Пет дни след смъртоносните атаки, убили 129 души в Париж, едно списание възтържествува в предговора си. „И така отмъщението беше извършено срещу тези, които се чувстваха защитени в пилотската кабина на самолета си“, пишат авторите му под снимките на мъртви и окървавени хора, а заглавието на корицата гласи „Просто терор“. Списанието е DABIQ – официално издание на групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), поела отговорност за атентата. Акцията й в Европа беше разпространена и по останалите медии на организацията – от социални мрежи, през радиопрограми до видеопродукция. Това са и каналите, които тя използва с пропагандна цел за набиране на привърженици и бойци.
През последната година джихадистите доказаха, че боравят с еднаква лекота с YouTube, Twitter, Instagram и Tumblr. Създават онлайн кампании за примамка на „доброволци“. Пускат ежедневно както аматьорски, така и професионално монтирани клипове и снимки, които след това се разпространяват из целия свят – от обикновени потребители, но и от водещи световни медии, принудени да следят с всички средства образа на един конфликт, който техните камери не могат да снимат. На практика ИДИЛ показва най-зловещия начин, по който медиите могат да бъдат използвани – за пропаганда, война и смърт.
Медии и цели
ИДИЛ инвестира в цял свой медиен щаб – Al Hayat Media Center, който има ключова роля в медийната стратегия на групировката (парадоксално Al Hayat на арабски означава „животът“ – бел. ред.). Основната мисия на центъра е да продуцира онлайн мултимедийно съдържание – професионални пропагандни филми за „Ислямска държава“ и клипове за набиране на бойци. Голяма част от произвежданото съдържание е насочено към аудиторията, използваща арабски език. Има обаче и немалко филми и текстове, създадени специално за западната публика. Те са на английски, по-рядко на руски и турски език. Медийният център съществува виртуално, като според чуждестранни медии и изследвания суровият материал за филмите и видеата се снима основно от самите бойци, а монтирането и постпродукцията се случва на различни места в Ирак и Сирия, но предимно в западни държави.
Al Hayat Media Center издава и официалното списание на ИДИЛ – DABIQ. То има модерна и безплатна дигитална версия на арабски и английски език, но излиза и на хартия – на английски, арабски, а отскоро и на турски. В началото на тази година DABIQ успя да заблуди сайта за електронна търговия Amazon и близо четири месеца изданието се продаваше там на цена от 8 долара. В първия брой на DABIQ, публикуван през юли 2014 г., е включена програмна статия под заглавието „Завръщането на халифата“, а дизайнерите на списанието са използвали карта на „държавата халифат“ за фон на заглавната страница. Във втория брой под заглавието „Ураганът“ за първи път е публикувана ясна снимка на говорителя на организацията Мохамед ал Аднани. На корицата е изобразен кораб, устремен към високи вълни, което е препратка към стремежа за успеха на организацията и последващия ураган. Третият брой акцентира върху най-важното около екзекуцията на журналиста Джеймс Фоли.
Името DABIQ идва от едноименния емблематичен малък град в Северна Сирия. То е нещо като ислямския вариант на Армагедон – според ислямската традиция Дабик трябва да стане арена на последната битка – мястото, където християнските и мюсюлманските армии в крайна сметка ще се изправят един срещу друг в съдбоносна битка.
Иракският журналист Мохамед Халаф, който от години следи процесите в Близкия изток, обяснява, че всяка провинция под контрола на ИДИЛ има свой специализиран медиен център. Той произвежда съдържание за радио, брошури, листовки и клипове, които се излъчват по местните телевизионни канали. Много от тези центрове имат свои сайтове на арабски език и изпълняват ролята на кореспондентски центрове от различните провинции. Материалите на медиите на ИДИЛ се разпространяват много бързо и от западни портали. Пресен пример е видеото, публикувано по-малко от ден след атаките в Париж, на което се вижда „отпразнуването“ на атентата. Документът, в който организацията поема отговорност за атаките, пък беше разпространен на английски, турски и руски.
ИДИЛ имат и специален човек, който отговаря за комуникациите в социалните мрежи – Ахмад Абу Самра. Името му стана известно в края на 2009 г., когато ФБР го включи в списъка на най-издирваните терористи. Според британския вестник Daily Mail Абу Самра е роден във Франция, на 34 години е, учил е в католическо училище, а впоследствие се е преместил заедно със семейството си в Бостън, където се е записал в университет. Абу Самра има американско и сирийско гражданство. Умее да използва добре информационни технологии – това е учил и в университета. Сайтът на ABC News съобщава, че през 2004 г. Абу Самра заминава за Ирак и там започва работа в информационното крило на „Ал-Каида“. И в двете терористични организации той отговаря за разпространението на екстремистките идеи сред американски, британски и канадски граждани с цел да ги убеди да се включат в редовете на организацията. В медиите няколко пъти излиза информация, че Абу Самра е бил убит, но досега това не е потвърдено.
Освен Al Hayat Media Center съществуват още няколко структури, които работят за медийната политика на ИДИЛ. Това са институтът за медийна продукция (основно видеоклипове) Al-Furqan и двете медийни фондации Al-I’tisam и Ajnad. Първата се занимава с производството на телевизионно съдържание. Има официален сайт на арабски, на който са качени всички клипове, създадени за целите на ИДИЛ. Те обаче се разпространяват и в много онлайн платформи, вкл. YouTube. Ajnad пък е ангажирана със създаването на съдържание за радиопрограмите на ИДИЛ и тиражиране на революционни патриотични песни.
Ефектът от пропагандата
Само преди месец турският вестник „Хюриет“ писа, че ИДИЛ отделя 1.2 млн. долара годишно за кампаниите си в интернет. Изданието се позовава на свой източник от НАТО, който твърди, че „Ислямска държава“ стои зад 46 хил. профила в Twitter и публикува около 250 000 микросъобщения всеки ден. Тази информация се потвърждава и от изследване, направено от американския институт Brookings.
Парите на ИДИЛ идват основно от налагане на данъци върху местното население и от незаконната продажба на петрол и находки от древни цивилизации (вижте повече на стр. 10-11). В почти всеки брой на списание DABIQ обаче са публикувани и снимки на поне двама заложници, за които се иска откуп. Миналата година джихадистите са спечелили 250 млн. долара от откупи, показват данните от разузнаването на НАТО.
Пропагандата на групировката явно работи, тъй като броят на присъединилите се към нея чуждестранни бойци се е удвоил от 2014 г. насам. 1000 души се вливат в редиците ѝ всеки месец, макар в последно време броят на европейците да намалява – за сметка обаче на руските граждани, особено чеченци. Това обяснява и стремежа на организацията да създава пропагандно медийно съдържание и на руски.
Лина Хатиб, изследовател в лондонския университет SOAS, която доскоро беше анализатор в Carnegie Institute for Middle East в Ливан, обяснява в свои публикации и изказвания пред чуждестранни медии, че ИДИЛ разчита на най-съвременните медийни средства като основно оръжие, равностойно на военна техника. По думите й присъствието на „Ислямска държава“ в медиите все повече се разширява. „ИДИЛ се развива като всяка голяма компания или политическа партия, която води кампания за популярност като основен начин за разпространение на влиянието си и привличане на поддръжници“, коментира Хатиб и допълва, че прибягването на джихадистките групировки до социалните медии не е ново явление, нито изненада.
„ИДИЛ увеличава степента на насилие, за да привлече вниманието на световните медии“, обяснява ливанската анализаторка и дава пример с това, че когато САЩ и съюзниците им започнаха нападенията срещу „Ислямска държава“ в Ирак, групировката започна да търси начини да вземе американци като заложници, за да отмъсти и да попадне в новините – в случая с обезглавените американски журналисти Фоули и Сутлов. Хатиб обаче смята, че ИДИЛ е изправена пред едно ново предизвикателство – Twitter и Facebook вече си сътрудничат със западните правителства за премахване на всички профили, свързани с „Ислямска държава“. Това би бил сериозен удар срещу групировката и път към справянето с нея. Както казва Хатиб, „всеки план за изкореняването на тази организация трябва да е свързан не просто с ликвидирането на нейното политическо и военно влияние, а и с ликвидиране на нейното информационно влияние“./в.Капитал
Последвайте ни и в Телеграм
