„Не преливам от оптимизъм за бъдещето, независимо от изхода от тази криза. Но един от малкото ѝ положителни аспекти е, че тя трябва да нанесе удар на идеята за американската изключителност. Настоящата криза ни напомни, че сме страна като всяка друга, която може да върши глупости и ексцесии, и че нямаме присъщи черти, които да ни поставят над другите нации и да ни направят по природа по-демократични. Ние сме страна като останалите“, казва Ерик Фоунър, историк от Колумбийския университет, в интервю за „Фигаро“. Според него настоящата криза илюстрира недостатъците на Конституцията на САЩ.
– Безпрецедентна ли е кризата в САЩ с настоящия президент, който отхвърля резултата от изборите?
– Намираме се в малко необичайна, но не и безпрецедентна ситуация. Вече е имало случаи, при които губещите на изборите са отказвали да признаят победителя. Най-известният е Ейбрахам Линкълн през 1860 г. Южните щати отказват тогава да признаят новоизбрания президент и решават да напуснат Съюза. Не мисля, че днес случаят е толкова драматичен, но епизодът си остава най-известният пример за оспорвани избори.
Други президентски избори, довели до политическа криза, са тези от 1824 г., когато Андрю Джаксън печели народния вот, но нито един кандидат (те са четирима) няма мнозинство в Избирателната колегия. Тогава Камарата на представителите избира победителя: Джон Куинси Адамс става президент, въпреки че е втори. Андрю Джаксън, който по онова време е представян като демагог, който не зачита никаква норма, прекарва следващите четири години в ожесточени критики на президента, преди да се яви на изборите през 1828 г., когато печели.
Друга голяма изборна криза бяха президеттските избори през 1876 г., когато са оспорени резултатите в три щата: след вот, помрачен от измами и насилие, Южна Каролина, Флорида и Луизиана изпращат по два различни резултата във Вашингтон. Кризата е разрешена в крайна сметка с пазарлък: републиканският кандидат Хейс печели президентския пост в замяна на изтеглянето на федералните войски от Юга и края на Реконструкцията. В това няма нищо конституционно, всичко е уредено със задкулисен пазарлък. Големите губещи бяха чернокожите, които видяха налагането на сегрегацията в южните щати. Но въпреки тези прецеденти, ние до голяма степен сме на непознат терен.
– Какво е новото в настоящата криза?
– Един от новите фактори е, че вместо разочарован кандидат, настоящият президент отхвърля резултата от изборите. Предполага се обаче, че президентът защитава Конституцията и се грижи за нейното прилагане. Настоящата криза илюстрира недостатъците на нашата Конституция. Ние, американците, толкова прославяме и почитаме този текст, че отказваме да видим неговите слабости. Една от тях е изборният процес. Ако кризата стигне дотам, че президентът да бъде избран от Камарата на представителите, щат като Уайоминг с 500 хил. жители, ще има един глас, така както и Калифорния с 40 млн. жители. Освен това нямаме национална квалификационна система: може да имате право да гласувате в един щат и да го загубите, ако се преместите в друг. С други думи, трябва да поправим избирателната система. Тези избори може би ще бъдат възможност да помислим за реформа.
– Републиканците и демократите създават впечатлението, че вече нямат много общи неща…
– Очевидно страната е дълбоко разделена. Навикът да се демонизира опонента е установен от десетилетия. През цялото президентство на Бил Клинтън републиканците злословеха за него, а Тръмп започна политическата си кариера, оспорвайки легитимността на Обама, твърдейки, че не е роден на американска земя и следователно не може да бъде избиран. Буш беше обект на ожесточени атаки от страна на демократите, а много привърженици на Хилари Клинтън, въпреки че признаха победата на Тръмп, никога не приеха легитимността на избора му.
По време на цялата кампания се чувствах неудобно, когато Джо Байдън се позоваваше в речите си на едно митично минало, в което всички спорове се уреждали по законов и учтив начин, преди да дойде Тръмп и да унищожи всичко. Днешните атаки на демократи и републиканци са почти учтиви, ако ги сравним с атаките, които са понесли президенти като Ейбрахам Линкълн и Джордж Вашингтон. И двамата се превърнаха в най-консенсусните фигури в американската история и забравихме, че са били атакувани с рядка жестокост. Вашингтон беше обект на кампании в пресата, които го обвиняваха, че иска да бъде коронясан за крал или да се държи като диктатор. Ейбрахам Линкълн беше оплюван от противниците си, който го сравняваха с горила.
– Излиза ли от ролята си Доналд Тръмп?
– Това, което президентът Тръмп инстинктивно разбра, е, че въпреки всички конституционни разпоредби, президентът притежава огромна власт. Това разбраха преди него и някои от предшествениците му, като Андрю Джаксън, Теодор и Франклин Рузвелт. Именно изпълнителните заповеди позволяват на президента да направи много неща. В крайна сметка, Конституцията е съвкупност от писмени правила, но съпътствани от много други, неписани. А Доналд Тръмп никога не се е интересувал особено от неписаните правила. Той разби повечето политически норми и обичаи. Републиканците, като Джордж У. Буш или Мит Ромни, които все още ги спазват, вече не са мнозинство в партията.
Не преливам от оптимизъм за бъдещето, независимо от изхода от тази криза. Но един от малкото ѝ положителни аспекти е, че тя трябва да нанесе удар на идеята за американската изключителност. Настоящата криза ни напомни, че сме страна като всяка друга, която може да върши глупости и ексцесии, и че нямаме присъщи черти, които да ни поставят над другите нации и да ни направят по природа по-демократични. Ние сме страна като останалите.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
