Както е известно, навремето Хенри Кисинджър съумя да привлече на страната на САЩ Китай в борбата срещу СССР. Сега старата лисица на световната политика развива активна дейност във Вашингтон, за да убеди администрацията на Тръмп да направи същия фокус в обратна посока: да привлече Русия към САЩ и да я насочи срещу Китай.
За прокарването на тази идея Кисинджър вече се обзаведе с цяла мрежа агенти на влияние. На първо място това е зетят на Тръмп Джаред Кушнер. Сред привържениците на идеята на Кисинджър влизат също така някои съветници на Тръмп, сътрудници на Държавния департамент, Пентагона, сенатори от Конгреса и членове на администрацията на някои щати. Но Тръмп не е решил да предприеме тази стратегия на въоръжение заради нежеланието да изостря конфликта с Владимир Путин. В САЩ смятат, че именно нежеланието да се влиза в конфликт с Путин служи за причина за конфликта между американската управляваща класа и Тръмп.
Самото бюро на Кисинджър се въздържа от коментари и не отговаря на въпросите за опитите да повлияе на Тръмп по въпроса за установяването на дружбата между САЩ с Русия срещу Китай.
При това Кисинджър изобщо не е ярък противник на Китай, каквито са ястребите-неоконсерватори. Кисинджър е прагматик, той е силно разтревожен от китайския проект „Един пояс-един път“, който е предложен от Си Дзинпин и който трябва да засили развитието не само на Китай, но и на цяла Азия. Кисинджър има достъп до Тръмп – помогнаха му да се срещне с президента на САЩ три пъти след края на президентската кампания от 2016 г. Това говори, че Кисинджър има мощен ресурс за влияние върху настоящата администрация и върху Капитолия.
Силата на позициите на Кисинджър се крие в това, че той не е обичайният русофоб тип Клинтън или Маккейн. Кисинджър не се ръководи от симпатии и антипатии. Той е над тези емоции и затова е значително по-опасен. Преди всичко заради това, че е много по-умен от тези вресливи политически джуджета. Експертите отбелязват, че Кисинджър се е срещал с Путин 17 пъти по време на управлението на руския президент. Това е безпрецедентен брой срещи. Също така Кисинджър подкрепя провеждането на срещата между Тръмп и Путин. В спора на Тръмп с Конгреса по повод руската намеса на изборите Кисинджър се съмнява, че това би повлияло на разпределението на силите в САЩ.Тоест Кисинджър смята, че раздуването на тази тема е глупост и иска да свали този въпрос възможно най-скоро.
Бивши сътрудник на администрацията на Тръмп, чието име не се назовава от медиите, отбелязва, че Тръмп в Хелзинки по отношение на Путин играе ролята на Никсън по отношение на Китай по времето на СССР. „Русия и Китай си пасват и ще е смъртоносна комбинация, ако са заедно“, заяви чиновникът, запознат със стратегията на американската страна на срещата на високо равнище.
Това изказване показва, че Русия и Китай трябва да направят всичко възможно и невъзможно, за да не позволят на разрушаването на стратегическия съюз, възникнал между тях през последните години. Твърде опасна е съблазънта на кисинджъровата стратегия за задушаване на Русия в американски обятия. Изкушението да се повторят успехите на Китай с помощта на САЩ е много опасна илюзия. Успех няма да има, а катастрофата е гарантирана на 100%. Има древна руска поговорка: „Не сядай да кусаш супа с дявола, лъжицата му е винаги по-дълга от твоята“.
Това със сигурност ще се отнася до инициативата на Кисинджър- неговата съблазън може да разруши Русия повече от яростните викове на неоконсерваторите в Конгреса и техните санкции. В книгата на Дейл Карнеги „Как да оказваме влияние и да завоюваме приятели“ е приведена прекрасна маркетингова притча. Поспорили слънцето и вятъра кой по-бързо ще накара човек да си свали дрехата. Колкото и да духа вятърът, човекът се закопчава по-здраво. Веднъж след като слънцето препича и човекът сам си сваля и плаща и палтото.
Неоконсерваторите са вятър за Русия, а Кисинджър слънце. От неговата топлина сами може да се съблечем така, че когато задуха отново вятъра ще се окаже, че няма вече с какво да се защитим. Най-важното е, че някога Кисинджър вече доказва своето умение да разруши противниците си със съблазни и задушаване в прегръдки. Всичко, което успяха да докажат днешните неоконсерватори е техният дълбок идиотизъм, благодарение на който цялото влияние на САЩ е отишло по дяволите, а противниците на Вашингтон са създали мощни и устойчиви съюзи, разбиването на които е неразрешима задача и за последните умни хора в тяхната политика.
Страхувайте се от данайските дарове – не трябва да забравяме това древно правило. Русия не трябва да позволява на САЩ да я превърне в противотежест на Китай. И в Русия, и в Китай това се разбира прекрасно и затова Кисинджър няма шансове. Да се хванат на предложението на Кисинджър могат единствено хора като Ходорковский или Касянов. Но така се нареждат нещата, че такива хора нямат никаква ресурсна база в Русия. Настоящата управляваща класа в Русия е способна да разбере цялата степен на заплаха от това, което предлага Кисинджър. Сделките с дявола никога не носят полза на подписалите се. За Русия е най-добре да си има работа с десетки маккейновци, отколкото с един Кисинджър. Започни да играеш с него и няма да разбереш кога и къде си загубил. Но не може да се съмняваш в поражението си.
