За да засили многообразието сред своите членове, Английската гастролираща опера (English Touring Opera) ще се раздели с 14 от белите си музиканти. Цигуларката Чжан Чжан от Филхармоничния оркестър на Монте Карло разкритикува скандалното решение в интервю за “Фигаро”: “Това решение няма нищо общо с музиката, то е чисто идеологическо. Още по-шокиращо и жестоко е, защото светът на сценичните изкуства тъкмо се връща към живота след едногодишно спиране заради световната пандемия. Това означава също, че ще пострадат професионални кариери и цели семейства вероятно ще изпаднат в несигурност. Къде можем да видим справедливост и прогрес във всичко това?… Тези събития не предвещават нищо добро, ако не се противопоставим на тази идеология”.
Цигуларката Чжан Чжан от Филхармоничния оркестър на Монте Карло
– Английската гастролираща опера (English Touring Opera), компания, която обединява независими музиканти и изнася турнета навсякъде във Великобритания, за да популяризира оперното изкуство, няма да поднови договорите на 14 от своите бели музиканти, въпреки че признава техните умения, за да постигне “по-голямо многообразие в оркестъра”. Как гледате на това решение като професионална цигуларка?
– Никоя дискриминация не е позитивна. В името на прогреса оправдават несправедливостта. Заради своята етническа принадлежност музиканти от Английската гастролираща опера, някои от които са част от оркестъра от 20 г., бяха уведомени, че ще останат без работа. Това решение няма нищо общо с музиката, то е чисто идеологическо. Още по-шокиращо и жестоко е, защото светът на сценичните изкуства тъкмо се връща към живота след едногодишно спиране заради световната пандемия. Това означава също, че ще пострадат професионални кариери и цели семейства вероятно ще изпаднат в несигурност. Къде можем да видим справедливост и прогрес във всичко това?
– За да оправдае този избор, директорът на Английската гастролираща опера Джеймс Конуей спомена липсата на музиканти, произлизащи от малцинствата, в своя оркестър. Приемлив ли този аргумент?
– Само по себе си това оправдание е дискриминационно. Вместо да се разглеждат всички музиканти като артисти, като хора, споделяща една страст и една професия, ги разглеждат и оценяват според цвета на кожата им или етническия им произход. Не се ли нарича това расизъм? Освен това, кога и защо стана неприемливо музикантите от европейски произход да свирят в европейски оркестри? В други части на света съществуват оркестри, съставени изцяло от азиатски, африкански или испаноезични музиканти. Тях упрекват ли ги, че не са включили достатъчно малцинства?
– Може ли да се говори за “системна дискриминация” в сферата на класическата музика като цяло, както твърдят някои? Етническата хомогенност на един оркестър наистина ли е резултат от дискриминационно отхвърляне, както внушаваше тромпетистът Ибрахим Маалуф?
– Написах дълго изявление във вашия вестник през февруари 2021 г. точно по този въпрос. Пропастта между “доловената несправедливост” и реалността е огромна. Да обвиняваш класическата музика като цяло в дискриминация спрямо определени етнически групи, преброявайки броя на белите и броя на “малцинствата”, които съставят оркестъра, е също толкова нелегитимно и абсурдно, колкото да обвиняваш един отбор от NBA в системна дискриминация на азиатците. За да се установи наистина “систематична дискриминация”, би трябвало да се представят конкретни елементи: колко кандидати с еднаква компетентност, представящи това или онова етническо малционство, са участвали в този процес? Ако аз обвиня международното състезание за яхти Vendée Globe или ПСЖ в расизъм спрямо азиатците, вероятно ще ме попитат: колко азиатци са кандидатствали? Не се ли отнася същата логика и за света на класическата музика? Повечето професионални музиканти започват обучението си преди десетгодишна възраст и са нужни средно между 15 и 20 г., за да постигнат това професионално ниво. Не всички деца искат да следват този път, не всички родители подкрепят този избор. Вместо да се броят “расите” в симфоничните оркестри, първо трябва да се проучи колко ученици от малцинствата има в музикалните училища и колко са решили да превърнат музиката в свой живот.
– Как се подбират музикантите в Английската гастролираща опера и, в по-широк смисъл, в различните оркестри?
– Нямам никаква информация за начина, по който се провеждат прослушванията на Английската гастролираща опера. Според моя личен опит, повечето големи европейски и северноамерикански оркестри провеждат прослушванията си за подбор зад параван, за да гарантират обективността, при което се оценява само музикалното каество. Това е система, развита през 70-те г. в САЩ. Резултатът: забелязва се ясно увеличаване на броя на музикантките, влизащи в големите симфонични оркестри. Преди въвеждането на системата на паравана, имаше около 5 на сто жени в Нюйоркската филхармония, днес те са 50 на сто. Аз подкрепям системата прослушванията зад параван.
– Меритократично ли е подбирането на артисти според критерии, различни от таланта?
– Наскоро прочетох изявление, изискващо големите американски симфонични оркестри да подбират музикантите си така, че да отразяват демографията на градовете, в които се намират. На никого не би му хрумнало един футболен или друг спортен клуб да селекционира спортистите си в зависимост от тези критерии, а не според спортните им постижения. Защо тогава трябва да го приемаме в музикалните изкуства? Всеки може да рита топка и да се забавлява, но това не означава, че всеки има нужното ниво, за да участва в световно първенство. По същия начин има разлика между меломаните, които обичат епизодично да слушат музика, и онези, които са посветили младостта си на изучаването на това изкуство. Не се става класически музикант от професионално ниво по каприз, това е едно от малкото неща в живота, за които няма преки пътища. Независимо от цвета на кожата или благосъстоянието на родителите ви, вие все пак трябва в продължение на години да се упражнявате сам, часове наред всеки ден. Не всеки може да играе в Първа лига, нито да влезе в оркестър от високо ниво, но винаги бихте могли да се запишете в аматьорски клуб или оркестър. Ако живеехме в общество, в което всички деца спортуваха или се занимаваха с музика, всички ние щяхме да бъдем по-щастливи и по-здрави. Но не чрез разрушаване на оркестрите, оперите или футболните отбори от високо ниво, под предлог, че липсва етническо многообразие, ще направим този свят по-добър.
– В писмото, изпратено от директора на Английската гастролираща опера, той пише, че “постъпката му е в съответствие с непоклатимите директиви на Съвета по изкуствата в Англия (Arts Council England)”, орган към британското Министерство на културата. Към институционализация на позитивната дискриминация в света на класическата музика ли вървим или това е маргинално явление?
– Човек можи да си помисли, че това са незначителни и изолирани факти: един оркестър от другата страна Ламанша дискриминира една етническа група, известна личност публикува туит, в който обвинява класическата музика, че е расистка, демонтират се статуи… Виждам, че тези събития се умножават в името на промяната, на социалния прогрес, и са дело на самопровъзгласили се активисти. Като че ли чрез пълното разрушаване на съществуващото общество светът като по чудо ще стане по-справедлив, по-сигурен и по-надежден. Тези събития не предвещават нищо добро, ако не се противопоставим на тази идеология.
В Китай Културната революция (която семейството на Чжан Чжан е преживяло – б.а.) също трябваше да насърчи социалната справедливост и обществения прогрес, но тя доведе до десетилетие на хаос, страх, погубени животи и незаменими загуби на исторически паметници, символизиращи нашата цивилизация. Разбира се, ние сме в демокрация, ние сме във Франция и, за щастие, мисля, че няма да стигнем чак дотам. Но при културната революция всичко започна с премахването на изкуства и артисти.
– Синдикатът на британските музиканти (The Musicians’ Union) реагира и заяви, че е “ужасен”. Надигат ли се гласове в света на класическата музика срещу този уклон? След вашата полемика с Ибрахим Маалуф получихте ли съобщения от ваши колеги?
– През последните месеци, въпреки че никой не го изрази публично, получих много топла подкрепа от колегите си. Те насърчиха усилията ми да защитя нашето изкуство пред широката публика, особено развенчавайки много предразсъдъци спрямо фактите, например за достъпността на концертите и уроците по музика. Филхармоничният оркестър на Монте Карло и княжеското правителство на Монако ми изразиха подкрепата си и аз съм им благодарна. Надявам се да видя повече артисти, които да заемат публично позиция, за да осведомят широката публика какво всъщност правим. И защо е важно да запазим нашата професия и изкуство. По четирита краища на света има много забележителни инициативи, особено в полза на хората в по-неблагоприятно положение. Видяхме го по време на пандемията. Музиката е универсален език, тя е част от нашата човешка природа, дори когато не говорим езика на другия, можем да споделяме музиката заедно. Разделянето на артистите според цвета на кожата им и техния етнически произход е обратното на това, което сме. Вярвам в действието, а не в обвинението, в творчеството, а не в “културата на отмяна”. Класическите музиканти не са врагове на народа, а негов съюзник. Вместо да ни отхвърляте, елате да ни слушате.
– Какво ще отговорите на онези, които обвиняват класическата музика, че по своята същност е елитарна?
– Думата “елитарен” подсказва, че тази дейност е запазена само за определена група хора, което е обратното на универсализма. Това е абсолютно погрешно. Класическата музика е една от най-приобщаващите и най-достъпни форми на изкуство на планетата. Всеки човек, независимо от своя произход и възраст, може да свири или изпълнява класическа музика. Съществуват оркестри, хорове по целия свят, които свирят на едни и същи инструменти и изпълняват едни и същи композиции. “Одата на радостта” на Бетовен, “Четирите годишни времена” на Вивалди, “Малка нощна музика” на Моцарт отдавна са част от всекидневния живот.
В Европа достъпността на класическата музика е забележителна, което е напълно естествено, тъй като класическата музика е важен елемент от европейското културно наследство. А във Франция се предприемат много инициативи, за да направят музиката по-достъпна: организират се безплатни концерти, освен това църквите предлагат чудесни музикални изпълнения, достъпни за всички. Парижката филхармония, разположена в ХIХ район, достъпна с обществения транспорт, предлага специални цени за младежи и студенти, както и за безработните по 8-10 евро. Цената за симфоничен концерт на Парижкия оркестър, дирижиран от големите световни диригенти, струва между 10 и 52 евро. За сравнения, цената на един концерт в зала “Берси”, за да видиш звезда, като рапъра Калаш или Ибрахим Маалуф, варира между 40 и 95 евро. За да отидеш във “Fun Radio Ibiza Experiences”, трябва да похарчиш минимум 39 евро. Кои са елитарните?
– Уроците по музика в консерваторията обаче са свързани с разходи…
– През 70-те г. едно скромно семейство в Парижкото предградие можеше да изпрати децата си в местната консерватория. За да се запишеш, годишната цена беше между 60 и 100 франка с включен иструмент, което позволи на някои да направят кариера в класическата музика. Днес цената на музикалните школи и местните консерватории е пропорционална на дохода на семейството и остава по-достъпна, отколкото спортът. Както знаем, научаването да се свири на музикален инструмент е благоприятно за развитието на детето, защото укрепва способността му да издържа на изпитания, самочувствието му, координацията и преценката му за красивото. Но при демокрацията не принуждаваме хората да учат класическа музика или да я слушат. Погрешната представа на някои, които смятат, че класическата музика е предназначено предимно за богатите, защото се цени от заможни хора, беше подета от Културната революция в Китай. Артисти от традиционната китайска опера бяха преследвани под претекст, че “са се съюзили с господстващата класа”, въпреки че повечето от тези изпълнители произлизаха от бедните среди. Тези артисти бяха аристократи, не защото императорският двор ценеше Пекинската опера. Най-бедните също обичаха тази музика, но червената гвардия не се интересуваше какво мислят най-бедните.
Автор: Ронан Планшон, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
