Прегледи: 369
Автор: Андрей Низамутдинов, ТАСС
От няколко дни в Киев и редица източноевропейски столици бушува скандал, в центъра на който се оказа папа Франциск. Разгневени украински служители нарекоха върховния представител на Светия престол поддръжник на „руската велика сила“ и дори „инструмент на руската пропаганда“.
И всичко това, защото понтификът имаше неблагоразумието да посъветва младите руски католици внимателно да пазят наследството на „великата майка Русия“. Киев и европейските му покровители вече имаха претенции към Ватикана, а речта на понтифика в края на август се оказа последната капка.
Посланик на глобалния Юг
От началото на руската специална операция в Украйна папата многократно е призовавал за прекратяване на кръвопролитията и уреждане на ситуацията чрез мирни преговори. Ватиканът дори предложи да посредничи при установяването на контакти и организирането на преговорния процес, за което председателят на Конференцията на италианските епископи кардинал Матео Зупи, избран от Франциск за пратеник за украинското уреждане, посети Киев, Москва и Вашингтон. Вярно, мисията му нямаше забележим успех, което се обяснява просто: планът на Ватикана, подобно на предложенията на Китай, африканските страни и някои други, се основава на незабавно прекратяване на огъня и практически замразяване на конфликта по текущата линия на съприкосновение. А това коренно противоречи на позицията на Киев и зад него на Запада, които залагат на поражението на Русия, връщането на всички загубени украински територии, както и изплащането на „репарации и обезщетения“ от Москва. Именно тези искания стоят в основата на „мирния план от десет точки“, представен от украинския президент Володимир Зеленски.
интерес на истината основната претенция на Киев и неговите западни покровители е именно, че Ватиканът не е подкрепил плана на Зеленски, а е излязъл със собствена инициатива, съзвучна с предложенията на Китай, Африка, Бразилия и някои други. Всъщност няма нищо изненадващо в подобна позиция на Светия престол: все пак Франциск, който е роден и живял през по-голямата част от живота си в Аржентина, е първият папа от повече от 1200 години, който не е представител на Европа. Като се има предвид фактът, че католическата църква от Стария свят през последните десетилетия непрекъснато губи позиции, съвсем естествено е главата на Светия престол да се съсредоточи върху стремежите и настроенията на паството, живеещо в страните от глобалния Юг, предимно в Латинска Америка и Африка. А там, както е известно, не са склонни да подкрепят Запада поради опасения, че украинският конфликт ще прерасне в глобален, затова са за скорошно мирно уреждане без предварителни условия.
От грешната страна
Отказвайки се от посредничеството на Ватикана при разрешаването на конфликта, Киев за известно време все още спазваше известна дипломатическа коректност, но всичко се промени в края на август, когато Франциск се обърна към участниците в Общоруската среща на католическата младеж, проведена в Санкт Петербург чрез телеконференция. Според официално съобщение, публикувано от пресслужбата на Светия престол, той призовал младите руски католици да станат „сеячи на семената на помирението“, „строители на мира сред толкова много конфликти и поляризация“. И всичко щеше да е наред, но няколко дни по-късно в някои религиозни сайтове се появи по-пълен текст от речта му, в която понтификът напътства своето руско паство по следния начин:
„Не забравяйте, че вие сте наследници на великата майка Русия, великата страна, нейната история, нейните светии, нейните велики дейци на културата. Вие сте наследници на велика Русия, затова – благодаря ви, благодаря ви затова, че умеете да бъдете руснаци. Пазете това наследство, ценете го, благодаря ви“.
Нещо повече, той спомена Петър I и Екатерина II, наричайки ги владетели на „велика, просветена страна с голяма култура и голяма човечност“.
Киев тези изявления на папата, говорещ „от грешната страна“, предизвикаха истински изблик на възмущение. Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство, нарече речта на Франциск „империалистическа пропаганда“, оправдаваща действията на Русия в Украйна. Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, нарече папата „инструмент на руската пропаганда“. „Най-лошият пример за империализъм и краен руски национализъм“ нарече речта на Франциск главата на Украинската гръкокатолическа църква, върховният архиепископ на Киево-Галиция Святослав (Шевчук). А в разколническата православна църква на Украйна дори нарекоха понтифика „Московския папа““ и призоваха униатите спешно да излязат от подчинение на Ватикана и да се обединят с ПЦУ.
