Президентът на Перу Педро Кастильо на 5 април обяви извънредно положение в Лима и Каляо, в резултат на което конституционните права, свободите и личната безопасност, „неприкосновенността на жилищата и свободата на събранията и пътуванията“ ще бъдат преустановени. Също така във вторник в столицата беше временно обявен комендантски час във връзка с протести и погроми.
Причината беше, че на 28 март в Перу започнаха протести на шофьори и карго превозвачи срещу поскъпването на горивата. Ако няколко дни по-рано действията на инакомислещите се ограничаваха до блокиране на пътища в планински райони, то в началото на април те вече бяха погълнали столицата на страната Лима.
Основните транспортни артерии бяха блокирани в десетки общини и градове, сблъсъци с полиция се случиха по улиците, а тълпи ограбваха магазини и палеха гуми. За няколко дни четирима души, включително едно дете, загинаха при демонстрации.
Опитите за преговори с лидерите на протестите се провалиха. Кастильо дори отиде да ги посрещне и намали данъка върху горивата, но вълненията не спряха. Самият Педро Кастильо е бивш лидер на Обединения съюз на образователните работници на Перу.
Стратегията за неговото сваляне е избрана доста компетентно, тъй като всъщност той е принуден да потиска бившите си колеги, макар и от други синдикати.
Това създава образа на определен отстъпник от него, който, идвайки на власт, променя възгледите си и започва да извършва репресии срещу народа. Но факт е, че Съюзът на мултимодалните транспортни гилдии на Перу (UGTRANM) изведе хората на улицата. Негов ръководител е Джовани Рафаел Диес Вилегас, който е в съюз с привържениците на десните сили на бившия диктатор Алберто Фухимори.
През септември 2021 г., 4 месеца след избирането на Педро Кастильо за президент на Перу, Националното индустриално дружество (SNI), UGTRANM, фухимористи и директори на големи предприятия сформираха неформална асоциация – Братството Писко.
Целта им беше да свалят избрания президент чрез платени стачки и протести, както и да популяризира тази кампания в контролирани медии.
Тоест методологията на „цветната революция“ по доказани модели, каквито имаше в Грузия, Украйна – и в Латинска Америка, например, в Боливия. Медийната кампания беше наречена проект „Свобода“.
Информацията обаче изтече още преди началото на акцията, което доведе до разкол. SNI направи изявление, че не подкрепя насилствените действия и се оттегли от проекта.
Но, очевидно, останалите не отказаха да изпълнят този сценарий. Особено предвид социалното напрежение в страната, причинено от нарастването на бедността след пандемията COVID-19, въвеждането на нови данъци, инфлацията, природните бедствия и поскъпването на храните.
Част от проблемите на Перу са свързани със санкциите срещу Русия, тъй като те допринесоха за рязък скок в цените на горивата.
Заслужава си да се обърне внимание и на дейността на синдикатите в Перу, защото много от тях са структури на американско ръчно управление.
Факт е, че още по време на управлението на диктатора Фухимори в страната започва да работи Центърът за солидарност – международна неправителствена организация под крилото на най-големия американски профсъюз AFL-CIO, един от основните получатели на безвъзмездни средства от Националния фонд за Демокрация (NED).
Проучванията показват, че първата безвъзмездна помощ по този ред е отишла през 2001 г. за Венецуела. Втората, по-голяма инжекция беше насочена към повече страни. Освен във Венецуела, американски агенти в Перу, Колумбия, Еквадор и Боливия са получавали пари от NED. Тук трябва да се помни, че по това време в Латинска Америка, особено в Еквадор, Боливия и Венецуела, имаше ляв завой.
И така, за да поведат тази вълна, Съединените щати се опитаха да проникнат със своите хора и структури чрез създаването на проамерикански „демократични“ профсъюзи, чието ръководство трябваше да бъде ясно ориентирано към Вашингтон.
Разбира се, на активистите може да се възлагат задачи, които имитират решаването на местни проблеми. Но управлението, по един или друг начин, се осъществява в интерес на Съединените щати.
И друг важен факт са протичащите изслушвания по делото на самия Алберто Фухимори. По-рано в средата на март Конституционният съд на Перу разпореди освобождаването на бившия диктатор. Междуамериканският съд по правата на човека обаче спря изпълнението на това решение.
Фухимори започна да свидетелства в съда срещу жертвите на политиката си, докато беше на власт. Първото заседание на съда се проведе на 1 април и там бяха представени убедителни доказателства за участието му в престъпленията.
Следващото заседание е насрочено за 6 април. Междуамериканският съд по правата на човека обаче спря насрочено изслушване, за да оцени изпълнението на присъдата по делата Бариос Алтос и Кантута.
Съдът няма да разглежда присъдата и помилването на заседанието, което приключва на 8 април. Засега Фухимори не може да напусне страната. Но ако Междуамериканският съд по правата на човека потвърди престъпленията, тогава Фухимори отново ще влезе в затвора. Затова фухимористите активно се включиха в кампанията срещу президента Кастильо. Моментът е едновременно критичен и добре подбран за тях.
Поглед инфо
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram