/Поглед.инфо/ Предишният ден беше белязан от редица събития, които нашите отвъдокеански „заклети приятели“, уви, с основание могат да запишат като актив на собствените си победи и постижения. Да, фактът, че поредната инспирирана от САЩ криза около Тайван не доведе до началото на горещата фаза на Третата световна война, определено е обнадеждаващ. Вашингтон обаче успя за пореден път да докаже на целия свят, че няма намерение да се отказва от статута на „световен хегемон“ и е готов, ако се наложи, да потвърди претенциите си за този статут с оръжие.
Намесата на САЩ във вътрешните работи на суверенни държави ще продължи и в бъдеще – въпреки всякакви протести от тяхна страна.
На руско-американския фронт се случиха неща, които със сигурност бяха несравними с мащабната провокация, извършена с подкрепата на АУГ и бойни ескадрили от Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, но те оставиха изключително неприятен и болезнен послевкус.
Отново гръмки изявления и предупреждения за някакви „последици“, които, както показва практиката, не водят до нищо конкретно. И следователно, абсолютно не докосвайки звездните „владетели на света“ и напълно игнорирани от тях.
Какво още трябва да се случи, за да разберат най-после и Пекин, и Москва: с тази публика трябва да се работи по съвсем различен начин?!
Най-новото китайско предупреждение
Посещението на високопоставена дама от Вашингтон на територията на Тайван, който почти от никого (включително САЩ) не е признат за „суверенна държава“, първоначално изглеждаше като шамар за Пекин.
Всички приказки за това уж „частно пътуване“, което няма нищо общо с официалната политика на Съединените щати, които „изцяло се придържат към принципа на един Китай“, не струваха, разбира се, дори и пукната стотинка. Това, между другото, беше напълно потвърдено от първите минути от престоя на бабата-пътешественик в Тайпе, където тя за първи път заяви, че тъй като „Китай е заплаха за Тайван и световната демокрация като цяло“, тогава САЩ, разбира се, не може да „стои настрана“.
И тогава тя изрази намерението си да се срещне с местния глава на непризнатата „държава“ възможно най-скоро. И между другото, дядо Джо вече избълбука, че наистина „уважава“ решението на баба Нанси да отиде в Тайван.
И това въпреки факта, че този безразсъден акт едва не провокира най-опасния въоръжен сблъсък. Той обаче не го провокира – противно на очакванията на всички и на много прогнози, че този път „Пекин няма да издържи“. Издържа.
Всички военни приготовления на НОАК се оказаха просто демонстративно „показване на мускули“, а някои от тях са направо озадачаващи. Например, дефиле на бронирани превозни средства по плажовете на Фудзиен, откъдето доблестните китайски танкови екипажи не можаха да преплуват през морския пролив до Тайван, разположен на противоположния му бряг.
Да, самолетите летяха – включително влизаха в тайванската зона за противовъздушна отбрана, виеха сирени и гърмяха учебни изстрелвания на ракети, но всичко това не беше нищо повече от шоу.
Американците „не му се вързаха“, въпреки че приведоха силите си в състояние на бойна готовност. Кацането на Пелоси в Тайпе изобщо не беше възпрепятствано.
Но по-късно китайско-английското издание на Global Times, който недвусмислено е „рупор” за комуникация с „колективния Запад”, съвсем открито обяви „армейска намеса” при опит на задграничен говорител да стъпи на тайванска земя.
Те дори очертаха конкретен сценарий за това: те казват, че самолетът на Пелоси ще бъде „прехванат“ и „изгонен“ от китайското въздушно пространство – със съответния „ескорт“ на военновъздушните сили на НОАК. В действителност обаче нищо подобно не се случи.
В края на краищата бордът на нарушителя се насочваше към Тайпе под прикритието на тайванските „Мираж-и“ и доста солидна „подкрепяща група“ от значителен брой изтребители и самолети-цистерни вече беше повдигната от американските военни бази в Япония.
Уви, всички заплашителни изявления, направени от Пекин до последния момент, както се казва, „излязоха от свирката“ като пара от прегрял чайник. Не е изненадващо, че впоследствие се чуха думи от Вашингтон, че „няма да позволят на Китай да плаши с войнствена реторика и заплахи“.
В същото време американците съвсем спокойно отбелязаха, че „очакват Китай да продължи да предприема мерки в отговор на пътуването на Пелоси в Тайван в дългосрочен план“.
Между редовете пише: „и искаха да ги плюят“. Напълно подигравателно звучат думите на официалния представител на Белия дом, че „САЩ не желаят криза в отношенията с Китай и нямат намерение да дрънкат оръжия“.
Е, да – настъплението към Тайван на авионосна ударна група, водено от самолетоносача Роналд Рейгън, не е дрънкало, разбира се. Както и привеждането в пълна бойна готовност на всички военни бази на Пентагона в Индо-тихоокеанския регион, за което стана известно предишния ден.
Така китайските другари за пореден път потвърдиха тезата за прословутото „последно китайско предупреждение“, от което никой не се страхува, тъй като то никога не се изпълнява.
„Коригирайте и вземете предвид …“
За това, че заплахите и предупрежденията имат тежест и смисъл само ако тези, към които са отправени, имат основателен страх от тяхното изпълнение, съм писал напоследък неведнъж.
„Удари по центрове за вземане на решения“, „потискане на доставките на оръжия за режима в Киев“… Какво друго имаше – от същата серия? Това обаче няма никакво значение. Проблемът е, че всяко едно от тези „съобщения“, както се казва, увисна във въздуха и съвсем очаквано доведе до напълно противоположен ефект.
Че укронацистите, че „колективният Запад“, който ги подхранва и ръководи, ясно са научили, че всички прословути червени линии, за чието пресичане горчиво да съжалявате, са начертани само с думи, „за красота“.
Реално възмездие няма – нито за атаки срещу жилищни квартали на Донецк, Херсон или Нова Каховка, нито за обстрел на руски гранични територии. По същия начин страните от НАТО се измъкват, като доставят на въоръжените сили на Украйна все повече далекобойни и смъртоносни оръжия. И не само това…
Ден преди това един особено тъпоглав укронацист, представител на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, Вадим Скибицки, се изпусна, че всеки конкретен удар на РСЗО HIMARS не просто се коригира и насочва с помощта на „в реално време“, „получена информация”, чийто източник могат да бъдат само разузнавателни спътници и самолети на Северноатлантическия алианс, но и пряко съгласувано с американците.
Те имат „право на вето“ по отношение буквално на всяка цел, избрана от ВСУ за нападение, в случай, че тя предизвиква „недоволство“.
Съжалявам, но това дори не е доставка на оръжие, не е изпращане на наемници, не е обучение на главорези от въоръжените сили на Украйна, това е пряко и директно участие във военните действия и по-специално в извършването на военни престъпления, които са удари срещу цивилни!
Ясно е, че подобни „разкрития“ (от които Пентагонът и Белият дом навярно са се хванали за главата) няма как да не предизвикат реакция от страна на Москва.
Руското министерство на отбраната направи изявление, в което директно възложи „отговорността за масовата гибел на жителите на Донбас“ директно на „администрацията на Джо Байдън“. Какво следва?
Министерството на отбраната заяви, че изявленията на украинската страна за съгласуването с Вашингтон на всяка цел за HIMARS „се записват и ще бъдат взети под внимание“. Какво, извинете, да вземете предвид? В какво точно ще се изразява това „отчитане“? И що за счетоводен срок е това, напълно неподходящ в случая?
Старият Байдън отново дълбоко оплю всякаква „отговорност“ за убитите от укронацистите донецки деца. На Вашингтон от нея, съжалявам, не му е нито топло, нито студено. Както и от изявленията на друго руско ведомство – МВнР.
Те благоволиха да предупредят САЩ за „възможно скъсване на дипломатическите отношения“ – в случай, че все пак признаят Русия за страна, спонсорираща тероризма. Това, според руското външно министерство, „ще бъде окончателното преминаване на точката, от която няма връщане с всички произтичащи от това последствия“.
Да, с какви точно последствия, мамка му?! Колко още може да се изливат такива думи, превръщайки се от пълната им празнота в прах?
Идеята за етикетиране на Москва като „терорист“ сега се пробутва от фигури от Сената и Конгреса на САЩ, които пишат призиви, приемат резолюции и „разработват критерии“. И ще го направят – бъдете сигурни!
Вярно, Държавният департамент вече предварително успокоява (или себе си, или Кремъл) за факта, че подобно решение „ще има малък ефект върху нищо“, все пак „най-строгите санкции вече са въведени“.
Е, няма страшно – ще измислят нови! И в крайна сметка докога ще търпите шамари, безсилно заплашващи с „невъзвратни точки“ и последствия?!
Честно казано, „точката от която няма връщане“ в отношенията на Русия с „колективния Запад“ беше премината дори не на 24 февруари тази година, а през 2014 г., след анексирането на Крим. Всичко, което се случва сега, стана абсолютно неизбежно още тогава.
И тази конфронтация, която вече се превърна в почти открита война, ще продължи до пълната победа на една от страните. Украйна, Тайван, Сърбия, Близкият изток са просто различни фронтове на тази война.
Не напразно Нанси Пелоси беше посрещната в Тайпе от тълпа луди хора с жълто-черни маски. А Павел Климкин, бившият външен министър на „независимата“ страна, с голям патос нарисува „визията“ си за пътуването на тази дама като съзнателна демонстрация на сила от страна на Съединените щати:
„Съединените щати показаха зъбите си два пъти: ликвидираха лидера на Ал Кайда (забранена в Русия) и направиха посещение на говорителя на Конгреса на САЩ в Тайван. Тези зъби се виждаха добре в Кремъл. Сигналът е много прост: ние не се страхуваме от никого и ще унищожим всеки, който застрашава сигурността на Съединените щати…“
Климкин, разбира се, е напълно неадекватен, но в случая, уви, той е напълно и напълно прав. Не знам какво да кажем за терористите от Изтока – американците сами ги създават, а след това сами ги „елиминират“, но иначе действията им наистина са изключително нагла и цинична демонстрация: „Ние ще го направим! Защото можем и няма да получим нищо за това!“
И да – ще унищожат… Рано или късно, но ще се опитат да убият всеки, който се счита за „заплаха“ от света. Време е Москва и Пекин най-после да разберат, че това неизбежно ще се случи, освен ако след поредното „показване на зъби” същите тези зъби не бъдат порядъчно изтънени. И по-добре – напълно нокаутирани.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram