Прегледи: 522
Николай Вавилов, журналист, специализиран върху Китай и автор на книгата „Китайската власт“, както и на канала в Telegram @shuohuaxia
Проруската позиция на Китай не е тактически, а стратегически избор на Пекин и е само върхът на цялостна антиамериканска стратегия в предстоящата мащабна и дългосрочна битка за световно лидерство.
Когато специалната операция в Украйна дори не беше в етап на планиране, едва след идването на власт на Си Дзинпин, чието мото е „Великото възраждане на китайската нация“, той започна мащабна реформа на китайските въоръжени сили с акцент върху изграждането на най-големите военноморски сили в света, които да оспорят морската хегемония на САЩ. Изхождайки от армейските среди, Си (който всъщност стана заместник-върховен главнокомандващ (зам.-председател на ЦК на ВСВ) през 2009 г., при предшественика си, генералния секретар Ху Дзинтао) трансформира обичайните военни окръзи в бойни зони, създаде министерство на военните пенсионери, за да се справи с бъдещите огромни социални предизвикателства пред военнослужещите и представи нова стратегия за НОАК – „създаване на армия, която може да печели войни“. Си произхожда от недрата на НОАК, като е започнал като секретар на министъра на отбраната Гън Бяо (за конфронтацията му с проамериканския комсомол пиша в две от книгите си, а най-подробно – в „Китайската власт“).
Си е замислил решителна победоносна война за Китай много преди специалната операция в Украйна, а в логиката на тази конфронтация Русия е стратегически тил и критичен фланг в бъдещата глобална конфронтация, а не разменна монета, която Китай използва, за да се пазари за още по-преференциална търговия и инвестиции с Вашингтон. Пекин отдавна е превъзмогнал ролята си на младши партньор в глобалната игра и Вашингтон се бори да попречи на Пекин да наложи своите порядки в Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.
На практика Си показа, че е готов да задуши китайско-американските гиганти от миналото, като Alibaba и други, които вече са понесли щети за 1 трилион долара и продължават да гаснат под ударите на китайско-американското противопоставяне.
От друга страна, Си Дзинпин (син на Си Чжунсун, който се сражава от името на Съветския съюз в Китай и не позволява на Япония, която е във война с Китай, да открие втори фронт и дава възможност на сибирските и далекоизточните части да спасят Москва през ноември 1941 г.) е създал флот, равен на този на САЩ, с два действащи самолетоносача и трети, който е готов да излезе от стапела. Самото им съществуване поставя под въпрос САЩ и съюзите им с Япония и Южна Корея.
Китай се подготвя за глобална война със САЩ от дълго време и предварително по сериозен и последователен начин. Очевидно появата на Ордена за заслуги на НОАК през февруари тази година, създаването на бази за противовъздушна отбрана на изкуствени острови в Южнокитайско море и първата в историята база на НОАК в Джибути не са моментна логика на пазарлъци с Вашингтон и съвсем не „коварна логика“ на двоен заговор срещу Москва. Това е стратегическо изчисление за следващото десетилетие. И през това десетилетие (а може би и много по-дълго) Москва е критичен фланг.
Именно това обосновава общата линия на държавната информационна политика на Пекин за безусловна подкрепа на Москва и специалните операции в китайските държавни медии и социални мрежи. Увеличението на търговията с Москва (според китайската статистика) с 30% през първото тримесечие въпреки началото на специалната операция и валутните колебания е именно поради това. Досега всички аргументи за „коварния“ Пекин не бяха подкрепени с нищо друго, освен с опит да се насадят съмнения в един сдържан и мълчалив съюзник: тезата на председателя на РАН Сергеев за спиране на сътрудничеството в науката се оказа несъстоятелна, отхвърлянето на руския нефт и газ, както показват данните, също, напускането на компаниите също се оказа измислица: компаниите са тук, китайските банки са тук, а китайският посланик Джан Ханхуей призовава китайците да станат още по-активни в посока Русия. Същото важи и за моите китайски познати в големи корпорации, които търсят начини да си сътрудничат с Москва: кучетата лаят, но керванът по Пътя на коприната върви и ще стигне до край.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Съюзът на Китай с Русия е пресметната стъпка към глобално господство
Николай Вавилов, журналист, специализиран върху Китай и автор на книгата „Китайската власт“, както и на канала в Telegram @shuohuaxia
Проруската позиция на Китай не е тактически, а стратегически избор на Пекин и е само върхът на цялостна антиамериканска стратегия в предстоящата мащабна и дългосрочна битка за световно лидерство.
