Американската компания „Монсанто“ е платила 4,2 млн. евро (4 225 000 евро) за лобизъм в Европейската комисия, включително за срещи с еврокомисаря по земеделие, за да бъде разрешена употребата на хербицида глифозат в ЕС. Това показа проверка на Обективно.БГ в регистъра за лобизъм на Европейския парламент за периода 2011-2018 г.
Разходи на „Монсанто“ за лобизъм в ЕС, източник: lobbyfacts.eu
През 2018 г. германският концерн „Байер“ купи „Монсанто“ и продължава да лобира за подновяване на разрешението за хербицида глифозат да бъде използван в Европа. Според регистъра за лобизъм на Европарламента „Байер“ е платил 6,6 милиона евро през 2021 г. и 6 милиона евро през 2022 г. за лобизъм, като един от посочените лобистки интереси, за които е дал тези колосални суми, е „Ревизия на максимално допустимите остатъчни нива на глифозат“.
Разходи на „Байер“ за лобизъм в ЕС, източник: lobbyfacts.eu
Освен това „Байер“ финансира специално създадена група, която лобира за подновяване на разрешителното на хербицида в ЕС, което изтича през 2023 г. – Glyphosate Renewal Group. Тази група е платила за лобистка дейност 850 000 евро общо през 2019, 2021 и 2022 г., показват данните в регистъра за лобизъм на Европейския парламент.
Разходи на Glyphosate Renewal Group, в която влиза и „Байер“, за лобизъм в ЕС, източник: lobbyfacts.eu
Документите „Монсанто“
Европейският парламент обсъди през юни 2017 г. изтекли вътрешни документи на компанията, които поставят под съмнение достоверността на ред изследвания, спонсорирани от „Монсанто“. Тези изследвания твърдят, че хербицидът е безопасен и са използвани от Европейския орган по безопасността на храните и Европейската агенция по химикалите при оценяването на безопасността на глифозат.
Въпреки скандалните разкрития евродепутатите подкрепиха даването на 5-годишно разрешително за употреба на хербицида в ЕС. То изтече през 2022 г., като ЕК го удължи с още една година – до края на 2023 г. На 13 октомври предстои Европарламентът да гласува новото предложение на ЕК разрешителното да бъде удължено за още 10 г.
Глифозат и рискът за човешкото здарве
Глифозат е най-широко разпространеният хербицид в глобален план, както и в Европа. Поради широката му употреба, това вещество се открива практически навсякъде: във водни потоци, в почвата (според скорошно проучване 45% от земеделската земя в Европа съдържа глифозат), във въздуха, храната и напитките. Проучване, проведено в Германия, върху малко над 2 000 души, установи, че в 99,6% от тях е открит глифозат в урината. Най-големите стойности са установени при децата до девет годишна възраст и при подрастващите.
Глифозатът не вреди единствено на околната среда, а беше определен като “вероятен” канцероген от Aгенцията за изследване на рака на Световната здравна организация. (IARC)
Призив за забрана в България
Придродозащитни организации изпратиха посмо до премиера Николай Денков и здравния министър с искане за налагане напълна забрана на хербицида. Практиката досега обаче показва, че българските управляващи вземат решения така, както иска Еврокомисията, а не българските граждани. Обективно.БГ публикува пълния текст на писмото:
Предложението на Европейската комисия за подновяване на разрешението за хербицида глифозат беше публикувано на 20.09.2023. То е за срок от 10 г., така че ако квалифицираното мнозинство от държавите членки се съгласи, употребата на глифозат в ЕС ще бъде разрешена до 2033 г. Това би било в рязко противоречие с волята на европейците.
Преди пет години 1 милион граждани официално поискаха забрана, а неотдавнашно проучване на общественото мнение на IPSOS в 6 държави от ЕС показва, че 86% от гражданите са против продължаването на употребата му.
Междувременно съществуват сериозни съмнения относно обективността на оценките за безопасност, извършени от органа на ЕС за химикали ECHA и органа за безопасност на храните EFSA. В изслушване в Парламента на ЕС водещи учени обясниха сериозните пропуски и недостатъци в оценките за глифозат, формулата на продукта MON 52276 и неговите съставки. PANEurope също така установи, че поредица от констатации на EFSA правят повторното одобрение на глифозата в противоречие със законодателството на ЕС. Държавите-членки на ЕС ще обсъдят предложението и ще гласуват на 13.10.2023 г.
Д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК, заяви: „Регулаторните органи се движат с пълна скорост, без да се вслушват в опасенията на гражданите и доказателствата, предоставени от независимата наука. Интересите на аграрната индустрията явно надделяват над здравето и околната среда. Законът на ЕС за пестицидите е нарушен и гражданите в страните от ЕС ще бъдат възмутени от тази новина.“
В контекста на заплахата на биоразнообразието, устойчивото земеделие и необходимостта от защита в ЕС правителството на Германия, Франция, Австрия и Белгия няма да подкрепят ЕК за продължаване използването на глифозат.
