В края на юли човечеството, както ни казват западните медии, е изчерпало годишните ресурси на Земята.
Всичко, което се добива и изпуска в атмосферата от началото на август до края на декември, отива в т. нар. Екологичен дълг.
Според експертите човечеството, за да поддържа сегашното ниво на потребление и производство, изисква допълнително повече от две трети от сегашните възможности на планетата.
Тук, разбира се, няма как да не споменем Грета Тунберг.
Помним как стана известна с организирането на „училищна стачка“ срещу изменението на климата.
Вярно, при малко по-зорко, отколкото е обичайно в ерата на социалните мрежи, изучаването на дневния ред на Грета и крайните цели, които са ѝ поставени от тези, които я използват, се стига до различни изводи.
Да кажем веднага, че тези, които са живели в СССР и сега живеят в Русия, абсолютно нямат нужда от поучаване как да обичат природата.
Когато в супермаркетите „от целия цивилизован свят“ покупките се полагаха в найлонови торбички, в СССР и Русия ходеха по магазините с пазарски чанти (днес това е най-новата мода, мрежичката струва, в зависимост от марката, от 80 до няколкостотин евро), храната беше опакована в пергаментова хартия, а найлоновите торбички често бяха измивани и изсушавани, тоест използвани повторно.
Децата бяха научени да предават скрап, вестници и списания (както и други вторични). Те се изхвърляха, а се докарваха до пунктовете за рециклиране и за 20 килограма макулатура се получаваше прекрасно издание на книга. Предаваха и стъклени бутилки за мляко, буркани, бутилки за вино и бира.Този начин на живот беше продиктуван не толкова от „бедността“, колкото от внимателното отношение към ресурсите и това беше онази част от ежедневната култура, която се опитваха да клеветят дълги години подред.
Но това е между другото.
Нека се върнем към кампанията на „целия цивилизован свят“, която реши да „опази природата“.
От създаването на Протокола от Киото, чиято цел беше обявена като намаляване на емисиите на CO2, се оказа, че обемът на парниковите газове се е превърнал в една от изключително печелившите позиции на борсовата търговия.
Квотите за емисии се превърнаха в стоки – като петрола, зърното, какаовите зърна и другите стоки.
Под прикритието на „борба за спасяване на планетата“ борсите буквално търгуват с въздух. Брокери и посредници, притежателите на квоти трупат богатства.
А там, където има много пари, има колосални възможности за измами.
Например наследниците на Остап Бендер лишиха френската държава с близо два милиарда евро само с неплащане на ДДС, разчитайки на търговия с „въздух“.
Но преди десет години нещата бяха цветенца. Сега финансовите глобалистически кръгове събират истинските плодове.
Веднага след края на климатичната конференция в Париж (2015 г.) бяха създадени т. нар. Зелени облигации – парични инструменти, които позволяват да се трупат приходи от поставянето на облигации.
Кредитите се гарантират или от големите банки, или от самата ЕЦБ.
Обемът е десетки милиарди евро годишно.
Но дори и тези огромни суми са само увертюра.
Истинското действие се разигра преди три години, когато Грета Тунберг, която отговаря на всички изисквания на „новата етика“ (момиче, грозно, със специално поведение), беше назначена за „Жана д’Арк на екологията“ и бе поставена пред на шведския парламент.
Това се случи през лятото на 2018 г. Телевизионни групи от водещите информационни агенции се появяваха всеки петък пред Риксдага на скандинавското кралство и записваха от край до край какво прави и казва Грета.
За подобна реклама не могат да мечтаят спортни звезди, политици и филмови звезди.
Но това беше с цел промиване на мозъците на жителите на „златния милиард“ – точно шест месеца по-късно в Катовице се проведе поредния конференция за „опазване на климата“ и на нея беше взето решение (основният лобист беше Европейският съюз, а САЩ и Русия изразиха специално мнение) за прехвърляне на икономиките на развитите страни на зелено.
Цената на начинанието е 100 милиарда евро годишно.
Да помогнат малко на развиващите се страни, но най-вече да преразпределят пазарите в полза на зелените технологии, като затворят всички финансови потоци към европейските банкови структури.
Тук, без заблуди и надежди – не говорим за събиране на отпадъчна хартия, скрап или предаване на стъклени бутилки. Става въпрос за смяна на получателите на паричните потоци и промяна на състава на бенефициентите на зелената революция.
Разбира се, всички тези пари няма да бъдат усетени от малкия и среден бизнес.
Половината от обявения и приет план за стимулиране на икономиката на ЕС – който е за почти 740 милиарда евро – се отделя за екологични инициативи, но субвенциите, според условията за получаването им, са предназначени почти изключително за големите транснационални корпорации.
Що се отнася до гражданите, те, разбира се, ще получат възможност да си купят мрежичка за няколко десетки евро, така че да се почувстват близки до сектата „нови потребители“.
Ами Грета?
Грета изигра своята роля, Грета може да си отиде.
По-точно, вече „изчезна“.
Последното изявление на „Жана д’Арк на екологията“ не е свързано с изменението на климата и „откраднатото детство“, а за „несправедливото разпределение“ на ваксината срещу КОВИД-19.
Като оставим настрана изненадата от тази толкова радикална промяна в интересите на Грета, можем само да заявим: че е леко странно да се говори за справедливост, докато се седи на една маса с мошеници на глобално равнище и с толкова много пари.
Превод: В. Сергеев
Източник: Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
