Миналата седмица Реджеп Ердоган демонстрира нагледно как империите приключват със своя жизнен път, тогава, когато от тях въобще престанат да се страхуват. Отначало на техните заплахи се противопоставят най-смелите, а след това на опашка се нареждат желаещите да демонстрират импотентността на бившите хегемони. Турският лидер успя да ядоса едновременно и Вашингтон, и Брюксел, при това по въпроси от принципен характер. Но най-интересното е, че без оглед на тежките закани, отправени от администрацията на Тръмп и Еврокомисията, след това те не успяха да накажат Турция истински. Сделката за покупката на руските системи С-400 можеше да се таксува като изолиран инцидент, но след като Турция започна геоложки проучвания в териториалните води на Кипър, стана ясно, че сме изправени пред промяна в оценката на Турция за възможностите, с които разполагат Вашингтон и Брюксел да й повлияят.
Снимка: АР
Практиката показа, че по въпроса за ефективните наказателни мерки, в условията на новата геополитическа реалност на многополюсния свят, за САЩ и ЕС не всичко е толкова безпроблемно, както на тях им се иска. Телевизионния канал Euronews помпозно описа санкциите, които министрите на външните работи от Евросъюза решиха да наложат на Турция, като наказание за проучванията в кипърския шелф, който, според версията на Анкара, не принадлежи на никой друг, освен на непризнатата от никого Турска Република Северен Кипър.
Според информация от Euronews EС ще съкрати финансовата си помощ за Турция и ще прекрати преговорите на високо ниво със страната, като част от комплекса санкции наложени по повод сондажите, които извършва в териториалните води на Кипър. Министрите на външните работи на страните от ЕС на срещата си миналия понеделник решиха да бъде съкратена помощта за Турция до 2020 г. в размер на 145.8 млн. евро. Също така, те прекратиха преговорите по споразумението за авиацията, както и планираните преговори на високо ниво. В заключение, те предложиха на Европейската инвестиционна банка да преразгледа кредитирането си в Турция, което за миналата година е възлизало на 358.8 млн. евро.
Веднага се вижда, че тези санкции не са нищо повече от драскотина.
В кипърският шелф, стойността на нефта и природния газ възлизат на милиарди долари, а Европейския съюз даже и не заплаши със санкции турските нефтени компании, не наложи някакви ограничения на корабите, провеждащи проучвателна дейност в шелфа, и не въведе каквито и да било персонални санкции срещу турските длъжностни лица и предприемачи. Това, което направи ЕС, не са санкции, а позор за дипломацията на Европейския съюз, която демонстрира тоталната си импотентност, когато се налага да се защитават интересите на по-малките страни от Евросъюза.
С американските санкции за покупката от Турция на С-400 също възникнаха усложнения. Както показа примерът с Китай и Русия, Вашингтон с лекота въвежда санкции и неохотно ги сваля. В конкретния случай обаче заплахите му не бяха подкрепени от никакви конкретни действия. Без съмнение, рано или късно някакви мерки все пак ще бъдат предприети, но проблемът е, че със сигурност те пак ще се окажат символични.
„Ню Йорк Таймс“, водещото печатно издание в САЩ, обяснява сериозността на ситуацията, от която може да последва мащабна криза в НАТО, като пише: „Според мнението на стратезите от Пентагона сделката за покупката на С-400 е част от плановете на президента Владимир Путин за разбиването на НАТО. Американските чиновници явно изпускат нервите си, когато им поставят въпроса за бъдещето на Алианса или даже само за това как Турция може да остане активен член на НАТО, като използва средства за ПВО руско производство“. В най-добрия случай, за такава постъпка би трябвало да я изгонят от НАТО. Но администрацията на Доналд Тръмп откровено се страхува да предприеме такава радикална стъпка, още повече, че връщането назад ще бъде много проблематично. А едва ли президентът на САЩ има желание да влезе в историята в качеството си на „главнокомандващия, който разруши НАТО“.
Нещо повече, оголването на югоизточния фланг на НАТО, в случай, че Турция напусне блока, ще бъде още по-голям кошмар, отколкото зачисляването на С-400 на служба в турската армия. Въвеждането на санкции лично против Ердоган и неговото обкръжение вероятно е възможно, но това само ще засили антиамериканските настроения в част от турския елит. Разбира се, Турция сигурно ще я лишат от допуск до новите разработки от типа на F-35, но съдейки по реакциите на турските власти, такова наказание за това, че са защитили националния си суверенитет, не им прави особено впечатление.
В този смисъл, „турският прецедент“ е достатъчно показателен. Той демонстрира, че американското законодателство, което практически задължава президента да въвежда санкции срещу страните, които правят крупни сделки с руските предприятия от оръжейната промишленост, в действителност не са толкова безкомпромисни, както изглеждат.
Така че пред руските износители на оръжие може да се появят и други купувачи.
Как Ердоган, без оглед на сложната ситуация в икономиката и поражението на неговия кандидат на повторните избори за кмет на Истанбул, изведнъж се оказа в положението на лидер, който може безнаказано да създава неприятности едновременно на Брюксел и на Вашингтон? Вероятно турският лидер успя да напипа болезнените точки на Евросъюза и САЩ и тези точки дадоха възможност на Анкара да промени прозападния курс, който преди това Турция последователно демонстрираше.
Уязвимото място на ЕС е именно този „западен либерализъм“, за който в интервю за „Файненшъл таймс“Владимир Путин обяви, че е настъпил неговия край. Поради сирийската криза и несекващия поток от икономически имигранти от Афганистан и другите азиатски страни, турското ръководство може с лекота да отвори вратата към Европа и даже да им помогне логистично. Така той щe създаде в Германия, а и в целия Евросъюз такава криза, в сравнение, с която кризата от 2015 г. ще изглежда като незначителен инцидент.
Както знаем, първата криза с бежанците през 2015 г. едва не съсипа политическата кариера на Меркел. А да затвориш границите на ЕС под носа на стотици хиляди азиатски бежанци, не позволяват постулатите на същия този „западен либерализъм“, който проповядваш. При тези условия, не е чудно, че
европейските политици се боят да въведат истински, болезнени санкции срещу Анкара.
Уязвимите, болезнени точки на САЩ, на първо място, са в желанието на всяка цена да съхранят, в какъвто и да било вид НАТО, и, на второ място, да запазят активното си присъствие в Близкия Изток. В сегашния момент това е наложително заради предстоящата, напълно вероятна война с Иран, за която настояват мнозинството от „ястребите“ в администрацията на Тръмп.
При тази обстановка изключването на Турция от НАТО, или някаква друга форма на истински, сериозни санкции ще бъде тежък удар по позициите на САЩ в Близкия Изток, което означава, че ще се наложи да се задоволят със символични мерки. Ако Турция не изпадне в тотална икономическа криза, за която вина биха имали не санкциите, а необмислената финансова политика на турските власти, тогава тя може да стане пример за първата страна, противопоставила се успешно едновременно на „двете велики сили“ – САЩ и ЕС. Такъв пример неизбежно ще се окаже заразителен и за другите страни в отношенията, които имат със САЩ и ЕС. А това не вещае нищо добро за двете велики сили в бъдеще.
Превод: Никола Стефанов
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
