„Първо трябва да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се присъедини към Европейския съюз? Не мисля така. Украйна е връзката между Запада и Изтока. И тя трябва да остане такава. В момента се дават фалшиви обещания, които няма да бъдат спазени. Като онези, които бяха давани на Турция десетилетия наред. Не само защото Украйна не е готова и не отговаря на поставените критерии за членство. Но защото тя трябва да остане неутрална страна. Не виждам с какво би бил обиден този неутралитет. Той може да бъде гарантиран и с международно споразумение, предвиждащо изключително силни гаранции за сигурност, за да бъде защитена от всеки риск от нова агресия“, казва бившият френски президент Никола Саркози в интервю за „Фигаро“, дадено по повод излизането на продължението на политическите му мемоари (2008-2012).
– Избрахте да озаглавите книгата си «Le Temps des combats» (Времето на битките). Не може ли това заглавие да се постави и на целия ви политически живот?
– Това наистина са две важни думи. Първо, времето. Всеки го изживява различно. Винаги съм мислел, че всяка отминаваща секунда е резултат от битка и че щастието, ако се появи, не е в избегнатото изпитание, а в преодоляното изпитание, в очакване на следващото! Всичко, което сте си мислели или сте искали да направите и не сте направили, не съществува. Това е моята философия и знам, че тя невинаги е била философия на предшествениците ми, както и на наследниците ми. Франсоа Митеран се смяташе за господар на времето. Еманюел Макрон днес се мисли за такъв. Жак Ширак го понасяше и всъщност смяташе, че действието е било напразно. Това не е моето мнение. Времето не ни принадлежи. Животът е кратък, а мандатът на един президент още по-малко. Не обичам отлагането за следващия ден и често си представям, че съм в неотложна ситуация. Винаги се страхувам, че няма да мога да осъществя всичко, което трябва да направя. Това даваше импулс на целия ми петгодишен мандат от първата до последната минута.
– Някои от вашите битки ни доближават до непосредствената история. През 2008 г. частично успяхте да вразумите Владимир Путин. Днес той вече никого не иска да чуе…
– Неуспехът идва отдалеч. Той е вековен. И тук искам да отдам почит на Елен Карер д’Анкос, която, за съжаление, ни напусна. Тя беше велик предавател на руската история в продължение на четиридесет години. Но аз се връщам към въпроса ви. Руснаците са славяни. Те са различни от нас. Дискусията винаги е трудна и е пораждала много недоразумения в общата ни история. Въпреки това ние имаме нужда от тях и те имат нужда от нас. Имах големи разногласия с Владимир Путин. Поех отговорността си през 2008 г., когато бях председател на Съвета на държавните и правителствени лидери от Европейския съюз. Убедих го да изтегли танковете си, които бяха на 25 км от Тбилиси. Той беше започнал да нахлува в Грузия. Но в същото време с Ангела Меркел му показахме, че сме наясно с червените му линии. Затова отказахме присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО и то въпреки силния американски натиск. Не искахме да оставим Путин да изпадне в антизападна параноя, която отдавна е изкушението на руските лидери. Комплексът за обграждане на Кремъл е стара история. Путин сгреши. Това, което направи, е сериозно и води до провал. Но казвайки това, трябва да продължим напред и да намерим изход. Русия е съсед на Европа и ще остане такъв.
– Президентът Макрон се опита в началото и беше воден за носа…
– Интуицията на президента Макрон беше правилна. Уви, той не стигна докрай, по специално заради натиска на източноевропейските страни. Казват ми, че Владимир Путин вече не е този, когото познавах. Не съм убеден в това. Имах десетки разговори с него. Той не е ирационален. Така че трябва да поемем риска да излезем от тази задънена улица, тъй като по този въпрос европейските интереси не съвпадат с американските. Не можем да се придържаме към странната идея “да водим война, без да воюваме”. Ще бъдем принудени да изясним нашата стратегия, особено ако тази война продължи. Дипломацията, дискусията, общуването си остават единствените средства за намиране на приемливо решение. Без компромис нищо няма да бъде възможно и рискуваме всеки момент нещата да дегенерират. Този барутен погреб може да има страшни последствия.
– Съюзниците твърдят, че ще подкрепят Украйна “докрай”. Прави ли са?
– Думите са силни и категорични. Но какво означава “докрай”? За връщане на Донбас ли става дума? За превземане на Крим? Или да стигнат чак до Москва? Анексирането на Крим през 2014 г. беше явно нарушение на международното право. Но по отношение на тази територия, която да 1954 г. е била руска и където мнозинството от населението винаги се е чувствало руско, мисля, че всяко връщане назад е илюзорно; въпреки че смятам, че ще бъде необходим безспорен референдум, т.е. организиран под стриктния контрол на международната общност, за да се потвърди сегашното състояние на нещата.
А за останалото? Тоест за спорните територии в източната и южната част на Украйна? Всичко ще зависи от развитието на ситуацията на място. Украинците, и това е съвсем нормално, ще се стремят да си върнат това, което им е било несправедливо отнето. Но ако не успеят напълно, тогава изборът ще бъде между замразен конфликт – за който знаем, че утре неминуемо ще доведе до нов горещ конфликт – или изход отгоре чрез прибягване отново до референдуми, стриктно организирани, наблюдавани от международната общност, за да се решат тези териториални въпроси по окончателен и прозрачен начин.
– Казвате – и сте единственият, който си позволява тази дума, която кара Володимир Зеленски да подскача – че Украйна не трябва да влиза нито в Европейския съюз, нито в НАТО, че трябва “да остане неутрална”. Но нима Путин не прави всичко, за да тласне Украйна в обятията на Европа?
– Първо трябва да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се присъедини към Европейския съюз? Не мисля така. Украйна е връзката между Запада и Изтока. И тя трябва да остане такава. В момента се дават фалшиви обещания, които няма да бъдат спазени. Като онези, които бяха давани на Турция десетилетия наред. Не само защото Украйна не е готова и не отговаря на поставените критерии за членство. Но защото тя трябва да остане неутрална страна. Не виждам с какво би бил обиден този неутралитет. Той може да бъде гарантиран и с международно споразумение, предвиждащо изключително силни гаранции за сигурност, за да бъде защитена от всеки риск от нова агресия.
– Той шокира онези в Европа, който смятат, че Украйна е европейска и плаща силна цена за това…
– Мога да ги разбера, но трябва да бъдем последователни и преди всичко реалисти. Украйна има призвание да бъде мост между Европа и Русия. Да се иска от Украйна да избира между тях ми се струва в противоречие с историята и географията на този толкова сложен регион. И би било наивно да вярваме, че падането на Владимир Путин нещо ще промени.
Автори: Шарл Жайгю и Гийом Рокет, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
