Пепе Ескобар: Неоконите искат война с Китай

Автор: Пепе Ескобар, sputnikglobe.com

Това беше епохална снимка: видимо благоразположеният президент Си Дзинпин приема в Пекин столетния „стар приятел на Китай“ Хенри Кисинджър.

Отразявайки прецизното внимание на Китай към протокола, те се срещнаха във Вила 5 на резиденция Диаоютай – мястото, на което Кисинджър за първи път се среща лично с Джоу Енлай през 1971 г., подготвяйки визитата на Никсън през 1972 г. в Китай. Сагата „Господин Кисинджър отива в Пекин“ беше „неофициален“, индивидуален опит за поправяне на все по-напрегнатите китайско-американски отношения. Той не представляваше сегашната американска администрация.

Geopolitics Live:

„Съединените щати могат да изпаднат в изолация, ако се фокусират единствено върху американския интерес, казва Кисинджър.

„В този период дебатът премина в крайност, в която съществува екстремната теория за Америка на първо място, и която се прилага от двете страни, но по такъв начин, че се фокусира твърде много върху американските интереси, а не върху глобалните интереси“, каза бившият държавен секретар и изтъкната геополитическа фигура Хенри Кисинджър в ексклузивно интервю за Блумбърг.

Засягайки напрежението между САЩ и Китай относно Тайван, Кисинджър предупреди, че е възможен военен конфликт, предвид сегашната посока на двустранните отношения.

Той добави, че сега зависи и от двете страни да се отдръпнат от „ръба на пропастта“.

Ето го и проблемът. Всеки, който се занимава с геополитика, е запознат с легендарната формулировка на Кисинджър: Да бъдеш враг на Съединените щати е опасно, да бъдеш приятел на Съединенита щати е фатално. Историята изобилства с примери, от Япония и Южна Корея, до Германия, Франция и Украйна. Както малцина китайски изследователи твърдят в лични разговори, ако се вярва на разума и ако „се уважава мъдростта на този 100-годишен дипломат“, Си и Политбюро трябва да поддържат отношенията Китай-САЩ точно такива, каквито са: „ледени“.

Все пак, разсъждават те, да си враг на САЩ е опасно, но суверенна цивилизационна държава като Китай може да се оправи с това. Затова Пекин трябва да запази „почетния и по-малко опасен статут“ на американски враг.

Светът през погледа на Вашингтон

Това, което се случва в действителност в задните помещения на сегашната американска администрация, не беше отразено от показната мирна инициатива на Кисинджър, но беше от крайно войнствения Едуард Лютвак. Лютвак, 80-годишен, може и да не е толкова видимо влиятелен като Кисинджър, но той съветва Пентагона във всички отношения от повече от 50 години, в качеството си на задкулисен стратег. Неговата книга за стратегията на Византийската империя, например, която се основава на най-добрите италиански и британски източници, е класика.

Лютвак, майстор на измамата, разкрива скъпоценни моменти, за да контекстуализира настоящите стъпки на Вашингтон. Като за начало – твърдението му, че САЩ, в лицето на отбор Байдън, изгарят от нетърпение да сключат сделка с Русия. Ето защо директорът на ЦРУ Улиям Бърнс, всъщност способен дипломат, се обади на своя колега Сергей Наришкин, който ръководи руското външно разузнаване, за да оправи нещата, „защото имате да се тревожите за нещо друго, което е по-неограничено“. Това, което е „неограничено“, изобразено от Лютвак с шпенглеровски размах, е стремежът на Си Дзинпин да се „подготви за война“. А ако има война, Китай „разбира се“ ще загуби, твърди Лютвак. Това съвпада с върховната заблуда на неоконските психопати с маниери на щраус, обитаващи вътрешната зона на властта.

https://googleads.g.doubleclick.net/pagead/ads?client=ca-pub-3861755417615066&output=html&h=280&adk=3016845359&adf=4115460353&pi=t.aa~a.1381849204~i.27~rp.4&w=730&fwrn=4&fwrnh=100&lmt=1690458683&num_ads=1&rafmt=1&armr=3&sem=mc&pwprc=5285309198&ad_type=text_image&format=730×280&url=https%3A%2F%2Fglasove.com%2Fna-fokus%2Fpepe-eskobar-neokonite-iskat-voyna-s-kitay&fwr=0&pra=3&rh=183&rw=730&rpe=1&resp_fmts=3&wgl=1&fa=27&uach=WyJXaW5kb3dzIiwiMTAuMC4wIiwieDg2IiwiIiwiMTE0LjAuNTczNS4yNDgiLFtdLDAsbnVsbCwiNjQiLFtbIk5vdC5BL0JyYW5kIiwiOC4wLjAuMCJdLFsiQ2hyb21pdW0iLCIxMTQuMC41NzM1LjI0OCJdLFsiR29vZ2xlIENocm9tZSIsIjExNC4wLjU3MzUuMjQ4Il1dLDBd&dt=1690458683832&bpp=2&bdt=1351&idt=2&shv=r20230725&mjsv=m202307240101&ptt=9&saldr=aa&abxe=1&cookie=ID%3De3d689c30ce97ff9-2250e38e49dd006a%3AT%3D1678454834%3ART%3D1690458660%3AS%3DALNI_MbYrQtoBmcY5EiZZO2DXENJ1C_gEA&gpic=UID%3D00000bc35e27d080%3AT%3D1678454834%3ART%3D1690458660%3AS%3DALNI_MbMI3oJKViMoL5-NATst_g1x3Zu8w&prev_fmts=0x0%2C300x600%2C300x250%2C730x280&nras=3&correlator=6438787794097&frm=20&pv=1&ga_vid=1210563574.1678454836&ga_sid=1690458683&ga_hid=1502634165&ga_fc=1&u_tz=180&u_his=3&u_h=900&u_w=1440&u_ah=860&u_aw=1440&u_cd=24&u_sd=1&dmc=4&adx=182&ady=2447&biw=1423&bih=732&scr_x=0&scr_y=0&eid=44759842%2C44759876%2C44759927%2C31076341%2C31076425%2C44788442&oid=2&psts=ABnkTfC6Yq2VWRF0kpEM2dWcx9CzA8vI339u0kOB5hDRM3CZLXOxOA9tZdvTDenk7BgPaCU8aKOjYYgv7KjECbRmJ7kR%2CABnkTfBLJkNZoXgYo25FpILKlps6V_pTGUwIxsR3IOUVQBsExSNEv7w-e7jou9GylEVX4nCwnA6BYirsVLxjX6IYRdLxzw&pvsid=3202997244623253&tmod=1017821666&uas=0&nvt=1&ref=https%3A%2F%2Fglasove.com%2F&fc=1408&brdim=0%2C0%2C0%2C0%2C1440%2C0%2C1440%2C860%2C1440%2C732&vis=1&rsz=%7C%7Cs%7C&abl=NS&fu=128&bc=31&ifi=8&uci=a!8&btvi=3&fsb=1&xpc=uZ7e4NOF1H&p=https%3A//glasove.com&dtd=22

Изглежда Лютвак не разбира стремежът на Китай за продоволствена самодостатъчност – той го квалифицира като заплаха. Същото важи и по отношение на Си, който използва „много опасна“ концепция – „подмладяването на китайския народ“, което Лютвак нарича „истории в стил Мусолини“. „Трябва да има война, за да се подмлади Китай“.

Концепцията за „подмладяване“, което всъщност по-добре се превежда като „възраждане“, има отглас в китайските кръгове поне от времето на отхвърлянето на династия Кинг през 1911 година. Тя не е изкована от Си. Както посочват китайските анализатори, ако видим американски войски да пристигат в Тайван като „съветници“, ние може би също бихме започнали приготовления за битка.

Но Лютвак има мисия: „Това не е Америка, Европа, Украйна, Русия. Тук става дума за „единствения диктатор“. Няма Китай, има единствено Си Дзинпин“, настоява той. И Лютвак потвърждава, че представителят на ЕС Жозеп „Градина срещу Джунгла“ Борел и господарката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напълно подкрепят неговото виждане. Лютвак само с няколко думи всъщност издава цялата игра: „Руската федерация, в това състояние, не е достатъчно силна, за да удържи Китай в степента, в която ние бихме искали.“ Поради това и този завой на дружината на Байдън за „замразяване“ на конфликта в Донбас и смяна на темата. В крайна сметка, „ако това [Китай] е заплахата, ние не искаме Русия да се разпадне“, разсъждава Лютвак.