Когато специалната операция в Украйна дори не беше в етап на планиране, едва след идването на власт на Си Дзинпин, чието мото е „Великото възраждане на китайската нация“, той започна мащабна реформа на китайските въоръжени сили с акцент върху изграждането на най-големите военноморски сили в света, които да оспорят морската хегемония на САЩ. Изхождайки от армейските среди, Си (който всъщност стана заместник-върховен главнокомандващ (зам.-председател на ЦК на ВСВ) през 2009 г., при предшественика си, генералния секретар Ху Дзинтао) трансформира обичайните военни окръзи в бойни зони, създаде министерство на военните пенсионери, за да се справи с бъдещите огромни социални предизвикателства пред военнослужещите и представи нова стратегия за НОАК – „създаване на армия, която може да печели войни“. Си произхожда от недрата на НОАК, като е започнал като секретар на министъра на отбраната Гън Бяо (за конфронтацията му с проамериканския комсомол пиша в две от книгите си, а най-подробно – в „Китайската власт“).
Си е замислил решителна победоносна война за Китай много преди специалната операция в Украйна, а в логиката на тази конфронтация Русия е стратегически тил и критичен фланг в бъдещата глобална конфронтация, а не разменна монета, която Китай използва, за да се пазари за още по-преференциална търговия и инвестиции с Вашингтон. Пекин отдавна е превъзмогнал ролята си на младши партньор в глобалната игра и Вашингтон се бори да попречи на Пекин да наложи своите порядки в Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.
На практика Си показа, че е готов да задуши китайско-американските гиганти от миналото, като Alibaba и други, които вече са понесли щети за 1 трилион долара и продължават да гаснат под ударите на китайско-американското противопоставяне.
От друга страна, Си Дзинпин (син на Си Чжунсун, който се сражава от името на Съветския съюз в Китай и не позволява на Япония, която е във война с Китай, да открие втори фронт и дава възможност на сибирските и далекоизточните части да спасят Москва през ноември 1941 г.) е създал флот, равен на този на САЩ, с два действащи самолетоносача и трети, който е готов да излезе от стапела. Самото им съществуване поставя под въпрос САЩ и съюзите им с Япония и Южна Корея.
Китай се подготвя за глобална война със САЩ от дълго време и предварително по сериозен и последователен начин. Очевидно появата на Ордена за заслуги на НОАК през февруари тази година, създаването на бази за противовъздушна отбрана на изкуствени острови в Южнокитайско море и първата в историята база на НОАК в Джибути не са моментна логика на пазарлъци с Вашингтон и съвсем не „коварна логика“ на двоен заговор срещу Москва. Това е стратегическо изчисление за следващото десетилетие. И през това десетилетие (а може би и много по-дълго) Москва е критичен фланг.
Именно това обосновава общата линия на държавната информационна политика на Пекин за безусловна подкрепа на Москва и специалните операции в китайските държавни медии и социални мрежи. Увеличението на търговията с Москва (според китайската статистика) с 30% през първото тримесечие въпреки началото на специалната операция и валутните колебания е именно поради това. Досега всички аргументи за „коварния“ Пекин не бяха подкрепени с нищо друго, освен с опит да се насадят съмнения в един сдържан и мълчалив съюзник: тезата на председателя на РАН Сергеев за спиране на сътрудничеството в науката се оказа несъстоятелна, отхвърлянето на руския нефт и газ, както показват данните, също, напускането на компаниите също се оказа измислица: компаниите са тук, китайските банки са тук, а китайският посланик Джан Ханхуей призовава китайците да станат още по-активни в посока Русия. Същото важи и за моите китайски познати в големи корпорации, които търсят начини да си сътрудничат с Москва: кучетата лаят, но керванът по Пътя на коприната върви и ще стигне до край.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram