Европейският съюз каза на шестте страни от Западните Балкани, стремящи се към членство в Общността, че ще трябва да приложат трудни реформи, преди да им бъде позволено да се присъединят към богатата общност, съобщава „Ройтерс“ от София.
Притеснен от нарастващото влияние на Русия и Китай на Балканите, ЕС предприе нова кампания за интеграция, давайки на Сърбия и Черна гора предварителна дата за присъединяване до 2025 г.
Ала много страни членки на ЕС остават предпазливи за допускането на Западните Балкани, след като регионът все още е белязан от войни, водени по етнически признак през 1990-те години, а също така е известен и с ширещото се беззаконие.
Те подчертават, че кандидатите, които също така включват Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина, трябва да подобрят демократичните си устои и да изкоренят рушветчийството и организираната престъпност.
„Всеки осъзнава, че условията трябва да бъдат изпълнени, че качеството е преди скоростта, че стратегията не е покана за пренебрегване на условията“, изтъкна еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан по време на срещата на външните министри на ЕС и Западните Балкани в България, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.
Германия води лагера на скептиците, подчертавайки продължаващите проблеми с корупцията и върховенството на закона в страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., включително България, Румъния, Полша и Унгария.
„Важно е да се продължи напред, но и от двете страни. Трябва да сме отворени и трябва настояваме за много реформи“, подчерта външният министър на Белгия Дидие Рендерс.
Регионалните спорове също възпрепятстват процеса по присъединяване, като Сърбия – и някои страни членки на ЕС – отказват да признаят независимостта на Косово, а Македония все още води спор с южната си съседка Гърция за името си.
Испания, където конфликът между централното правителство в Мадрид и сепаратистите в Каталуния се засили през последните месеци, е сред петте страни членки на ЕС, които не признават Косово.
Македонският външен министър Никола Димитров заяви, че се надява дипломатическите усилия скоро да доведат до компромис за името с Гърция, която блокира опита на Скопие за членство в Общността.
„Правим всичко възможно, за да има политическо решение през юни“, посочи Димитров, надявайки се, че ЕС ще се съгласи да започне преговори за членство със Скопие тогава.
Неговият албански колега заяви, че регионът се нуждае от пари за развитие от ЕС, а не само съвети за укрепване на демокрацията.
„Върховенството на закона е на първо място, но няма правова държава без икономическо развитие„, натърти първият дипломат на Албания.
news.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