Толкова за кисинджъровата „дипломация“.

Да обявим „морална победа“ и да бягаме

По отношение на Русия конфронтацията Кисинджър срещу Лютвак разкрива съдбоносни пукнатини, тъй като Империята е изправена пред екзистенциален конфликт, какъвто не е имало в близкото минало. Постепенният, огромен обратен завой вече се случва – или поне подобие на обратен завой. Американските официални медии ще бъдат изцяло зад този завой. А наивните маси ще последват. Лютвак вече разгласява най-дълбоките планове: истинската война е срещу Китай и Китай „ще загуби“.

Поне някои не-неоконсервативни играчи около дружината на Байдън – като Бърнс – изглежда са разбрали огромната стратегическа грешка на Империята да се ангажира публично с Вечна война, хибридна и друга, срещу Русия от името на Киев. Това би онзачавало, по принцип, че Вашингтон не може просто да си тръгне, както направи във Виетнам и Афганистан. Но хегемоните се радват на привилегията да си тръгват – все пак те упражняват суверенност, а не техните васали. Европейските васали ще бъдат оставени да гният. Представете си как балтийските чихуахуа обявяват война на Русия-Китай самостоятелно.

Потвърдената от Лютвак пътна отбивка предполага Вашингтон да обяви някаква „морална победа“ в Украйна – която и без това вече е контролирана от Black Rock – и след това да насочат оръжията срещу Китай.

Дори и това обаче няма да бъде толкова лесен ход, защото Китай и разширяващата се БРИКС+ вече атакуват Империята в основите ѝ: доларовата хегемония. Без нея Съединените щати ще трябва сами да финансират войната срещу Китай. Китайските изследователи, неофициално, упражнявайки хилядолетните си аналитични умения, забелязват, че това може да бъде и последната грешка, която Империята ще направи в своята кратка история. Както обобщи един от тях, „Империята е изпаднала в екзистенциална война и, следователно, в последната война на империята. Когато краят дойде, империята ще излъже, както обикновено, и ще обяви победа, но всички останали ще знаят истината, особено васалите.“

Това ни води до 180-градусовият завой на бившия съветник по националната сигурност Збигнев „Голямата шахматна дъска“ Бжежински малко преди смъртта му, който днес е в съгласие с Кисинджър, а не с Лютвак. „Голямата шахматна дъска“, публикувана в 1997 г., преди ерата 9/11, твърди, че САЩ трябва да управляват всеки равен съперник, издигащ се в Евразия. Бжежински не доживя да види живото въплъщение на най-големия си кошмар: стратегическо партньорство между Русия и Китай. Но още преди седем години – две години след майдана в Киев – той поне разбра, че трябва да пререди архитектурата на глобалната власт.

Разрушаване на „основания на правила“ международен ред

Основната разлика днес в сравнение с преди седем години е, че Съединените щати са неспособни, по Бжежински, „да поемат водещата роля в пренастройването на глобалната архитектура на властта по такъв начин, че насилието (…) да може да бъде овладяно, без да се разрушава глобалният ред“. Руско-Китайското стратегическо партньорство сега поема водачеството – следвано от глобалното мнозинство – за сдържане и в крайна сметка разрушаване на хегемонистичния „основан на правила международен ред“.

Както незаменимият Майкъл Хъдсън обобщи, основният въпрос в този момент е дали икономическите ползи и ефективността ще определят световната търговия, моделите и инвестициите, или постиндустриалните икономики на САЩ/НАТО ще изберат да заприличат на бързо обезлюдяващите се и деиндустриализирани постсъветски Украйна и балтийски държави или на Англия.

И така, мокрият сън за война с Китай ще промени ли тези геополитически и геоикономически императиви? Остави ни на мира, Тукидид. Истинската война вече е в ход, но със сигурност не сочената от Кисинджър, Бжежински, а още по-малко от Лютвак и други американски неокони.

Майкъл Хъдсън още веднъж обобщава: когато става дума за икономика, стратегическата грешка на САЩ и ЕС за „самоизолиране от останалия свят е толкова огромна, толкова тотална, че последствията ѝ са еквивалентни на световна война“.

Източник: sputnikglobe.com, Гласове

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram