Миналия уикенд в унгарската столица пристигнаха президентите на Азербайджан, Турция, Сърбия и редица републики от Централна Азия, както и емирът на Катар. Русия беше представена на тази неформална среща от ръководителя на Татарстан.
На 20 август Унгария празнува деня на Свети Стефан, установен в чест на канонизирането на първия унгарски крал Стефан I през 1083 г. Той е единственият син на великия княз на Унгария Геза и съпругата му принцеса Шарлот и първоначално носи име от тюркски произход – Вайк („герой“), а след кръщението получава християнско име.
Въпреки че и двамата му родители също са кръстени, Ищван е първият благочестив християнин в династията Арпад. Именно той – често насилствено – християнизира унгарските племена и въвежда Унгария в редицата на европейските държави. Като друга заслуга на крал Стефан I се смята своеобразното „надграждане“ на търговския път от Европа до Константинопол.
Сегашният лидер на Унгария Виктор Орбан, постоянен министър-председател на страната от 2010 г., има креативно отношение към наследството на Свети Стефан, особено по отношение на европейската интеграция. В Брюксел Орбан отдавна е описван като „антиевропейски политик“, особено след като през 2014 г. каза, че иска да изгради „нелиберална демокрация“ в Унгария. Политикът предприе много стъпки в тази посока, като се започне с изгонването на структурите на Джордж Сорос и се стигне до ограничаване на ЛГБТ пропагандата в страната.
Но с пътя към Константинопол (сега Истанбул) ситуацията е съвсем различна.
Виктор Орбан не само поддържа близки отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но и постигна статут на наблюдател за Унгария в Организацията на тюркските държави и чрез тази структура развива сътрудничество с бившите съветски републики.
Ето защо, когато преди няколко седмици се появи информация, че Реджеп Тайип Ердоган ще пристигне в Будапеща на 20 август за разговори с Виктор Орбан, това не предизвика особено вълнение. Всичко обаче се промени предишния ден, когато германското издание “Билд” написа, че довереният човек на Владимир Путин, ръководителят на Република Татарстан Рустам Миниханов, е отишъл в унгарската столица.
„Рустам Миниханов, подобно на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, е мюсюлманин сунит. По настояване на унгарската страна Миниханов не беше добавен в списъка със санкции на ЕС през май 2023 г., за да може да влиза в Унгария“, отбелязват журналистите от “Билд” на 19 август.
Според изданието в Будапеща уж трябвало да се споразумеят за износа на руско зърно за страни, които се нуждаят от него. Такива доставки ще се извършват под егидата на Световната програма по прехраната на ООН, логистично ще бъдат осигурени от Турция и финансирани от Катар.
„За тази цел Унгария доставя президента на Татарстан Рустам Миниханов от Казан през Истанбул до Будапеща със специален полет, където той ще бъде третиран като държавник в продължение на три дни“, се казва в статията.
Интересът към срещата в Будапеща се увеличи още повече, когато стана известно, че на нея ще присъстват не само президентът на Турция, ръководителят на Татарстан и емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани. Унгария обяви и пристигането на президентите на Азербайджан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Сърбия – Илхам Алиев, Садир Джапаров, Шавкет Миризиоев, Сердар Бердимухамедов и Александър Вучич.
А европейските медии забелязаха, че за честването на Деня на Свети Стефан и Световното първенство по лека атлетика, което се откри в Будапеща на 19 август, Виктор Орбан е поканил и европейски политици, които някога са били негови съюзници – бившия канцлер на Австрия Себастиан Курц и бившия премиерът на Словения Янез Янша. „Само източни автократи и пенсионирани западни политици“, протестира фокусираният върху Брюксел, но издаван в Будапеща “Дейли Нюз Хунгари”.
„Списъкът на гостите, който не включва нито един от лидерите на държави, които са съюзници на Унгария в Европейския съюз и НАТО, отразява желанието на Орбан да разшири дипломатическото и политическо сътрудничество с автокрациите на Балканите и в Азия. На власт от 2010 г. Орбан прилага дипломатическа стратегия за „Отваряне към Изтока“, която разчита в голяма степен на партньорства и търговски споразумения със страни като Русия и Китай“, отбелязва “Евронюз”, „забравяйки“, че Турция е част от НАТО.
В същото време именно за преговорите между Орбан и Ердоган има най-много публична информация.
Първо имаха среща на четири очи, а след това и в разширен състав. Списъкът на турската делегация е впечатляващ: външният министър Хакан Фидан, министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, министърът на младежта и спорта Осман Ашкин Бак, министърът на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Качир, министърът на търговията Омер Болат, ръководителят на отдел „Комуникации“ към президентската администрация Фахретин Алтън, съветник на президента Акиф Чагатай Кълъч.
Според турската информационна агенция “Анадолу” страните са обсъдили „процеса на пълноправно членство на Турция в ЕС, регионални и международни въпроси, както и състоянието на турско-унгарските отношения“. Самият Реджеп Ердоган подчерта, че отношенията между Турция и Унгария са обвързани от силни връзки на приятелство и страните са
постигнали значителен напредък във всички области на двустранните отношения.
Ердоган отбеляза, че през 2022 г. обемът на двустранната търговия между двете страни възлиза на 3,5 милиарда долара, достигайки рекордно ниво. Турският лидер изрази увереност, че с общи усилия страните ще увеличат тази цифра до 6 милиарда долара в близко бъдеще.
Турският президент проведе и редица двустранни срещи в Будапеща, като, както специално отбелязва Анадолската агенция, турският лидер разговаря на стадиона с президента на Азербайджан Илхам Алиев и емира на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани.
А преди това на официалните тържества по случай Деня на Свети Стефан, проведени в резиденцията на Виктор Орбан, Реджеп Тайип Ердоган разговаря не само с емира на Катар, но и с госта от Татарстан. На една от снимките, публикувани от агенция “Татмедия” в канала ѝ в “Телеграм”, се вижда как турският лидер, застанал до емира на Катар, държи Миниханов за рамото и внимателно слуша преводача. Но няма информация за съдържанието на този разговор.
В същото време ръководителят на пресслужбата на ръководителя на Татарстан Лилия Галимова каза пред „Комерсант“ на 20 август, че делегацията, водена от Миниханов, работи в Унгария „според републиканската програма“. „Това са въпроси, свързани изключително с Татарстан“, подчерта тя. От Казанския Кремъл не уточняват за какви въпроси става дума.
Съобщението на унгарското правителство за преговорите на 19 август между Орбан и Миниханов, както се и очакваше, не съдържа никакви подробности. На срещата страните обявиха намерението си „да продължат сътрудничеството, включително в селското стопанство и образованието, въпреки санкциите“.
Въпреки това, според отчета от срещите в Будапеща, никой не е коментирал официално темата за износа на зърно (руско или украинско), за разлика от газовите въпроси. Базираният в Брюксел “Политико” дори нарече преговорите от 20 август „газовият гамбит на Орбан“ и има защо.
Първо, Виктор Орбан получи уверения от Александър Вучич, че Сърбия ще бъде готова да увеличи доставките на руски газ за Унгария през своя територия, ако Украйна спре транзита му. Напомням, че сега Унгария, която използва основно руски газ (около 4,5 милиарда кубически метра годишно), получава по-голямата част от него чрез „Турски поток“ и неговото продължение в България и Сърбия – „Балкански поток“. Част от доставките обаче се извършват през Украйна, договорът за транзит на която „Газпром“ изтече през 2024 г.
Второ, на срещата между Виктор Орбан и Илхам Алиев бяха потвърдени споразумения за транспортиране на азербайджански газ до Унгария. „Тази година 100 милиона кубически метра природен газ ще дойдат от Азербайджан и беше постигнато споразумение за съхранение на 50 милиона кубически метра азербайджански газ в Унгария. Така че сега е установена реална физическа връзка между двете страни за транспортиране на природен газ “, каза прессекретарят на унгарския премиер Берталан Хаваши.
Трето, беше сключено политическо споразумение с президента на Туркменистан Сердар Бердимухамедов за доставка на туркменски газ за Унгария. „От страна на Туркменистан политическата воля и политическото намерение са съвсем ясни Унгария да стане едно от направленията за потенциални доставки на туркменски газ за Европа и една от транзитните страни. Политическото споразумение е сключено, сега е ред на компаниите да продължат търговските преговори“, каза унгарският министър на външните работи и външноикономическите отношения Петер Сиярто.
Трябва да се отбележи, че все още не съществува инфраструктура за доставки на газ от Туркменистан за Европа, тоест все още се говори за намерения. Така Виктор Орбан формално изпълнява европейските директиви за необходимостта от диверсификация на газовите източници, но де факто Унгария разчита на повече от 90% от руски газ.
Подобна е ситуацията с петрола (Унгария го получава от Русия през южното разклонение на петролопровода „Дружба“, изтеглен от санкциите на ЕС) и ядрената енергетика – точно на 18 август Унгария и Русия подписаха документи за преход към изграждането на АЕЦ “Пакш -2” на 100 километра от Будапеща до етап на директно изграждане.
Така изявленията, че на срещата между премиера на Унгария и един от малкото руски висши политици, които имат право да влязат в ЕС, са обсъждани само сътрудничество на републиканско ниво, са явно дипломатични. Какво всъщност са си говорили в Будапеща, може да се разбере по-късно. Например след срещата между президентите на Русия и Турция, която се очаква в началото на септември.
Превод: В. Сергеев, Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
