването на бази за противовъздушна отбрана на изкуствени острови в Южнокитайско море и първата в историята база на НОАК в Джибути не са моментна логика на пазарлъци с Вашингтон и съвсем не „коварна логика“ на двоен заговор срещу Москва. Това е стратегическо изчисление за следващото десетилетие. И през това десетилетие (а може би и много по-дълго) Москва е критичен фланг.
Именно това обосновава общата линия на държавната информационна политика на Пекин за безусловна подкрепа на Москва и специалните операции в китайските държавни медии и социални мрежи. Увеличението на търговията с Москва (според китайската статистика) с 30% през първото тримесечие въпреки началото на специалната операция и валутните колебания е именно поради това. Досега всички аргументи за „коварния“ Пекин не бяха подкрепени с нищо друго, освен с опит да се насадят съмнения в един сдържан и мълчалив съюзник: тезата на председателя на РАН Сергеев за спиране на сътрудничеството в науката се оказа несъстоятелна, отхвърлянето на руския нефт и газ, както показват данните, също, напускането на компаниите също се оказа измислица: компаниите са тук, китайските банки са тук, а китайският посланик Джан Ханхуей призовава китайците да станат още по-активни в посока Русия. Същото важи и за моите китайски познати в големи корпорации, които търсят начини да си сътрудничат с Москва: кучетата лаят, но керванът по Пътя на коприната върви и ще стигне до край.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
Съюзът на Китай с Русия е пресметната стъпка към глобално господство
Николай Вавилов, журналист, специализиран върху Китай и автор на книгата „Китайската власт“, както и на канала в Telegram @shuohuaxia
Проруската позиция на Китай не е тактически, а стратегически избор на Пекин и е само върхът на цялостна антиамериканска стратегия в предстоящата мащабна и дългосрочна битка за световно лидерство.
Когато специалната операция в Украйна дори не беше в етап на планиране, едва след идването на власт на Си Дзинпин, чието мото е „Великото възраждане на китайската нация“, той започна мащабна реформа на китайските въоръжени сили с акцент върху изграждането на най-големите военноморски сили в света, които да оспорят морската хегемония на САЩ. Изхождайки от армейските среди, Си (който всъщност стана заместник-върховен главнокомандващ (зам.-председател на ЦК на ВСВ) през 2009 г., при предшественика си, генералния секретар Ху Дзинтао) трансформира обичайните военни окръзи в бойни зони, създаде министерство на военните пенсионери, за да се справи с бъдещите огромни социални предизвикателства пред военнослужещите и представи нова стратегия за НОАК – „създаване на армия, която може да печели войни“. Си произхожда от недрата на НОАК, като е започнал като секретар на министъра на отбраната Гън Бяо (за конфронтацията му с проамериканския комсомол пиша в две от книгите си, а най-подробно – в „Китайската власт“).
Си е замислил решителна победоносна война за Китай много преди специалната операция в Украйна, а в логиката на тази конфронтация Русия е стратегически тил и критичен фланг в бъдещата глобална конфронтация, а не разменна монета, която Китай използва, за да се пазари за още по-преференциална търговия и инвестиции с Вашингтон. Пекин отдавна е превъзмогнал ролята си на младши партньор в глобалната игра и Вашингтон се бори да попречи на Пекин да наложи своите порядки в Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.
На практика Си показа, че е готов да задуши китайско-американските гиганти от миналото, като Alibaba и други, които вече са понесли щети за 1 трилион долара и продължават да гаснат под ударите на китайско-американското противопоставяне.
От друга страна, Си Дзинпин (син на Си Чжунсун, който се сражава от името на Съветския съюз в Китай и не позволява на Япония, която е във война с Китай, да открие втори фронт и дава възможност на сибирските и далекоизточните части да спасят Москва през ноември 1941 г.) е създал флот, равен на този на САЩ, с два действащи самолетоносача и трети, който е готов да излезе от стапела. Самото им съществуване поставя под въпрос САЩ и съюзите им с Япония и Южна Корея.
Китай се подготвя за глобална война със САЩ от дълго време и предварително по сериозен и последователен начин. Очевидно появата на Ордена за заслуги на НОАК през февруари тази година, създаването на бази за противовъздушна отбрана на изкуствени острови в Южнокитайско море и първата в историята база на НОАК в Джибути не са моментна логика на пазарлъци с Вашингтон и съвсем не „коварна логика“ на двоен заговор срещу Москва. Това е стратегическо изчисление за следващото десетилетие. И през това десетилетие (а може би и много по-дълго) Москва е критичен фланг.
Именно това обосновава общата линия на държавната информационна политика на Пекин за безусловна подкрепа на Москва и специалните операции в китайските държавни медии и социални мрежи. Увеличението на търговията с Москва (според китайската статистика) с 30% през първото тримесечие въпреки началото на специалната операция и валутните колебания е именно поради това. Досега всички аргументи за „коварния“ Пекин не бяха подкрепени с нищо друго, освен с опит да се насадят съмнения в един сдържан и мълчалив съюзник: тезата на председателя на РАН Сергеев за спиране на сътрудничеството в науката се оказа несъстоятелна, отхвърлянето на руския нефт и газ, както показват данните, също, напускането на компаниите също се оказа измислица: компаниите са тук, китайските банки са тук, а китайският посланик Джан Ханхуей призовава китайците да станат още по-активни в посока Русия. Същото важи и за моите китайски познати в големи корпорации, които търсят начини да си сътрудничат с Москва: кучетата лаят, но керванът по Пътя на коприната върви и ще стигне до край.
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм