Постепенно честването на Св. Валентин създавало свои традиции в различните държави. В Западна Европа денят на Свети Валентин се отбелязва масово от ХIII век, в САЩ – от 1777 г., у нас – след 1990 г.
САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили Св. Валентин за национален празник.
Придворният летописец на английския двор Самюел Пепис в края на 17 век е записал, че влюбените могат да си разменят подаръци – ръкавици, пръстени и бонбони.
Англичаните си изпращат любовни послания, но не само на приятели и познати, но и на своите домашни животни – кучета или коне. Неомъжените девойки хвърлят в реките или езерата сгънати хартийки с написани върху тях мъжки имена. Първото изплувало листче подсказва името на бъдещия жених.
На този ден във Великобритания повечето вестници и списания публикуват различни песни, стихове и сонети за празника.
В Уелс правят „дървени любовни лъжици“, които се раздават като подаръци на 14-ти февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: „Отключи сърцето си за мен“.
В Шотландия правят фестивал по случай Св. Валентин. Младите самотни хора пишат имената си на лист и след това се тегли жребий, който съчетава самотните мъже и жени в двойки. Много млади двойки станали семейства именно заради този празничен ден. Фестивалът продължава с бурни танци и с размяна на подаръци.
Италианците отбелязват празника, подарявайки на любимото момиче подаръци, преди всичко нещо сладко. Затова и наричат деня „сладък“. Там навремето се празнувал Пролетен фестивал, провеждан на открито предимно от младежи. На фестивала свирела музика, пеели се песни и се четели стихове.
В Торино все още има обичай годежите да се провеждат именно на тази дата.
В Япония започнали да празнуват празника на свети Валентин през 30-те години. Главно действащо лице тогава станала една голяма фирма за производство на шоколад. И досега шоколадът си остава най-разпространеният подарък в този ден. На този ден в Япония се провежда и едно масово мероприятие: „най-високо изречено любовно признание“. Денят е наречен Бял Ден и си е чисто японско изобретение.
Мъжете получават в този ден дори повече подаръци от жените. Това са обикновено мъжки аксесоари – самобръсначка, лосиони, портфейл.
И тъй като жените подаряват повече подаръци, на 14 март мъжете връщат жеста на жените.
В САЩ празникът на влюбените бил пренесен в началото на XVII век от европейците, заселили се там. В началото американците започнали да изпращат на своите годеници марципан, който тогава струвал доста скъпо.
По-късно започнали да правят карамелени бонбони, върху които вдълбавали подходящи думи. Бонбоните били в червено и бяло, символизиращи страстта и чистотата на любовта. През 50-те години започнали да опаковат бонбоните в картонени кутии с формата на сърце, които имали голям успех.
Французите на този ден подаряват скъпоценности. И именно галантните французи първи са въвели стиховете с любовни послания cartes d’amities, така наречените „валентинки“. Освен това те имат цяла церемония за незадомените, които трябва да се нарисуват (или снимат) и да окачат снимката си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце.
Поляците посещават Познанската митрополия, където според поверието са мощите на свети Валентин, а над централния престол е неговата чудотворна икона. Те вярват, че една икона на Св. Валентин помага за решаването на любовните им проблеми.
Германците упорито смятат св. Валентин за покровител на психичноболните и на този ден украсяват с червени панделки психиатричните болници, а в параклисите провеждат специално богослужение. Германците, въпреки че са по-непретенциозни към този празник, така или иначе си раздават „валентинки“ и подаръци по всяко време на годината. За тях е достатъчно просто да се почувстват влюбени. И все пак те си подаряват „сърцати” сувенири.
В Дания хората си изпращат изсушени бели цветя, а мъжете изпращат „валентинки“ без подписи, така че момичетата трябва да се досещат кой им ги праща. Там си разменят и т.нар. „невидими“ картички – чиито надписи се появяват само когато се доближат до топлина.
В Австрия пък на св. Валентин момчетата трябвало да представят момичето, което харесват на близките си… използвайки само букет цветя. Цветята и структурата на букета трябвало да изразяват външните качества и характера на момичето.
В Испания всички съпрузи трябва да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.
В Австралия по време на златната треска съществувал следният обичай – ако някой открие злато в деня на Св. Валентин, трябвало да плати „валентинките“ на всички ергени в мината. Разбира се, след като не плащали те, ергените си поръчвали невероятни картички – от коприна, сатен, със скъпи аромати, златни букви и какво ли още не.
Единствената страна в света, където този празник е официално забранен, е Саудитска Арабия. В цялата страна е забранено на магазините да продават мечета, „валентинки“, и всякаква символика, свързана с този празник, а на цветарските магазини е забранено в този ден да не се предлагат червени рози. Неспазването на тези наредби се наказва с глоби.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