Канцерогенност, генотоксичност, невротоксичност
Неотдавнашно проучване, проведено от експерти токсиколози, разкри, че Европейската агенция по химикалите (ECHA) е отхвърлила важни констатации за канцерогенност и е пренебрегнала доказателства, че глифозатът предизвиква оксидативен стрес – признат механизъм, който може да доведе до рак.
В заключенията си Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) погрешно разчита на класификацията на глифозата като „неканцерогенен“, направена от ECHA. Това е критичен пропуск, тъй като приемането на тези научни доказателства неизбежно би довело до заключението, че разрешението за глифозат не може да бъде удължено съгласно правото на ЕС.
Експертна среща в Парламента на ЕС тази седмица разкри, че в работата на ECHA и ЕОБХ има още няколко важни недостатъка. Генотоксичността, канцерогенността, невротоксичността, увреждането на чревния микробиом и много много вредни ефекти върху почвата, водата и биоразнообразието не са оценени правилно.
Това отчасти се дължи на остарелия и много пристрастен и благоприятен за индустрията подход в прилагането на насоките, които се използват при тези оценки. Прегледът на най-новите независими научни изследвания дава напълно различна картина на вредата от глифозата и неговите препарати. Професор Майкъл Антониу от Кралския колеж в Лондон казва: „Кога регулаторните органи ще престанат да живеят в тъмните векове и ще влязат в XXI век?“
Агенциите на ЕС също така подвеждат обществеността, тъй като токсичността на целия продукт (представителна формулация) не е задълбочено оценена от заявителите.
Има пропуски в данните за някои съставки, а други са потенциално канцерогенни, докато рецензираните изследвания показват, че използваната в Европа рецептура (MON 52276) предизвиква редица неблагоприятни ефекти при изследвания върху животни.
Поради това повторното одобрение на глифозат е нарушение на правото на ЕС и съдебната практика, според които даден пестицид се одобрява само ако е доказано, че не причинява канцерогенност или дългосрочна токсичност.
В издадената наскоро на български книга на д-р Стефани Сенеф „Токсично наследство“ са посочени ясно и убедително доказателствата, базирани на безброй рецензирани изследвания за убиеца на плевели глифозат, който унищожава нашето здраве и околната среда.
Проучване в шест държави от ЕС: гражданите не подкрепят подновяването на употребата на глифозат
В неотдавнашно проучване на IPSOS в 6 държави от ЕС (Дания, Франция, Германия, Полша, Румъния и Испания) гражданите ясно показаха, че са против подновяването на разрешението за използване на глифозата. Само 14 % от тях подкрепят удължаването на употребата на глифозат. Две трети (62%) от гражданите на ЕС в тези страни отговарят, че употребата на глифозат трябва да бъде забранена в Европа. Сред 6-те държави най-голям процент граждани (70,5%), подкрепящи забраната, има във Франция. В България много хора подкрепиха петицията за забрана на глифозата.
Предложението на Комисията
Предложеният период на разрешаване е 10 години вместо първоначално поисканите от производителите 15 години, като употребите за изсушаване преди прибиране на реколтата няма да бъдат разрешени.
Използването за изсушаване преди прибиране на реколтата е опасно и остаряло използване, което вече е ограничено в няколко държави от ЕС, но не и в България. Тази практика отдавна трябваше да бъде забранена за всички хербициди, така че това не е точно отстъпка, а и практиката в България показва, че производителите винаги намират вратички, включително и като официални политически разрешения за изключения и по българското законодателство и от европейските регулации.
Десетгодишното разрешително ще бъде катастрофално за човешкото здраве и околната среда. Глифозат съдържащите се хербициди убиват бързо фермерите, които ги използват и предизвикват заболявания, вкл. и рак (8), обявено от Международната агенция за онкологични изследване към СЗО.
Като цяло предложението включва няколко незадължителни предложения към държавите членки, които със сигурност няма да успеят да осигурят високо ниво на защита на човешкото здраве и биологичното разнообразие, както се изисква от правото на ЕС.
На 13.10. 2023г. в Брюксел ще се проведе среща на представители на 27-те страни членки за гласуване на предложението за продължаване на допустимия срок за използване на глифозата.
Настояваме българското правителство да отхвърли предложението и да забрани глифозат съдържащите се хербициди и да се присъедини към страните, които защитават здравето на хората и околната среда.“
Писмото е подкрепено от:
Коалиция „За да остане природа“
Фондация „Биовселена“
Асоциация „Биопродукти“
Асоциация на българските села
Обединен пчеларски съюз
Национален съюз на градинарите в България
Източник: Обективно бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