Избухна сериозен скандал, така че накрая Ватикана дори трябваше да се оправдава. В речта си пред младите руски католици „Папата искаше да призове младежта да съхранява и развива положителното, което е в голямото културно и духовно наследство на Русия, и със сигурност не да възхвалява империалистическата логика и държавни дейци, цитирани при обозначаването на определени исторически периоди“, каза Матео Бруни, ръководител на пресслужбата на Светия престол.
Митотворци и миротворци
За тази остра реакция на Киев към речта на папата според мен има две основни обяснения. Първото е, че изявленията на понтифика за „великата майка Русия“ категорично противоречат на официално възприетата от украинските власти доктрина на русофобията и „културата на отмяна“ на всичко руско. Още от президентството на Виктор Юшченко, който основа Института за национална памет, в Украйна бе направено много за формирането на исторически митове, които нямат нищо общо с истинската история. Започвайки с „Гладомора“ и прославяйки нацистките престъпници Степан Бандера и Роман Шухевич, украинските псевдоисторици, изпълнявайки политическа поръчка, очевидно се движеха дълбоко във вековете, създавайки алтернативна история за славното минало на Украйна и нейните жители.
И ако историите за протоукраинците, които изкопали Черно море, са все още от категорията на мемове в мрежата, то например опитът да се обяви староруската княгиня Ярославна, омъжена за крал Хенрих I, за украинка, е съвсем реален факт.
Прави впечатление, че митотворчеството – под лозунгите за декомунизация и дерусификация – протича едновременно със заличаването на реални исторически факти и персонажи, което се изразява в масовото преименуване на градове, улици и площади, разрушаването на паметници, опити за „украинизиране“ на световноизвестни дейци на руската култура и изкуство. Ясно е, че за тези „заличители“ думите на Франциск за великата Русия се оказаха като покушение срещу святото.
Второто обяснение, струва ми се, е свързано с особеностите на настоящия момент. На фона на неуспешното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) дори в западните страни започват да звучат все по-силно гласове за необходимостта от промяна ако не на стратегията, то поне на тактиката в украинския конфликт. С други думи, за отказ от неосъществимия залог за поражението на Русия в близко бъдеще и съгласие за замразяване на конфликта, дори и чрез отстъпване на част от териториите. Вярно, тези гласове се чуват предимно в средите на опозицията, а не в сегашната власт. Но дори подобни сигнали са изключително обезпокоителни за Зеленски и обкръжението му, защото те добре осъзнават, че киевските власти съществуват, докато се опират на единодушната подкрепа на Запада. Ако тази подкрепа започне да се разпада, режимът в Киев веднага ще се окаже „отнесен от вихъра“. Следователно всякакви прояви на дисидентство, особено от страна на такива влиятелни хора като папата, трябва да бъдат пресичани в зародиш.
Между другото, цялата тази история даде на Киев нов повод за нервност. Факт е, че гневните му нападки срещу папата бяха подкрепени само от второразредни политици в някои източноевропейски страни, а литовското външно министерство повика апостолическия нунций на разговор. Политическите величия предпочетоха да замълчат. Само дето ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, известен като един от най-ревностните привърженици на залагането на поражението на Русия, отбеляза, че „мирният план“ на Зеленски е „единственият, който се обсъжда на международната арена“. Унгарският президент Каталин Новак не се съгласи с Борел и след аудиенция при папата изрази мнение, че предложенията на Ватикана за уреждане на Украйна „трябва да сработят“.
Както е известно, Унгария, като член на ЕС, активно се противопоставя на ескалацията на украинския конфликт и дори от време на време блокира въвеждането на някои антируски санкции и отпускането на редовни траншове военна помощ за Киев. По-нататъшното сближаване на позициите на Будапеща и Ватикана, с красноречивото мълчание на лидерите на ЕС в отговор на речта на Франциск, която предизвика гняв в Киев, според мен може да означава, че промените на фронта на украинското урегулиране наистина не са далеч. Въпреки
че най-вероятно те ще зависят в по-голяма степен от това как ще се развие ситуацията на реалния фронт на военните действия.
Превод: „Гласове“
Източник: ТАСС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
„Московският папа“: как главата на Светия престол разгневи Киев
Автор: Андрей Низамутдинов, ТАСС
От няколко дни в Киев и редица източноевропейски столици бушува скандал, в центъра на който се оказа папа Франциск. Разгневени украински служители нарекоха върховния представител на Светия престол поддръжник на „руската велика сила“ и дори „инструмент на руската пропаганда“.
И всичко това, защото понтификът имаше неблагоразумието да посъветва младите руски католици внимателно да пазят наследството на „великата майка Русия“. Киев и европейските му покровители вече имаха претенции към Ватикана, а речта на понтифика в края на август се оказа последната капка.
Посланик на глобалния Юг
От началото на руската специална операция в Украйна папата многократно е призовавал за прекратяване на кръвопролитията и уреждане на ситуацията чрез мирни преговори. Ватиканът дори предложи да посредничи при установяването на контакти и организирането на преговорния процес, за което председателят на Конференцията на италианските епископи кардинал Матео Зупи, избран от Франциск за пратеник за украинското уреждане, посети Киев, Москва и Вашингтон. Вярно, мисията му нямаше забележим успех, което се обяснява просто: планът на Ватикана, подобно на предложенията на Китай, африканските страни и някои други, се основава на незабавно прекратяване на огъня и практически замразяване на конфликта по текущата линия на съприкосновение. А това коренно противоречи на позицията на Киев и зад него на Запада, които залагат на поражението на Русия, връщането на всички загубени украински територии, както и изплащането на „репарации и обезщетения“ от Москва. Именно тези искания стоят в основата на „мирния план от десет точки“, представен от украинския президент Володимир Зеленски.
интерес на истината основната претенция на Киев и неговите западни покровители е именно, че Ватиканът не е подкрепил плана на Зеленски, а е излязъл със собствена инициатива, съзвучна с предложенията на Китай, Африка, Бразилия и някои други. Всъщност няма нищо изненадващо в подобна позиция на Светия престол: все пак Франциск, който е роден и живял през по-голямата част от живота си в Аржентина, е първият папа от повече от 1200 години, който не е представител на Европа. Като се има предвид фактът, че католическата църква от Стария свят през последните десетилетия непрекъснато губи позиции, съвсем естествено е главата на Светия престол да се съсредоточи върху стремежите и настроенията на паството, живеещо в страните от глобалния Юг, предимно в Латинска Америка и Африка. А там, както е известно, не са склонни да подкрепят Запада поради опасения, че украинският конфликт ще прерасне в глобален, затова са за скорошно мирно уреждане без предварителни условия.
От грешната страна
Отказвайки се от посредничеството на Ватикана при разрешаването на конфликта, Киев за известно време все още спазваше известна дипломатическа коректност, но всичко се промени в края на август, когато Франциск се обърна към участниците в Общоруската среща на католическата младеж, проведена в Санкт Петербург чрез телеконференция. Според официално съобщение, публикувано от пресслужбата на Светия престол, той призовал младите руски католици да станат „сеячи на семената на помирението“, „строители на мира сред толкова много конфликти и поляризация“. И всичко щеше да е наред, но няколко дни по-късно в някои религиозни сайтове се появи по-пълен текст от речта му, в която понтификът напътства своето руско паство по следния начин:
„Не забравяйте, че вие сте наследници на великата майка Русия, великата страна, нейната история, нейните светии, нейните велики дейци на културата. Вие сте наследници на велика Русия, затова – благодаря ви, благодаря ви затова, че умеете да бъдете руснаци. Пазете това наследство, ценете го, благодаря ви“.
Нещо повече, той спомена Петър I и Екатерина II, наричайки ги владетели на „велика, просветена страна с голяма култура и голяма човечност“.
Киев тези изявления на папата, говорещ „от грешната страна“, предизвикаха истински изблик на възмущение. Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство, нарече речта на Франциск „империалистическа пропаганда“, оправдаваща действията на Русия в Украйна. Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, нарече папата „инструмент на руската пропаганда“. „Най-лошият пример за империализъм и краен руски национализъм“ нарече речта на Франциск главата на Украинската гръкокатолическа църква, върховният архиепископ на Киево-Галиция Святослав (Шевчук). А в разколническата православна църква на Украйна дори нарекоха понтифика „Московския папа““ и призоваха униатите спешно да излязат от подчинение на Ватикана и да се обединят с ПЦУ.