В наша полза играе общото понижаване на равнището на ума на американската политическа система. Идеята за противотежестта все още не е придобила достатъчна критична маса привърженици в САЩ. Те се боят, че Владимир Путин и Си Дзинпин ще ги изиграят. Тоест вече не са уверени, че ще могат да изиграят по ноти това, към което ги тласка Кисинджър. Това са такива хора като бившия стратег на Тръмп Стийв Банън, сенаторите Марко Рубио и Том Котън, търговският съветник на Тръмп Питър Наваро, търговският представител на САЩ Робърт Лайтхийзър.
Да не говорим за лагера на противниците на Тръмп. Те все още не приемат предложенията на Кисинджър, защото се страхуват, че няма да се справят. Разбират, че това е твърде сложна политика за тях. По-лесно им е да водят силова борба и по този начин да продължават да помагат на противниците си да се засилват. Можем да разберем с каква покруса Кисинджър гледа на настоящите американски елити и цитира Сергей Лавров, изказал се за „дебилите“, но САЩ не разполагат в момента с нищо друго.
Тоест налице имаме историческия факт за изтичането на ресурса от САЩ към техните стратегически съперници. Политическата класа на САЩ е разложена и деградирала от десетилетия грубо силово господство. Тя е загубила интелектуалното си лидерство. И опитът на Кисинджър са спре този процес просто говори за правилността на политиката на Русия и Китай по отношения на Запада начело със САЩ.
САЩ сега наистина трябва да се заловят със зъби и нокти в предложението на Кисинджър. Незабавно да свалят всички санкции, да затрупат Русия с план Маршал и с прочее пари, да я въвлекат във всички съюзи, да ѝ увиснат за шията, да я оплетат в любов и ако трябва за това да предадат НАТО. Важното е да привлекат Русия като съюзник и така да я поставят под свой контрол.
И не просто да я привлекат като съюзник, а отново да увеличат границите ѝ. Да я окичат с Украйна, Закавказието, да и дадат още Прибалтика и Средна Азия и при това да оставят либералната икономика и политика. Русия гарантирано ще се скъса в опитите да върне пастата в тубичката, издържайки всички тези региони и потушавайки националните конфликти в тях. Нищо няма да пречи на САЩ да командват в цялото това пространство. Цялата руска управляваща класа ще им бъде в джоба при това и населението ще се моли за това. Такава Русия гарантирано би била враг на Китай.
Това би довело до вековно господство на либералите в Русия, което необратимо би променило след 30 години начина на мислене на руснаците. Те ще станат значително по-малко – гей-парадите вече няма да предизвикват никакво възражение у ситото и разложено общество, където са прекратили да раждат за дантелени гащи и мечти светът да се обиколи и да се живее за собствен кеф. Нали ободряват и стряскат единствено войната и нуждата. Ситостта разлага. Още 30 години потребителска вакханалия и вече никой няма да си спомня в Русия за промишленост и армия. Защо? Всичко така си е добре. Русия е Европа.
Но в САЩ победиха тъпотията и алчността. Вместо да я задушат в обятията си, недоубитата Русия бе ограбена и проклета. В резултата се разбра, че алчният и тъпият плащат двойно. Гладна Русия се вбеси, започна да иска отговори на въпросите: „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“. Виновниците са открити: това са Западът и прозападните либерали. Сега от разправата с тях спасява единствено Путин, когото тези глупци се опитват да свалят, вместо да се молят за негово здраве ежедневно.
А Кисинджър броди по Вашингтон в търсене на десетина умни хора, способни да разберат замисъла му. Някой да оцени силата на неговия замисъл. Кисинджър не намира равни на себе си събеседници по умствен ранг и сега съкрушен си спомня възгласа на Лавров.
Цялата американска трагедия е в това, че и самият последен мохикан Кисинджър се разлага. Не само неговите колеги в политиката. Надеждата да повтори на бис стария фокус от преди 55 години говори за криза в жанра дори и у най-умните създатели на идеи в САЩ. Светът се е променил. Русия не е СССР, а Китай на Си Дзинпин не е Китай на Мао. И двете страни са натрупали огромен опит, а американците нямат нови идеи. Опитват се да лекуват новите американски болести със стари лекарства – това е все едно днес да лекуват пневмония с пеницилин.
Старият Кисинджър не разбира, че неговата идея има шанс единствено, ако е нова и не я предугаждат или я разбират твърде късно. Сега няма шанс за успех, дори и да убеди САЩ в своята правота. Но той няма да ги убеди. Не могат да ни подкупят – парите са малко. Не могат да ни надхитрят – ум не достига. Не могат да ни победят – силите са кът. Умът ми не побира как ще ни управляват и занапред.
Превод: Поглед.инфо
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram