Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е сезиран с две жалби срещу България заради думи на главния прокурор Иван Гешев и на зам.-председателя на парламента и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Жалбите са регистрирани от съда в Страсбург, съобщи Александър Кашъмов, който е адвокат и по двете дела.
Изказването на Гешев, заради което България сега е на съд, е от април 2019 г. По това време той е зам.-главен прокурор и коментира в интервю за БНТ поведението на подсъдим, който се е отказал от показанията си, дадени по време на разследването. „Така правят всички подсъдими, така правят и циганите включително по делата“, казва Гешев. Заради думите му Христо Николов, който е от ромски произход, първо се обръща към Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Пред нея Николов твърди, че с думите си Гешев обобщава, че на всички роми не трябва да се вярва, защото променят показанията си по делата. Пред комисията Гешев настоява, че правото на свободно изразяване на мнение и убеждение е основно човешко право, а думата „циганин“ не е слово на омразата. Казва още, че в интервюто не е генерализирал, пише „Сега“.
През юни 2019 г. КЗД приема, че Гешев не е нарушил закона, а е изразил мнението, че така правят всички подсъдими, дори и ромите. Гешев печели и пред
Административния съд на София област. А през май 2020 г. като последна инстанция Върховният административен съд (ВАС) приема, че няма проблем с казаното от зам.-главния прокурор, който по това време вече е начело на държавното обвинение. ВАС дори обяснява в решението си, че магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановени актове, освен ако не става дума за престъпления. Затова и искане за ангажиране на административно-наказателна отговорност за дискриминация от магистрати е противоконституционно. ВАС не обсъжда как така коментарът на Гешев е направен при или по повод изпълнението на служебните му функции.
В жалбата срещу България се казва, че решението на ВАС оставя без последствия нетолератното поведение на публична личност, заемаща отговорна позиция, и така го легитимира. По този начин се създава враждебна среда към ромския етнос.
Има друга жалба срещу България, базирана на изказването на Валери Симеонов от парламентарната трибуна от декември 2014 г. Тогава той държи дълга реч, в която освен всичко обявява: „Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?“
И този казус първо е отнесен до Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Пред комисията Симеонов твърди, че изказването му е извадено от контекста, че в него няма омраза към целия етнос. Комисията обаче приема жалбата на Асен Асенов за основателна и че „този начин за поднасяне на информацията създава и затвърждава стереотипи, предразсъдъци и враждебна среда“. Административният съд в Бургас приема решението на КЗД за правилно. Върховният административен съд обаче като последна инстанция отменя това решение и оневинява Симеонов. Мотивът на върховните съдии е, че Симеонов не е целял да засегне жалбоподателя Асенов. Върховните съдии смятат, че изказването на народния представител е възприето от КЗД изцяло фрагментарно и без цялостен прочит и дори наричат мотивите на комисията „агресивна морализаторска експресия“.
„Обект на защита не са определен вид мнения – коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество“, пишат върховните съдии.
Този аргумент от решението им е копиран едно към едно и от съдия Йордан Русев от Административния съд в Пловдив, който преди дни обяви, че Симеонов не е дискриминирал никого, като нарече протестиращите майки на деца с увреждания „кресливи жени с уж болни деца“.
Фрог
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