Избухна сериозен скандал, така че накрая Ватикана дори трябваше да се оправдава. В речта си пред младите руски католици „Папата искаше да призове младежта да съхранява и развива положителното, което е в голямото културно и духовно наследство на Русия, и със сигурност не да възхвалява империалистическата логика и държавни дейци, цитирани при обозначаването на определени исторически периоди“, каза Матео Бруни, ръководител на пресслужбата на Светия престол.
Митотворци и миротворци
За тази остра реакция на Киев към речта на папата според мен има две основни обяснения. Първото е, че изявленията на понтифика за „великата майка Русия“ категорично противоречат на официално възприетата от украинските власти доктрина на русофобията и „културата на отмяна“ на всичко руско. Още от президентството на Виктор Юшченко, който основа Института за национална памет, в Украйна бе направено много за формирането на исторически митове, които нямат нищо общо с истинската история. Започвайки с „Гладомора“ и прославяйки нацистките престъпници Степан Бандера и Роман Шухевич, украинските псевдоисторици, изпълнявайки политическа поръчка, очевидно се движеха дълбоко във вековете, създавайки алтернативна история за славното минало на Украйна и нейните жители.
И ако историите за протоукраинците, които изкопали Черно море, са все още от категорията на мемове в мрежата, то например опитът да се обяви староруската княгиня Ярославна, омъжена за крал Хенрих I, за украинка, е съвсем реален факт.
Прави впечатление, че митотворчеството – под лозунгите за декомунизация и дерусификация – протича едновременно със заличаването на реални исторически факти и персонажи, което се изразява в масовото преименуване на градове, улици и площади, разрушаването на паметници, опити за „украинизиране“ на световноизвестни дейци на руската култура и изкуство. Ясно е, че за тези „заличители“ думите на Франциск за великата Русия се оказаха като покушение срещу святото.
Второто обяснение, струва ми се, е свързано с особеностите на настоящия момент. На фона на неуспешното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) дори в западните страни започват да звучат все по-силно гласове за необходимостта от промяна ако не на стратегията, то поне на тактиката в украинския конфликт. С други думи, за отказ от неосъществимия залог за поражението на Русия в близко бъдеще и съгласие за замразяване на конфликта, дори и чрез отстъпване на част от териториите. Вярно, тези гласове се чуват предимно в средите на опозицията, а не в сегашната власт. Но дори подобни сигнали са изключително обезпокоителни за Зеленски и обкръжението му, защото те добре осъзнават, че киевските власти съществуват, докато се опират на единодушната подкрепа на Запада. Ако тази подкрепа започне да се разпада, режимът в Киев веднага ще се окаже „отнесен от вихъра“. Следователно всякакви прояви на дисидентство, особено от страна на такива влиятелни хора като папата, трябва да бъдат пресичани в зародиш.
Между другото, цялата тази история даде на Киев нов повод за нервност. Факт е, че гневните му нападки срещу папата бяха подкрепени само от второразредни политици в някои източноевропейски страни, а литовското външно министерство повика апостолическия нунций на разговор. Политическите величия предпочетоха да замълчат. Само дето ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, известен като един от най-ревностните привърженици на залагането на поражението на Русия, отбеляза, че „мирният план“ на Зеленски е „единственият, който се обсъжда на международната арена“. Унгарският президент Каталин Новак не се съгласи с Борел и след аудиенция при папата изрази мнение, че предложенията на Ватикана за уреждане на Украйна „трябва да сработят“.
Както е известно, Унгария, като член на ЕС, активно се противопоставя на ескалацията на украинския конфликт и дори от време на време блокира въвеждането на някои антируски санкции и отпускането на редовни траншове военна помощ за Киев. По-нататъшното сближаване на позициите на Будапеща и Ватикана, с красноречивото мълчание на лидерите на ЕС в отговор на речта на Франциск, която предизвика гняв в Киев, според мен може да означава, че промените на фронта на украинското урегулиране наистина не са далеч. Въпреки
че най-вероятно те ще зависят в по-голяма степен от това как ще се развие ситуацията на реалния фронт на военните действия.
Превод: „Гласове“
Източник: ТАСС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram