Тунис е изправен пред най-тежката криза за демокрацията си за последното десетилетие. В понеделник президентът Каис Сайед отстрани правителството и замрази дейността на парламента. Опонентите му определят действието като преврат, който трябва да бъде посрещнат с противопоставяне на улицата, предава „Ройтерс“.
Късно в неделя Сайед направи изявление от двореца си в Картаген, в което се позова на конституционните си правомощия да отстрани министър-председателя Хишем Мешиши. Парламентът спира работа за 30 дни. Сайед заяви, че ще управлява заедно с нов премиер. А също – че целта е завръщането на социалния мир в Тунис и възстановяването на държавата.
Президентът на Тунис Каис Сайед обявява свалянето на министър-председателя и замразяването на работата на парламента от двореца си в Картаген на 25 юли 2021 г. вечерта в присъствието на военни лидери. Снимка: Президентство на Тунис/Getty Images
„Конституцията не ми позволява да разпусна парламента, но позволява дейността му да бъде суспендирана“, заяви президентът. Той цитира чл. 80 от Конституцията на президентската република, който позволява подобно действие при „неизбежна опасност“, разяснява БНР.
Ходът идва след еднодневни протести на хиляди тунизийци в различни градове на страната срещу правителството и най-голямата парламентарна партия – „Движение „Възраждане“ (ан-Нахда). Президентът се присъедини към протестиращите в едноименната столица.
Недоволството възникна след повишаване броя на заболелите от COVID-19 и свързаните с пандемията смъртни случаи. В 12-милионната страна са починали над 18 хил. души. То ескалира и в резултат на нарастващия гняв срещу хроничните проблеми в политическото управление и икономическите трудности.
Ситуацията е най-голямото предизвикателство пред страната от революцията през 2011 г. Въстанието – започнало в края на 2010 г. и продължило през 2011-а – е известно още и като Жасминовата революция. То избухва след самозапалването на търговеца Мохамед Буазизи. 26-годишният Мохамед продавал незаконно плодове и зеленчуци, защото не можел да си намери работа. Залива се с бензин и се запалва, когато полицията конфискува продукцията. След смъртта му социалното недоволство обхваща целия Тунис. Първоначалните искания са социални: спиране на полицейското насилие, намаляване на безработицата сред младите, намаляване на цените на хранителните продукти, увеличаване на минималната заплата, борба с корупцията, подобряване условията на живот. След това те прерастват в политически: премахване на автократичния режим на президента, демокрация, свобода на словото. Бунтът взема над 220 жертви, ранените са 94. Той е смятан за единственият успешен в рамките на т. нар. „Арабска пролет“. В резултат от Жасминовата революция президента Зил ал Абидин бен Али пада от властта, която упражнява 23 години. Той напуска Тунис на 14 януари 2011 г. Сформирано е временно правителство до новите избори.
Предизвикателствата пред Тунис далеч не са преодолени. Председателят на тунизийския парламент обвини президента в преврат срещу революцията и конституцията.
Часове след изявлението на президента Сайед огромно множество се събра в негова подкрепа в столицата и други градове. Хората се радваха и танцуваха, докато военни блокираха парламента и държавната телевизия, предава „Ройтерс“. Президентът се присъедини към поддръжниците си.
Армията не позволи на председателя на парламента Рашид Гануши да влезе в сградата. Той пристигна рано сутринта в понеделник с намерението да свика заседание въпреки решението на президента. 80-годишният Гануши е и председател на управляващата „Ан-Нахда“.
Още две партии – секуларистката „Калб Тунис“ („Сърцето на Тунис“) и салафитската „Ал Карама“ (Коалицията на достойнството) – повториха обвиненията в извършването на преврат от президента.
„Против съм съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един човек“, каза той пред парламентарната сграда. По-рано той призова тунизийците да излязат на улиците, както са направили през 2011 г., за да се противопоставят. Десетки привърженици на „Ан-Нахда“ се събраха край парламента. Поддръжници на президента също дойдоха. Двете групи си разменяха обиди, докато полицията успяваше да ги държи разделени.
Междувременно протестиращи нападнаха офиси на „Ан-Нахда“, изпотрошиха компютри, подпалиха офис в югозападния град Тозеур.
Сайед – който дойде на власт през 2019 г. с обещания за борба с корупцията и некомпетентния политически елит – отхвърля обвиненията да е извършил преврат. Позовава се на Конституцията и обяснява, че действията му са отговор на политическата и икономическата парализа на страната от години насам.
Източник: Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм
