/Поглед.инфо/ Защо САЩ „окачиха“ войната за световно господство на своя най-некомпетентен президент? Една част от отговора е активният процес на подготовка за тази война, който започна с изявлението на Барак Обама през май 2016 г.: „Америка трябва да напише правилата. Америка трябва да взема решенията. Другите държави трябва да играят по правилата, определени от Америка и нейните партньори, а не обратното”. При Тръмп този принцип се очерта като основен механизъм за вземане на решения: Америка на първо място! Димната завеса на скандалните избори в САЩ през 2020 г. само прикри с шум погрома на остатъците от международното право. Тръмп стартира механизма на американската диктатура. Америка може да направи всичко, като налага санкции и пролива чужда кръв по пътя към своето благополучие. И остава само да се смазва навреме машината за потушаване на антиамериканизма с доларово масло. И за това Вашингтонският инвалид е напълно подходящ.
Не по-малко важен е фактът, че нови, активен и обвързан с конкретна партийна машина, президент на САЩ бързо би станал неудобен за наднационалната индустриална и финансова олигархия.
Ситуацията в света се променя бързо. „Светът се промени“ на Обама е едва преди 6 години. Правилата се променят с него. “Съединените щати, а не страни като Китай, трябва да ги пишат“ изглеждаше просто гръмка фраза, но днес има достатъчно доказателства, че това е „новият световен ред“. До 2016 г. АНС вече прочисти несъгласието в нацията, като събира и анализира 200 милиарда данни всеки месец, включително записи на мобилни телефони, имейли, търсения в мрежата и чатове, използвайки програмата “ПРИЗМА” за извличане на данни. Тази пълна осведоменост за собствените си граждани е най-високото постижение на една параноична държава, която се стреми към абсолютен контрол над своето население. Победата е пълна. И е време да се повтори отвъд собствени граници.
С Русия обаче се натъкнаха на пречка. Тя първа отказа да чака силите на НАТО да я обградят, за да не може да се движи, без да наруши стратегическите интереси на САЩ. И сега вече не „сдържането“, а дългосрочна конфронтация с Русия за власт и влияние – става въпрос номер едно в дневния ред на Пентагона. Противостоенето в Украйна принуждава САЩ да се съобразява с марионетката Зеленски, който усети изключителното си значение в „отбранителната“ стратегия на Пентагона. А срещата в американската авиобаза “Рамщайн” в Германия, където бяха обсъдени доставките на тежки оръжия за Украйна, прави Киев главен герой в този пазар на смъртта.
Втората половина на април донесе важни новини от източния театър на военните действия. Китай казва, че е подписал пакт за сигурност със Соломоновите острови, което предизвиква опасенията на Австралия и САЩ относно нарастващото китайско влияние в южната част на Тихия океан. Защо? Соломоновите острови са просто разпръснати острови в Меланезия, където живеят половин милион души. САЩ в продължение на много години почти не забелязваха Соломоновите острови, дори нямаше американско посолство в столицата на островите Хониара почти 30 години. То беше открито преди година „за борба с Китай.Пактът за сигурност, сключен между Китай и Соломоновите острови, е опасен, защото унищожава идеята за южната част на Тихия океан като сфера на влияние на САЩ.
Споразумението за сигурност, което Пекин сключи с островите, му позволява да акостира там своите кораби, да разположи сили за сигурност за защита на изградената от него инфраструктура и да помага на правителството на страната да възстановява ред. Този ред ще бъде китайски, така че САЩ и Австралия са в паника. Вашингтон бързо изпрати висши служители на Белия дом и Държавния департамент в Хониара. Длъжностните лица положиха толкова много усилия, че министър-председателят на островите Согауеър отговори остро на американците: „Ние намираме за много обидно – да бъдем заклеймявани като неспособни да управляват нашите суверенни дела“. Изглежда, че американският демарш е твърде закъснял.
Подробности за окончателното споразумение с Китай все още не са оповестени публично, но се смята, че сделката е близка до изтекла версия на проекта, който съдържа възможността правителството да изисква от Китай да изпраща полиция и военни в случай на местни безредици.
Загубата на Соломоновите острови в Канбера се счита за „най-голямата грешка на австралийската външна политика в Тихоокеанския регион“ след Втората световна война. Австралийската Лейбъристка партия критикува толкова много коалиционното правителство, че дори предложи дасе нахлуе на островите и да се свали правителството там. А австралийският премиер Скот Морисън каза, че появата на китайска военна база на Соломоновите острови ще бъде „червена линия“ за Канбера и Вашингтон.
Симптоматично е, че голяма част от коментарите в САЩ и Австралия описват случая на Соломоновите острови като „дуел“ между Си и Байдън, който последният губи, и призовава САЩ да действат, преди да започнат да падат други парчета от доминото на неговия „нов световен ред“. Тук обаче не става дума за Байдън. САЩ и НАТО отдавна са преместили „отбранителните граници“ в Южнокитайско море и Индийско-Тихоокеанския регион. И тази американска външна политика ще надрасне президентството на Джо Байдън.
Превод: В. Сергеев
Последвайте ни и в Телеграм
